Какво печели Беларус от кризата в Украйна?

П резидентът на Беларус Александър Лукашенко може да спечели политически и финансово, като застане на страната на Путин, но наблюдатели предупреждават, че приятелството му може да има обратен ефект. За това съобщават от Al Jazeera.

„Изпълнението на Минските споразумения“ е фразата, която се чува доста често в наши дни, когато политици и експерти обсъждат кризата между Русия и Украйна.

Минск I и II са два комплекта мирни споразумения, сключени между Москва и Киев в едноименната столица на съседна Беларус през 2014 и 2015 г.

Но нацията от 10 милиона, която изглежда за много външни лица като мини-СССР, е много повече от просто подходящо място за срещи на върха Русия-Украйна.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко участва в политически игри между Москва, неговият основен поддръжник и спонсор, и Киев от години. И с това постигна огромни политически и икономически печалби.

Във вторник, ден след като руският президент Владимир Путин призна отцепилите се украински провинции Донецк и Луганск за независими държави, Лукашенко призова украинците да „спрат“ конфронтацията си с Русия – и да изоставят своите американски „господари“.

"Спрете се! Прогонете тези господари отвъд океана. Те няма да ви донесат никакво щастие. Веднага щом не могат да ви използват повече, ще ви изхвърлят на боклука на историята“, каза 67-годишният мъж, облечен във военна униформа в обръщение към висшите представители на Беларус.

В събота Лукашенко седеше до Путин и наблюдаваше военни учения и изстрелвания на балистични и крилати ракети от огромните екрани в централата на руското министерство на отбраната в Москва.

Strategic deterrence forces exercise https://t.co/ip5QOggSca pic.twitter.com/LI4mItJttW

— President of Russia (@KremlinRussia_E) February 19, 2022

Какво печели Лукашенко?

В неделя около 30 000 руски войници „разшириха” ученията си с беларуски военнослужещи, които започнаха в Южна Беларус на 10 февруари в близост до украинската граница.

Войските стоят близо до зле охраняваната Чернобилска забранена зона в Украйна.

И само на 100 км южно от зоната се намира Киев, столицата на Украйна и дом на два милиона души.

Vladimir Putin and President of Belarus Alexander Lukashenko held a joint news conference following Russian-Belarusian talks https://t.co/uZqbNf7lz8 pic.twitter.com/0HwZGPt5N5

— President of Russia (@KremlinRussia_E) February 18, 2022

Но какво печели Лукашенко от всичко това?

„Това е въпрос на пари. Когато говорим за опасностите от войната, той винаги може да договори някакви средства или за модернизиране на армията, или просто за финансова подкрепа“, каза пред Al Jazeera Ихар Тишкевич, беларуски експерт, намиращ се в Киев.

Но става дума и за оставане на власт.

В края на 90-те години на миналия век Лукашенко, вече наричан „последният диктатор на Европа“, и руският президент Борис Елцин се съгласиха да създадат Съюзна държава – сливане на Русия и Беларус.

Лукашенко спря сливането, но го използва повече от 20 години, за да получи от Кремъл многомилиардни заеми, търговски преференции и привилегии за стотици хиляди беларуски трудови мигранти, работещи в Русия.

Той също така използва конфликта на Украйна с Русия като начин да напълни хазната си.

След протестите на Майдана през 2014 г., които свалиха проруския украински президент Виктор Янукович, Киев ограничи търговията с Москва - и Беларус започна да преопакова и препродава украински и руски стоки и на двете страни.

Тъй като Москва многократно повишаваше цените на природния газ, продаван на Украйна, Лукашенко увеличи износа на електроенергия и бензин за Киев.

Досега настоящата ескалация, която може или не може да прерасне в пълномащабна война, е благодат за Лукашенко – стига решение или мирно споразумение да не се вижда.

#Moscow: Russian-Belarusian talks https://t.co/Mgstn0ohej pic.twitter.com/KpihYO5B3D

— President of Russia (@KremlinRussia_E) February 18, 2022

„В настоящата ситуация за Лукашенко е изключително полезно да говори за войната, но той ще се изправи пред катастрофа, ако има война – или катастрофа в случай на бързо мирно уреждане“, каза анализаторът Тишкевич.

Основната причина, поради която Лукашенко се нуждае от кризата до Беларус, е „пълната трансформация“ на политическата сцена, която той финализира тази неделя, каза той.

През 2020 г. Лукашенко преживя най-голямата политическа криза от своето президентство – протести, продължили със седмици, последвали президентските избори на 20 август, които той твърди, че е спечелил.

Голям брой протестиращи бяха арестувани и много от тях заминаха за Полша, Литва и Украйна.

За да затвърди властта си, Лукашенко промени конституцията – и също така премахна концепцията за „неутралност“ от нея – за да позволи разполагането на беларуски войски в чужбина.

Руските войски в Беларус могат да бъдат полезни

Присъствието на руски войски на територията на Беларус може да бъде полезно в случай на митинги по време и след референдума на 27 февруари.

А бойните викове на Лукашенко му помагат да обедини основните си поддръжници – работниците в държавните заводи и фабрики и фермерите от колхозите от съветската епоха.

„Мобилизацията на електората му чрез военна реторика е добра за него“, каза Тишкевич.

🇧🇾Belarus's leader Alexander Lukashenko has said that his military is not taking part in the Russian invasion of Ukraine.

Moscow has stationed tens of thousands of troops in Belarushttps://t.co/0do2it0N2V pic.twitter.com/ncI0uwIwvg

— The Telegraph (@Telegraph) February 24, 2022

Но заемането на страната на Русия може да има обратен ефект икономически, предупреждават наблюдатели.

„Икономиката на Беларус се забавя, както и продажбите на калий, ключовия беларуски износ, и украинският пазар може да бъде загубен“ заради възможните санкции на Киев, каза украинският анализатор Алексей Кушч пред Al Jazeera.

„Ще отнеме няколко години, за да се диверсифицират тези рискове – да се търсят нови пазари и да се развие логистиката на търговията с калий през Русия“, каза той.

Така че „мобилизирането“ на беларуската икономика на военна основа, стабилизирана с руски средства, е единственият изход за Лукашенко, каза той.

Настоящата криза може също да създаде възможност за Русия да подчини още повече Беларус – и вероятно да я анексира според разпоредбите на съюзната държава.

„Зад концентрацията на войски по границите на Украйна, ескалацията в Донбас и остра реторика от всички страни, никой вече не поставя под въпрос до каква степен Русия планира да засили военното си присъствие в Беларус“, каза Павел Лузин, базиран в Русия анализатор с Фондация Джеймстаун, мозъчен тръст във Вашингтон, каза пред Al Jazeera.

А Западът е твърде зает с Украйна тези дни, за да обърне внимание на политическите авантюри на Лукашенко.