Какво стана в Ню Йорк? Погледнете към Узбекистан

Б лизо десет дни след нападението в Ню Йорк, въпросителните остават. Така например, произходът на нападателя – узбекът Сайфуло Саипов – води анализите в посока Узбекистан и силовите мерки на режима, чиито последици довеждат до днешното ниво на радикализация.

Там брадата би се считала за знак за религиозен екстремизъм. В страната отдавна има политика на рестрикции към религиозните практики, въпреки че населението е предимно мюсюлманско. Всички духовници са назначавани от правителство, религиозните средища са контролирани и инфилтрирани от доносници. Поклонниците, отиващи в Мека, са придружавани, а преди това минават проверки. Общото отбелязване на края на свещения месец Рамадан, е забранено, както и празнуването на Курбан Байрам. Доскоро рестрикциите включваха забрана лица под 18-годишна възраст да посещават джамии.

Защо Средна Азия ражда джихадисти

Един от най-жестоките диктатори в света

Под строгото управление на диктатора Ислам Каримов, ислямските движения са силно репресирани, а техните членове арестувани и измъчвани. Дори след освобождаването си, те всяка седмица трябва да водят отчет в полицията. Според последните данни, списъкът на подобни затворници е над 18 000 души.

Подобни забрани нямат желания резултат, дори напротив. По принцип рестрикциите са налагани в името на борбата срещу Ислямското движение на Узбекистан (ИДУ) – джихадистко движение, появило се след колапса на СССР, от който е част Узбекистан до 1991 година. Организацията има за цел установяване на религиозно управление и скоро след появата си, е забранено от новото правителство на Каримов.

Но рестрикциите към всички граждани, пораждат обратния ефект – стотици се включват в ИДУ и скоро движението се разпространява в Таджикистан, Афганистан, а по-късно и в Пакистан. През 2014 година узбекските джихадисти се вричат във вярност на лидера на Ислямска държава, Абу Бакр ал Багдади.

Manhattan Truck Jihad Puts Radical Islam Spotlight on Uzbekistan https://t.co/d99glR8n0x

— Thomas Paine (@Thomas1774Paine) November 2, 2017

Силовите мерки на режима на Каримов не решават проблема с ислямистките организации в Узбекистан. Те единствено водят до това, че членовете им започват да се събират тайно. Сайфуло Саипов не е първият узбек, който извършва терористично нападение. Атаката на едно от истанбулските летища миналото лято, беше планирана от узбек, а в клетката участваха граждани на други централноазиатски държави.

Узбек беше и шофьорът на камион, който се вряза в пешеходци в Стокхолм този април. Миналата седмица, друг узбек беше арестуван и осъден на 15 години затвор от съда в Ню Йорк по обвинение за предоставяне на информация и подкрепа на "Ислямска държава".

От Узбекистан са над 1500 бойци на групировката, сражаващи се в Сирия и Ирак. По собствените й данни, узбеките са отговорни за едни от най-добре изпълнените нападения в Ирак. Също така през ноември 2014 година най-голямата узбекска формация в Афганистан се присъедини към талибаните.

В същата година, явно осъзнавайки, че не може да се справи, въпреки мерките, Ислам Каримов се обръща за помощ към Владимир Путин. Тогава обаче руският президент трябва да се справя с екстремизма на своя територия. Той смята, че бойците трябва да напуснат незабавно Руската федерация и службите за сигурност си затварят очите за хилядите руски граждани, заминаващи за Сирия и Ирак.

NYC truck jihad butcher "Sword of Allah" Saipov is 4th terror suspect with Uzbekistan links in 2017 https://t.co/KX9TjFH7AH via @cbsnews

— Andrew Bostom (@andrewbostom) November 4, 2017

Тази година руските джихадисти биха по брой дори онези, идващи от Саудитска Арабия и Тунис, които се смятаха за най-многобройни в редиците на "Ислямска държава". В няколко видео материали на групировката, руски джихадисти разказват колко е лесно да се чуе руска реч в градове като Табка, който беше под контрола на ИД. В Ракка има дори магазини с руски надписи и квартал, в който единственият говорим език е руският.

Днес, когато "Ислямска държава" продължава да губи територии, тези руско-говорящи бойци от Узбекистан и други държави от Централна Азия, се разпръскват. За самият Саипов няма доказателства да е пътувал някога до Сирия, за да получи военно обучение. Единственият му досег до групировката са видео материалите, показващи кадри от атаките в Берлин, Ница и Стокхолм, които е гледал редовно. В подобни атаки не е нужно да имаш познания как да използваш оръжие – единственото важно е да можеш да подкараш превозното средство.

Гулнара Каримова в затвора за злоупотреби с милиарди долара

Анализаторите смятат, че джихадистите все повече ще използват подобна тактика, докато намират нови начини да противодействат на мерките срещу тях. Атентаторът, който се взриви през април в метрото на Санкт Петербург беше етнически узбек от Киргизстан. Той никога не е пътувал до Близкия изток, но е бил в постоянна връзка с негови съграждани, имали досег до джихадисти.

Полицейските доклади показват, че Саипов се е радикализирал не в Узбекистан, а в САЩ, когато се разочарова от липсата на работа и възможности. Но неговият произход пренася въпросите към Централна Азия, където проблемите остават нерешени.

В Узбекистан екстремизмът е свързван с борбата срещу авторитаризма и пропастта между хората и рода на Ислам Каримов, създадена заради насилието и ширещата се корупция. Каримов почина миналата година, но наследството му тепърва ще има последици.

Ако може да се извадят уроци от Узбекистан, то е видимо за пореден път, че репресиите срещу религиозни практики и идеология, са неефективни. Те не само не спират екстремизма, но създават атмосфера за разпространението му. „Халифатът“ вече почти е унищожен и трябва да се решат проблемите в държавите, откъдето идват всички бойци, защото сега те имат нови цели.