О тносителният успех на Иран във войната, започната преди шест месеца от Съединените щати и Израел, показа, че ядреното оръжие може би все пак не е най-ефективният инструмент в арсенала на Ислямската република, пише в свой анализ Newsweek.
(Във видеото: Тръмп обяви нови преговори с Иран)
Докато администрацията на президента Доналд Тръмп влезе в конфликта с фокус върху ядрената програма, за която иранските представители винаги са отричали да е предназначена за създаване на бомба, значително по-решаващо в хода на войната се оказа контролът на Техеран върху Ормузкия проток, който предизвика мащабен хаос в глобалната търговия с енергийна суровина.
Иран е разполагал с "оръжието на Страшния съд" през цялото време
Ударните последици бяха усетени надлъж и широкo, включително в САЩ, където потребителите стават все по-недоволни от без това непопулярната военна интервенция, пише в анализа на Newsweek.
И след като Тръмп отмени поредния кръг от обещани удари, които описа като „най-голямата атака от Втората световна война насам“, хватката на Техеран върху един от най-важните морски проливи в света може в крайна сметка да се окаже по-мощно оръжие от атомния арсенал, който САЩ използваха на бойното поле за първи и единствен път през 1945 г.
„Способността на Иран да причинява икономически щети на световната икономика в известна степен е по-мощно оръжие от ядрената бомба“, заяви пред Newsweek Джошуа Талис, бивш висш служител на ВМС на САЩ и настоящ директор на програмата по въпросите на сигурността на съюзниците и партньорите в Центъра за военноморски анализи.
Седем причини, поради които Тръмп все още не е спечелил войната с Иран
Евтино и ефективно
Иран отдавна заплашваше да затвори Ормузкия проток в случай на мащабна военна конфронтация. Предупрежденията датират още от войната му с Ирак през 80-те години — конфликт, който формира военната доктрина на Ислямската република — и отново набраха популярност, когато напрежението със САЩ се покачи след оттеглянето на Тръмп от ядреното споразумение от 2015 г. по време на първия му мандат през 2018 г.
Днес тази реторика се превърна в реалност, а потенциално постоянните ѝ ефекти тъкмо започват да се усещат.
Ходът на Техеран може и да няма същото ниво на пряко военно възпиране, каквото притежават ядрените сили, но дори дългогодишното схващане за ядреното оръжие като форма на пълен имунитет срещу атаки започна да отслабва. САЩ изпитаха това от първо лице, тъй като техните бази в Близкия изток са подложени на редовни атаки от страна на асиметричната война на Иран — сходно с Русия, която е изправена пред ежедневни атаки от Украйна в разгара на войната, започната от Москва преди четири години и половина.
Иран все още има „ядрена опция“, с която да нарани американците
Прекъсването на глобалната търговия през ключов воден път точно до нейните брегове се очерта като по-реалистично и потенциално дори по-ефективно оръжие за Техеран — и най-важното: такова, което той действително може да използва, без да си навлича почти универсалното обществено внимание и контрол, свързани с традиционните оръжия за масово унищожение.
Резултатът е евтина, но опустошителна кампания, която започва да изчерпва американските запаси от скъпи и високотехнологични боеприпаси, докато според докладите Иран възстановява своите сравнително по-евтини способности по-бързо от очакваното.
„С относително малко и евтини оръжия иранските удари по търговското корабоплаване създават каскаден ефект в цялата световна търговска система, тъй като корабоплавателните компании, застрахователите и моряците преоценяват рисковете от преминаването“, каза Талис и добави: „Тъй като косвените щети са скромни и са в открито море, докато последиците са глобални и осезаеми, Иран извлича значителни стратегически ползи при минимални репутационни разходи“.
Тръмп удари Иран, петролът скочи - светът отново се страхува от енергийна криза
„Това прави влиянието на Иран върху трафика в Ормузкия проток много по-приемливо за прилагане от политическа гледна точка, отколкото ядрено оръжие някога би било, и много по-трудно за САЩ да противодействат военно или пропорционално“, добави той.
Водеща тема в дискусиите
Успехът на иранската тактика в Ормузкия проток усложни и усилията на САЩ на масата за преговори. Докато Белият дом отново се насочи към дипломацията, а Тръмп в понеделник за пореден път загатна за „предстояща“ сделка, говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи отрече да има каквито и да било планове за преки разговори със САЩ.
Вместо това той потвърди, че ирански представители водят преки преговори с представители на Оман за „постигане на разбирателство за гарантиране на сигурността на преминаващите кораби през Ормузкия проток“.
