Б орис Надеждин изглежда уморен, но все пак оптимистичен, когато се срещнахме в един горещ ден в Париж, пише журналистът Клер Себастиан, която работи за Си Ен Ен (CNN).
Той беше във Франция от малко повече от седмица, все още зашеметен от бързото си заминаване от Русия след внезапно призоваване от мощния Следствен комитет на страната за това, което той предположи, че ще бъдат наказателни обвинения.
След 40 години в руската политика той каза, че е осъзнал, че е „въпрос на три дни“, преди да няма избор дали да напусне. „Обикновено, след като отидеш на това място, получаваш наказателния документ и отиваш в съда, а след съда – в затвора: Лефортово“, обясни той, имайки предвид най-известния затвор в Москва, известен с бруталното си отношение към дисиденти и политически затворници.
Той провери телефона си няколко пъти по време на интервюто за новини от своите адвокати. Оставил е семейството си в Русия, а в деня на срещата ни беше пропуснал сватбата на дъщеря си. Но успява да остане позитивен. „Добрата новина е, че съм жив и съм свободен“, каза той.
Много други опозиционни фигури в Русия на президента Владимир Путин са имали по-малко късмет.
Внезапно заминаване
Само преди месец Надеждин водеше кампания за парламентарните избори в Русия през септември. След това последва кратка, но брутална серия от намеси на властите.
Първо, на 10 юли, той беше обявен за „чуждестранен агент“ – обозначение, което, освен много други ограничения, означаваше, че няма да може да служи в парламента. Когато обяви, че въпреки това ще продължи кампанията си, беше арестуван по административно обвинение – обвинен в показване на екстремистки символи, твърдение, което той определи като нелепо. На 17 юли той получи малка глоба.
Ден по-рано той беше получил съобщение в профила си в държавния портал за услуги, онлайн портал, който руснаците използват за всичко от здравеопазване до глоби за превишена скорост, че му е наложена забрана да напуска страната.
Три дни по-късно пристигна призовката от Следствения комитет, най-висшия правоприлагащ орган в Русия, а на следващия ден, казва той, забраната за напускане на Русия „изчезнала“ от онлайн профила му. Той вярва, че това може да е било нарочен сигнал, който му е помогнал да пътува без препятствия.
„Когато администрацията на Кремъл иска даден опозиционен политик... да напусне страната, първо му образуват наказателно разследване... и второ, му отварят пътя да напусне Русия“, обяснява Надеждин.
Нарастващо недоволство
Надеждин, учен и бивш депутат в руския парламент в началото на 2000-те години, а доскоро и общински съветник в родния си град Долгопрудни, непосредствено до Москва, спечели международна известност, когато се опита да се противопостави на Путин на президентските избори през 2024 г., издигайки се с манифест, който описваше войната в Украйна като „фатална грешка“.
Усилието му да събере необходимите 100 000 подписа предизвика вълна от обществена подкрепа, като хора се нареждаха на опашки пред офисите на кампанията му в градове из цяла Русия и извън нея в рядък изблик на организирано недоволство в страна, която продължава систематично да потушава политическата опозиция.
В крайна сметка му беше забранено да се кандидатира, когато руските изборни власти решиха, че достатъчно от събраните от него подписи са невалидни, за да го свалят под прага.
Но въпреки нарастващите препятствия, включително дело за фалит срещу него, довело, по думите му, до загубата на дома му, той продължи, воден от усещането, че все повече руснаци подкрепят неговото антивоенно послание.
„От началото на тази година открихме дълбоки промени в общественото мнение в Русия. Всеки иска да спре войната. Това го има в обществото, има го в елита и в най-близките хора около Путин. И, разбира се, разбирането за това какво наистина означава тази война за руската икономика, за руските градове“, каза той.
В същото време, забележително за страна, в която държавните медии са внушили на руснаците идеята, че Украйна и Западът са виновни за войната, рейтингът на одобрение на Путин също спада (макар и от високо ниво), според различни руски социологически организации.
Надеждин вярва, че хората около Путин, както и самият руски президент, разбират, че „единственият начин да се върне голямата подкрепа на хората сега... е да се спре войната“.
Кога и как това разбиране ще се превърне в действия, той не знае и не е оптимист за трайно уреждане. „Напълно възможно е да се замразят бъдещите удари, взаимните удари. Но въпросът как да бъдем в мир със Запада, как да бъдем в мир с Украйна е въпрос за следващите поколения“, казва руският политик.
Нови репресии
Пред лицето на спадащия рейтинг на одобрение Кремъл се връща към по-репресивни тактики. Тъкмо тази седмица Върховният съд на Русия блокира „Яблоко“, единствената останала либерална, антивоенна партия в бюлетината за парламентарните избори, да се кандидатира. Десетки млади руснаци се събраха пред съда в знак на солидарност, когато решението беше обявено.
„Политическата система се разкри. Ясно е, че желанието за мир и свобода се оказа много по-силно, отколкото властите са мислили“, написа съоснователят на „Яблоко“ Григорий Явлински в своя канал в Telegram.
„Яблоко“, която датира от началото на 90-те години, е оцеляла почти толкова дълго в руската политика, колкото и Надеждин, като и двете страни са издържали на брутални тактики на натиск, но им е било позволено да останат, докато не спечелят твърде голяма подкрепа. Отстраняването на Надеждин сега е още по-забележително, защото той се опитваше да спазва правилата.
„Аз не съм силният враг на системата като Немцов или като Навални“, каза той пред CNN, визирайки двама от най-харизматичните опозиционери на Путин: Борис Немцов, който беше застрелян близо до Кремъл през 2015 г., и Алексей Навални, който почина в отдалечена руска наказателна колония през 2024 г.
„Не съм преминавал червените линии през 40-те си години политическа биография и практически 20–25 години в опозиция. Бях интегриран в руската политическа система“, каза Надеждин.
Тези червени линии, според него, са били никога да не критикува Путин лично (макар да е критикувал политиките му, в частност войната в Украйна) и никога да не приема финансиране от чужбина. „Червените линии се промениха и сега в Русия е абсолютно невъзможно да се критикува войната“, споделя той.
