И зраелският въздушен удар, при който беше убит шефът по сигурността на Иран Али Лариджани, отстрани един от най-опитните и влиятелни политици на Ислямската република в критичен за нея момент.
Лариджани не беше военен командир, но беше централна фигура във формирането на стратегическите решения на Иран. Като секретар на Висшия съвет за национална сигурност той се намираше в сърцето на вземането на решения по въпросите на войната, дипломацията и националната сигурност.
Неговият глас имаше тежест в цялата система, особено при управлението на конфронтацията на Иран със Съединените щати и Израел. След убийството на върховния лидер Али Хаменей на 28 февруари, Лариджани зае твърд тон, сигнализирайки, че Иран е готов за продължителен конфликт, пише Би Би Си (BBC).
Смъртта му, вече потвърдена от държавните медии, идва на фона на по-широка кампания, при която няколко високопоставени ирански представители и командири бяха убити в рамките на седмици. Този модел подсказва за устойчиви усилия за отслабване на ръководната структура на Иран по време на война.
Въпреки твърдата си линия срещу Запада, Лариджани често беше описван вътре в Иран като прагматик. Той съчетаваше идеологическа лоялност с технократски подход, предпочитайки премерена стратегия пред реториката.
Той оставаше дълбоко скептичен към ангажиране със западните сили, но също така участваше в ключови дипломатически усилия, включително като пратеник в дългосрочното споразумение за сътрудничество между Иран и Китай.
Към момента на смъртта си Лариджани отговаряше за управлението на три основни кризи.
- Първата беше самата война. Той настояваше Иран да се подготви за продължителна борба и да разшири конфликта в региона и извън него, включително чрез затваряне на Ормузкия проток.
- Втората беше вълна от вътрешни вълнения, започнали с икономически недоволства, но бързо прераснали в по-широки протести с искане за сваляне на Ислямската република. Те бяха посрещнати с репресии, при които хиляди протестиращи бяха убити в цялата страна.
- Третата беше ядрената програма на Иран и блокираните непреки преговори с Вашингтон, и двете вече засегнати от военни удари.
Отстраняването му оставя тези въпроси нерешени и ги прехвърля към все още неизвестен наследник, изправен пред изключително крехка ситуация. Макар Иран да е показал устойчивост, отчасти чрез разклащане на глобалните енергийни пазари, въздушното му пространство остава отворено за нови удари. Всеки нов високопоставен ръководител ще бъде изправен пред непосредствен риск да стане мишена.
Това може да измести още повече властта към военните. Последни изказвания на президента Масуд Пезешкиан подсказват, че на военните части на практика е дадена широка свобода да действат, ако висшето ръководство бъде парализирано. На практика това може да означава по-бързо вземане на решения, но с по-слаба централна координация.
Има също признаци, че ръководството изпитва трудности да управлява наследяването на властта. Иран отлага публични съобщения и държи някои фигури, включително новия върховен лидер Моджтаба Хаменей, до голяма степен извън полезрението. Дали това е поради съображения за сигурност или заради вътрешна несигурност, остава неясно.
В краткосрочен план вероятният резултат е по-нестабилна ситуация: по-твърда военна позиция във войната и по-сурови репресии в страната.
Началникът на иранската армия Амир Хатами също заплаши с „решителен“ ответен удар за смъртта на Лариджани. С течение на времето обаче система, която продължава да губи висши фигури, може да се окаже все по-неспособна да функционира ефективно, особено в страна с над 90 милиона души.
Следователно въздействието от смъртта на Лариджани не се изчерпва само със загубата на един държавник. То задълбочава криза в ръководството, която може да повлияе както на хода на войната, така и на стабилността на самата иранска държава.
