Г одина след като лидерката на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо спечели Нобеловата награда за мир за 2025 г., изпреварвайки президента Доналд Тръмп, тя продължава борбата си да се прибере у дома. Търсещата път към родината си тя бе принудена да замине в изгнание през декември 2025 г.
Неуспешните ѝ опити да се върне включват тайна морска операция от Панама, наемане на частен чартърен самолет и опити за резервация на търговски полети, разкриват пред Miami Herald източници от нейния щаб, запознати от първа ръка с действията.
Екипът на Мачадо потвърждава за поне седем провалили се опита за завръщане. Това засили спекулациите, че външно правителство може нарочно да спира стъпките ѝ към Каракас.
САЩ свалиха президента на Венецуела Николас Мадуро при драматична военна акция през януари и поставиха начело вицепрезидентката му Делси Родригес. На този фон мнозина очакваха именно Мачадо, като основно лице на опозицията, вече да управлява страната.
Представители на администрацията на Тръмп отрекоха да възпрепятстват Мачадо, но признаха, че в определени ситуации са ѝ препоръчвали да не предприема пътуване от съображения за сигурност.
Авиационните власти на карибския остров Кюрасао съобщиха за местните медии, че в края на септември е бил отказан достъп за кацане на самолет с Мачадо на борда, пътуващ за Венецуела, след „искане от по-високо ниво“.
Петер Щайнмец, ръководител на Гражданската авиация на Кюрасао (CCAA), отказа да уточнява от кого точно е дошло това нареждане.
Частният самолет е трябвало да излети на 22 септември от Панама, където Мачадо живее в момента. Опитът тя да бъде прехвърлена до Аруба на същия ден също е претърпял провал.
Въпреки пречките, Мачадо не се отказва и планира нов опит до края на този месец, съобщават от нейната партия Vente Venezuela. Организационният секретар на формацията Хенри Алвиарес заяви пред El Pais в началото на октомври, че тя ще пристигне в страната „до броени дни“.
Мачадо, често наричана „Желязната лейди на Венецуела“, води неуморна битка за демокрация в родината си от десетилетия. Това бе и един от основните аргументи на Нобеловия комитет да ѝ присъди признанието за мир.
Тръмп отдавна мечтаеше за това отличие и се надяваше да го получи през изминалата година, позовавайки се на спорни твърдения, че е прекратил редица военни конфликти.
След обявяването на наградата Мачадо изрази благодарност към американския лидер, изтъквайки неговата „смелост и визия“. По време на среща в Белия дом през януари тя дори му връчи своя Нобелов медал като знак за признание към ангажираността му за свободата на Венецуела.
Ако целта на този жест е била спечелване на благоволението на Тръмп за осигуряване на нейното завръщане и поемане на властта, той не даде очаквания резултат.
Тръмп публично коментира, че за Мачадо би било трудно да управлява, заявявайки, че тя „няма необходимата подкрепа и уважение вътре в страната“.
Въпреки това се смята, че нейната партия е спечелила изборите през 2024 г. (чиито резултати Мадуро не призна), а призивите за завръщането ѝ във Венецуела не стихват.
В края на септември стотици нейна поддръжници излязоха по улиците с искане за безопасното ѝ пристигане и провеждане на нови президентски избори, които да отворят пътя към демократичен преход.
През същия уикенд нейната най-близка съратничка Клаудия Масеро, която отговаряше за медийната политика на опозицията, се завърна от изгнание и бе посрещната от ликуващо множество на летището в Каракас.
„Време е да се върнем у дома. Време е да възстановим страната“, заяви Масеро при пристигането си, макар тогава да нямаше яснота кога самата Мачадо ще може да направи тази стъпка. „Мария Корина се опитва всеки ден да се прибере. Ясно е, че процесът е изключително труден, но и това препятствие ще бъде преодоляно.“, каза още тя.
Докато опозиционни активисти са категорични, че временното управление във Венецуела блокира завръщането ѝ, властите отричат подобни обвинения.
Мачадо получи забрана да се кандидатира на изборите през юли 2024 г., но според независими оценки нейният заместник Едмундо Гонсалес е спечелил почти две трети от гласовете. В отговор Мадуро се обяви за победител и започна масови репресии срещу критиците си, което принуди редица опозиционери да преминат в нелегалност или да напуснат страната.
При обявяването на Нобеловата награда за мир за 2025 г. председателят на Нобеловия комитет Йорген Ватне Фриднес отбеляза: „През последната година госпожица Мачадо бе принудена да се укрива. Когато авторитарни лидери завземат властта, е от решаващо значение да бъдат признати смелите защитници на свободата, които се изправят и оказват съпротива.“
