А таките на САЩ и Израел срещу Иран, оправдавани с твърдения за предотвратяване на ядрена програма, подкопават доверието в Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Това посочва Оламид Самюел за Al Jazeera.
Д-р Оламид Самюел е известен експерт по международна сигурност и специалист в Open Nuclear Network. Преди това е бил специален пратеник на Африканската комисия по ядрена енергия (AFCONE), създадена с Договора за зона, свободна от ядрено оръжие в Африка, известен още като Договора от Пелиндаба.
На 27 април държавите по Договор за неразпространение на ядреното оръжие (NPT) се събраха в Ню Йорк, за да започнат петгодишния преглед на неговото функциониране. Тази година конференцията стартира в сянката на войната, започната от САЩ и Израел срещу Иран, под претекста, че страната е на прага да разработи ядрено оръжие.
Докато 191 държави преглеждат изпълнението на договора, на изпитание е поставен основният му баланс. Влязъл в сила през 1970 г., той е ключовото споразумение, чрез което повечето държави приемат настоящия ядрен ред. Държавите без ядрено оръжие (включително Иран) се задължават да не придобиват такова, докато петте признати ядрени сили, Съединени щати, Обединено кралство, Франция, Китай и Русия, трябва да ограничават разпространението и да работят за собственото си разоръжаване.
Всички страни по договора имат право да развиват мирна ядрена енергетика под контрола на Международна агенция за атомна енергия. Именно затова на всеки пет години се провежда подобен преглед.
Случаят с Иран обаче поставя неудобен въпрос: дава ли членството в договора реална защита на държавите без ядрено оръжие?
От една страна, Иран не е типичен случай, МААЕ изразява тревога относно ограничен достъп за инспектори и натрупване на обогатен уран над гражданските нужди. От друга страна, агенцията не е открила доказателства за организирана програма за ядрено оръжие, извод, потвърден и от американското разузнаване.
Въпреки това САЩ (официална ядрена сила) и Израел (неофициална) предприеха военни действия.
Този принудителен подход подкопава основите на договора. Ако проблемът е липсата на яснота около ядрените дейности, бомбардировките не я създават. Ако става дума за достъп на инспектори, войната го прави още по-труден. А ако рискът е в потенциала за разработка на оръжие, атаките срещу обекти под международен контрол изпращат опасен сигнал към други държави.
Това е ключовият урок, който тегне над конференцията. В представените документи Иран се позовава на правото си на мирна ядрена енергия и твърди, че атаките срещу контролирани обекти нарушават логиката на договора. Техеран също така изтъква факта, че Израел не е страна по NPT, както и неизпълненото обещание за Близък изток без оръжия за масово унищожение.
Тези аргументи вероятно ще намерят отклик сред много държави, особено сред тези без ядрено оръжие, които се опасяват, че правилата се прилагат различно спрямо силните и слабите.
Допълнително напрежение създава фактът, че конференцията се провежда в САЩ, страна, участваща във войната и опитваща се да наложи със сила ангажименти, които вече са част от договора.
През следващите седмици държавите ще трябва да вземат ключови решения:
- да потвърдят, че атаки срещу контролирани ядрени обекти са недопустими;
- да настояват за прозрачност от Иран без използване на сила;
- да напомнят, че нулево обогатяване не е изискване на договора;
- и да поставят въпроса за ядрената непрозрачност на Израел.
Повече от 50 години NPT играе решаваща роля за ограничаване на ядреното разпространение. Запазването му остава от ключово значение, а именно затова държавите не бива да позволяват неговите основни принципи да бъдат пренаписани под натиска на войната.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Vеsti.bg като цяло.
