Идва ли краят на Шенген - това е най-логичният въпрос, който си задават в ЕС след изявлението на лявоцентристкото правителство на Германия, че затяга контрола на всичките си сухопътни граници. Това са общо девет съседни страни в Шенген - Франция, Швейцария, Белгия, Люксембург, Нидерлания, Дания, Чехия, Полша и Австрия.
До момента по-строг контрол имаше единствено с Австрия (от 2015 година), а от миналата 2023 с Полша, Чехия и Швейцария. Сега, от 16 септември, той ще бъде разширен и до останалите страни, като първоначалната идея е да е за период от 6 месеца, но с възможност да бъде подновен. Това би означавало и далеч по-големи задръствания на граничните пунктове при влизане в страната с влак или автобус.
И макар едно подобно решение да изглежда логично на фона на няколкото поредни инцидента със сигурността, свързани с нападения на мигранти и разкрити планове за терористични нападения, то е удар по идеята за свободно движение между държавите от Шенгенското пространство.
Както е известно, най-сериозната атака се случи в края на август в град Солинген, когато трима души бяха убити при aтака с нож, а заподозрян се оказа сириец, който е трябвало да бъде депортиран към България, но е избягал от органите на реда, а малко по-късно отговорност пое терористичната групировка "Ислямска държава".
Общественото недоволство и политическият натиск оказаха своето значение, като канцлерът Олаф Шолц и министрите в неговото правителство се съгласиха да затегнат мерките.
Същевременно обаче прави впечатление, че това се случва само седмица преди поредни ключови регионални избори в Източна Германия и дни след като при предишните се стигна до исторически успех на крайнодясната антиимигрантска партия Алтернатива за Германия (AFD) и тежко поражение за управляващите социалдемократи. Предстоящите избори ще се проведат в Бранденбург, където като основен проблем за избиратели социологическите проучванията сочат именно имиграцията.
"Този ход ще ограничи имиграцията и ще защити страната от опасностите, породени от ислямския тероризъм и тежката престъпност", коментира министърът на вътрешните работи на Германия Нанси Фейзър при обявяване на решението.
Тук е моментът да припомним, че от началото на имигрантската криза в Европа през 2013 година, досега Германия е приела над 1 милион души, идващи предимно от държави, в които бушуват военни действия, репресии или има много бедни като Сирия, Иран и Афганистан.
Още по-сложно стана през 2022 година, когато Германия прие и още 1 милион украинци, бягащи от руската инвазия. Впоследствие правителството облекчи правилата за депортиране на чужденци, а тази година се реши и на още по-краен ход - експулсирането на афганистански граждани към родината им.
А от понеделник (16 септември) ситуацията ще се усложни още повече в контекста на европейското единство и целият смисъл от идеята за Шенген, като германският ход ще засегне дори и България, чиято граница с Турция е сред основните пътища за влизане на бежанци от Близкия изток в страните от Европейския съюз.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
