Д оналд Тръмп предизвика сериозно потресение в глобалната търговска система след завръщането си в Белия дом, пише BBC.
На 2 април – т.нар. "Ден на освобождението" – президентът на САЩ обяви редица промени в „реципрочните“ мита върху вноса, които засегнаха десетки страни по света. Въпреки че много от тях бяха поставени на пауза, Тръмп също така сключи споразумения с няколко търговски партньора – сред които Обединеното кралство, Виетнам, Япония и Европейския съюз – с цел намаляване на някои тарифни ставки.
В същото време определени продукти като автомобили и стомана са подложени на значителни специфични индустриални тарифи от Вашингтон, поради което общата средна тарифна ставка на САЩ е най-високата от почти век насам.
Важно е да се отбележи, че самите мита се заплащат в крайна сметка от американските компании, които внасят тези стоки на територията на страната. Въздействието от тези мерки се усеща както в САЩ, така и в глобалната икономика по множество направления.
По-големи приходи от мита за американското правителство
Йейлският университет изчисли, че към 28 юли 2025 г. средната тарифна ставка, наложена от САЩ върху вноса на стоки, е достигнала 18,2% – най-високото ниво от 1934 г. насам. Това представлява увеличение с 2,4% спрямо 2024 г., преди Доналд Тръмп да поеме повторно управлението на страната.
Това рязко увеличение води и до скок в приходите от мита за федералното правителство. Според официални данни, през юни 2025 г. тези приходи достигнаха 28 милиарда долара – трикратно увеличение спрямо месечните нива през 2024 г.
Бюджетната служба на Конгреса (CBO), независимият фискален надзорен орган в САЩ, изчисли през юни, че увеличението на приходите от митата, базирано на тарифите, въведени в периода 6 януари – 13 май 2025 г., ще намали кумулативните държавни заеми с 2,5 трилиона долара през следващото десетилетие до 2035 г.
В същото време обаче CBO предупреди, че митата ще доведат до свиване на американската икономика спрямо сценарий без тях. Освен това прогнозира, че допълнителните приходите от митата ще бъдат компенсирани от загубите на данъчни постъпления в резултат на намаленията на данъците, въведени от администрацията на Тръмп през същия период.
Ръст на търговския дефицит на САЩ
Доналд Тръмп посочва двустранните търговски дефицити като доказателство, че други държави се възползват от САЩ, продавайки повече стоки на Америка, отколкото купуват от нея. Едно от обясненията му за въвеждането на мита е да се намали този дисбаланс чрез ограничаване на вноса и натиск върху другите страни да свалят собствените си търговски бариери.
Въпреки това, една от ключовите последици от търговската война на администрацията на Тръмп досега е ръстът на вноса в САЩ. Това се дължи на факта, че американските фирми са складирали доставките си предварително, за да избегнат тарифите. Междувременно износът на американски стоки нараства само умерено.
В крайна сметка търговският дефицит на САЩ се увеличи, вместо да намалее: от рекордните 162 милиарда долара през март 2025 г. той спадна до 86 милиарда долара през юни.
Въпреки че това изкривяване, породено от натрупването на запаси, вероятно ще се нормализира, много икономисти смятат, че администрацията все още ще срещне трудности да намали общия търговски дефицит в дългосрочен план. Те посочват, че дефицитът произтича основно от структурни разлики в икономиката на САЩ – при които националните разходи постоянно превишават националното производство – а не от нелоялни търговски практики на други държави.
Намалял износ от Китай за Америка
Тръмп въведе наказателни мита срещу Китай, които в пика си достигнаха 145%, а сега са намалени до около 30%. Въпреки това, ефектът върху китайския износ за САЩ остава значителен.
През първата половина на 2025 г. стойността на китайския износ за САЩ е спаднала с 11% спрямо същия период на 2024 г. Междувременно обаче китайският износ към други търговски партньори, като Индия, ЕС и Обединеното кралство, се е увеличил съответно с 14%, 7% и 8%.
Заслужава внимание и ръстът от 13% в китайския износ към страните от АСЕАН, които включват Виетнам, Тайланд, Индонезия и Малайзия. Администрацията на Тръмп изразява загриженост, че китайски фирми може да се опитват да заобиколят американските мита, като пренасочват производството си към съседни страни в Югоизточна Азия, откъдето изнасят готови стоки за САЩ.
Подобно „прескачане на митата“ вече бе наблюдавано, когато Тръмп наложи мита върху китайските слънчеви панели през първия си мандат, а някои икономисти свързват увеличението на китайския износ за страни от АСЕАН с този феномен.
Нови международни търговски споразумения
В отговор на търговската политика на Тръмп, някои държави търсят по-задълбочени търговски връзки с други партньори, вместо да налагат собствени бариери.
Обединеното кралство и Индия подписаха търговско споразумение след три години преговори. Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн – държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) – сключиха нова сделка с няколко страни от Латинска Америка, част от Меркосур.
Европейският съюз продължава преговорите за нов търговски договор с Индонезия, а Канада проучва възможността за споразумение за свободна търговия с АСЕАН.
Освен това някои държави се възползваха от напрежението в търговията между САЩ и Китай. Китай е дългогодишен крупен вносител на американска соя, използвана като фураж за своето свиневъдство. През последните години обаче Пекин засилва покупките си от Бразилия за сметка на американския внос, процес, който анализаторите свързват с търговската война и ответните мита.
През юни 2025 г. Китай внася 10,6 милиона тона соя от Бразилия и само 1,6 милиона тона от САЩ. След налагането на ответни мита върху вноса на американска соя по време на първия мандат на Тръмп, администрацията му е принудена пряко да субсидира американските фермери с нови помощи.
Ръст на потребителските цени в САЩ
Икономисти предупреждават, че митата на Тръмп ще доведат до по-високи цени за потребителите в САЩ, като направят вноса по-скъп.
Официалният инфлационен индекс за юни отчита растеж от 2,7% спрямо предходната година, което представлява леко увеличение спрямо 2,4% за май, но все пак остава под 3% от януари.
Натрупването на запаси в началото на годината помогна на търговците на дребно да задържат цените на същите нива, без да ги повишават веднага.
Въпреки това последните официални данни сочат, че тарифите започват да се отразяват върху цените на потребителските стоки. През юни стана ясно, че някои вносни продукти – сред които основни домакински уреди, компютри, спортно оборудване, книги и играчки – са отбелязали значително поскъпване.
Изследователи от Харвардския университет, които анализират в реално време ценовите ефекти на тарифите от 2025 г. на базата на данни от четири големи американски търговци на дребно, установяват, че цените на вносните стоки и засегнатите от митата местни продукти се покачват по-бързо от тези на неконкуриращите с мита стоки.