Оман, чийто ексклав на полуостров Мусандам се намира точно срещу южния бряг на Иран в Ормузкия проток, се очерта като ключов играч в усилията за намиране на решение. Известният със своя неутралитет султанат предложи система за „доброволни“ такси, подобна на споразуменията в Малакския и Сингапурския проток, чрез която държавите да допринасят за сигурността и устойчивостта на Ормузкия проток.
Независимо дали подобно споразумение ще бъде реализирано, Талис отбеляза, че „способността на Иран да превърне характера на войната в такава, която фундаментално се отнася до бъдещето на Ормузкия проток, създава сериозно репутационно предизвикателство за САЩ“.
Това предизвикателство се мултиплицира и от действията на един от основните съюзници на Иран в „Оста на съпротивата“ — йеменското движение „Ансар Аллах“, известно още като хутите.
Иран с остро послание към САЩ: Откажете се от незаконните и неразумни искания
Още преди започнатата от САЩ и Израел война срещу Иран през февруари, „Ансар Аллах“ демонстрира ефекта от атакуването на морската търговия чрез кампания, насочена предимно срещу кораби в Червено море в отговор на войната между Израел и „Хамас“, която за първи път разпали кризата в Близкия изток през октомври 2023 г. Атаките намалиха корабоплаването през Суецкия канал с две трети, принуждавайки плавателните съдове да използват далеч по-дългия и по-скъп маршрут, заобикалящ нос Добра надежда в Южна Африка.
„Ансар Аллах“ устоя на интензивната кампания от удари, водена от САЩ, за да достигне до примирие с Тръмп миналия май, но прекрати атаките по море едва когато Белият дом договори сделка за прекратяване на огъня между Израел и „Хамас“ миналия октомври. Миналия месец обаче групата поднови ударите си в Червено море, поразявайки саудитски кораби в отговор на това, което бунтовниците нарекоха блокада на Йемен от страна на Рияд и удари по международното летище в Сана.
Тъй като Саудитска Арабия и други партньори на САЩ в региона вече поставят под въпрос ангажиментите на Вашингтон в областта на сигурността, допълнителният хаос и ескалация при липса на сделка могат само още повече да подкопаят доверието.
„Доскоро самата заплаха от използване на американска военна сила служеше като мощен инструмент за възпиране“, заяви пред Newsweek базираният в Техеран аналитик по сигурността Мостафа Наджафи.
„Последните събития обаче отслабиха това възприятие“, каза Наджафи.
„Днес не само Иран, но и много регионални играчи — и дори някои международни сили — гледат на ефективността на американския военен натиск по различен начин“, каза Наджафи и допълни:
„В резултат на това военните заплахи вече нямат същата стойност на възпиращ фактор, каквато имаха в миналото“.
Трудни преговори
Постигането на ново споразумение няма да бъде лесно. Колапсът на меморандума за разбирателство между САЩ и Иран, постигнат през юни, засили взаимното недоверие.
Сделката се разпадна миналия месец, когато Иран откри огън по танкери, преминаващи през Ормузкия проток по маршрут, за който Техеран твърдеше, че не е бил разрешен съгласно договорените условия. Това разпали нов кръг от конфронтация, продължил близо две седмици. И двете страни се обвиняват взаимно в неизпълнение на условията.
Ако конфликтът бъде възобновен в голям мащаб обаче, Иран продължава да смята, че има преимущество.
„Ако настоящата криза се превърне в продължителна война на изтощение, не вярвам, че времето задължително би било в полза на Съединените щати“, каза Наджафи.
„Опитът от военните ангажименти на Америка през последните две десетилетия показа, че най-голямата уязвимост на Вашингтон се крие не в започването на войни, а в тяхното поддържане“, казва Наджафи.
„Нарстващите икономически разходи, вътрешнополитическият натиск, логистичните предизвикателства, оперативната умора и нарастващите притеснения сред регионалните партньори значително биха ограничили способността на САЩ да поддържат дългосрочна военна кампания“, добави той.
„За разлика от това, стратегическата доктрина на Иран последователно е била фокусирана върху постепенно увеличаване на цената на американското войсково присъствие в региона“, добави още той.
Чрез „асиметрични и неконвенционални методи“, обясни той, целта на Иран е да обърне палачинката срещу своя съперник от ранга на суперсила по начини, които дори ядрено оръжие не би могло да постигне.
„Прекарвайки години в идентифициране на уязвимите места на конвенционалната военна дислокация на САЩ в региона“, каза Наджафи,
„Техеран най-вероятно ще се опита да се възползва от тези слабости чрез асиметрични стратегии, проектирани да увеличат разходите за американското присъствие, да ограничат оперативната му свобода и в крайна сметка да улеснят постепенното — и в крайна сметка пълно — изтегляне на американските сили от региона“, каза Наджафи.
