Р ешението на Германия да затегне контрола по всяка една от сухопътните си граници изглежда водено главно от вътрешна политика и трудно може да бъде оправдано от закона, нанася тежък удар на свободното движение в Европа и може сериозно да постави на изпитание единството на ЕС, предаде The Guardian.
Берлин заяви в понеделник, че контролът на границата му с Австрия от 2015 г. и от миналата година с Полша, Чехия и Швейцария ще бъде удължен следващата седмица до Франция, Люксембург, Белгия, Холандия и Дания.
Този ход ще ограничи миграцията и ще предпази от опасностите, породени от ислямисткия тероризъм и тежката престъпност, каза Нанси Фаезер, министър на вътрешните работи.
Последната от поредица смъртоносни атаки с нож в Солинген миналия месец, при които заподозрените са бежанци, дойде дни преди регионалните избори в Източна Германия, които доведоха до крайнодясната, антиимиграционна партия Алтернатива за Германия (AfD) да отбележи исторически успехи.
Проучванията показват, че миграцията също е най-голямото безпокойство на избирателите в Бранденбург, който провежда свои собствени избори след две седмици , като лявоцентристката Социалдемократическа партия на Олаф Шолц се очаква да завърши зад крайнодясната партия –, а коалицията на канцлера изглежда се насочва към съкрушително поражение на федералните избори догодина, описа The Guardian.
“Намерението на правителството изглежда е да покаже символично на германците и на потенциалните мигранти, че последните вече не са желани тук", каза Маркус Енглер от Германския център за изследване на интеграцията и миграцията.
Germany's government announced temporary border controls at all land borders to address irregular migration and protect the public against threats like Islamist extremism https://t.co/gXrf3NdW3t pic.twitter.com/m1j9h96e0R
— Reuters (@Reuters) September 10, 2024
Фаезер каза, че новият контрол ще включва схема, позволяваща повече хора да бъдат върнати обратно директно на границата, но отказа да навлезе в подробности. Длъжностни лица и дипломати в Брюксел изразиха ужас, наричайки този ход “прозрачен” и “очевидно насочен към местната аудитория”.
Централната позиция на Германия в ЕС и нейният статут на най-голямата икономика в блока означават, че контролът, който трябва да влезе в сила на 16 септември за първите шест месеца, може да има въздействие, което да достигне далеч отвъд избирателите в страната.
По принцип Шенгенското пространство на Европа, което беше създадено през 1985 г. и сега включва 25 от 27-те държави-членки на ЕС плюс четири други, включително Швейцария и Норвегия, позволява свободно движение между всички тях без граничен контрол.
❝We need stricter controls at our national borders until we would be able to ensure strong protection of the EU’s external borders❞
— Anadolu English (@anadoluagency) September 10, 2024
In response to migration concerns, Germany will impose new border controls starting next week, marking a shift from the traditionally open… pic.twitter.com/7ft9T1pzPL
Временните проверки са разрешени при извънредни ситуации и извънредни обстоятелства, за да се предотвратят специфични заплахи за вътрешната сигурност или обществения ред, и обикновено са били налагани след терористични атаки, за големи спортни събития и по време на пандемията.
Все по-често обаче европейските правителства, често подложени на натиск от крайнодясна реторика за имиграцията, налагаха отново проверки без оправданието за конкретни заплахи или ясни аргументи за това как контролът може да помогне за смекчаването им.
Germany will reintroduce controls at all land borders to reduce irregular migration, the country’s interior minister says
— TRT World (@trtworld) September 9, 2024
🔗 https://t.co/zaYxs5RIGO pic.twitter.com/dgAGnzqi8x
Освен Германия, членовете на Шенген, които понастоящем контролират определени граници, включват и Австрия, която цитира свързани с Украйна заплахи за сигурността и натиск от бежанци, бягащи от войната с Русия, за да наложи проверка на пристигащи от Словакия, Чехия, Словения и Унгария.
Дания, позовавайки се на терористични заплахи, свързани с войната в Газа и руски шпионски рискове, извършва проверки на сухопътния и морския транзит от Германия, а Франция проверява пристигащите в Шенгенската зона на основание повишена терористична заплаха.
Италия, Норвегия, Швеция, Словения и Финландия също извършват гранични проверки, цитирайки по различен начин терористичната дейност, войните в Украйна и Близкия изток, руската разузнавателна дейност, увеличените миграционни потоци и организираната престъпност на Балканите.
Като гарант на Шенгенския договор, Европейската комисия –, която беше уведомена за плановете на Германия в понеделник –, като цяло прие обосновките на държавите-членки за повторно въвеждане на временен контрол без възражения. Наблюдателите очакват да направи същото за искането на Берлин, въпреки факта, че изглежда няма ясна практическа обосновка за проверки на всичките девет граници на страната.
Комисията каза във вторник, че на държавите-членки е позволено да предприемат такава стъпка за справяне със “сериозна заплаха”, но мерките трябва да бъдат “необходими и пропорционални".
Временният германски контрол “представлява явно непропорционално нарушение на принципа на свободно движение в рамките на Шенгенското пространство", каза Алберто Алемано, професор по европейско право в HEC Paris.
Други отбелязаха икономическата стойност на Шенгенската зона. Доклад на фондация Bertelsmann още през 2016 г. изчислява, че повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници ще струва на Европа около €470 милиарда за 10 години.
Джералд Кнаус, председател на мозъчния тръст на Европейската инициатива за стабилност, също постави под въпрос ефикасността на мярката.
“Контролът на вътрешните граници означава края на Шенген", каза Кнаус в социалната медия X.
Австрия вече заяви, че ще откаже да приеме обратно всички мигранти, на които е отказано да прекосят германската граница, докато полският премиер Доналд Туск във вторник нарече решението на Берлин “неприемливо” и поиска спешни консултации.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
