К ак изглежда София, ако я погледнем откъм проблемите ѝ? Този въпрос стои в основата на анализ на Алексей Лазаров, съосновател и изпълнителен директор на Visibilio, който разглежда данни от платформата call.sofia.bg за подадените граждански сигнали към Столична община през последните 30 дни. Изводът от данните е ясен: столицата не просто се оплаква, тя активно комуникира проблемите си в мащаб, който очертава както класическите градски дефицити, така и нов тип „невидими“ напрежения в ежедневието.
„Преди няколко дни тествах за Visibilio различни начини за сваляне и структуриране на информация и реших да пробвам с данните за сигналите, които се подават на call.sofia.bg. Бях супер приятно изненадан от две неща - първо, че има API и можеш да си свалиш всички сигнали от последния месец, и второ - огромния брой сигнали, които подават хората. За 30 дни са над 14 хил., приблизително по 470 сигнала на ден -14 009 малки прозореца към един град. Това ми се струва много ценна информация за проблемите на града, освен че вътре има и великолепни истории, като например тази за кокошките и петела в „Манастирски ливади“, която ще оставя за накрая“, пише Алексей Лазаров в пост в LinkedIn.
- Данните: Над 14 000 сигнала за 30 дни
Според поста на Лазаров, за период от един месец към системата са подадени над 14 000 сигнала - точно 14 009, което се равнява на близо 470 сигнала на ден.
Той описва тези сигнали като „14 009 малки прозореца към един град“, които заедно изграждат своеобразна карта на проблемите в София - от инфраструктурни дефицити до ежедневни конфликти в градската среда.
Още в началото на поста Лазаров отбелязва и нещо важно от гледна точка на прозрачността: системата разполага с API, което позволява сваляне и структуриране на данните. Това прави възможен по-дълбок анализ на тенденциите в градските сигнали.
- Какво показват сигналите - класическите проблеми остават водещи
Един от основните изводи от данните не изненадва, но затвърждава дългогодишни наблюдения за столицата.
Сред най-честите теми в сигналите попадат:
- разпадаща се улична инфраструктура
- липса на контрол върху паркирането
- замърсяване и отпадъци в градската среда
Това са т.нар. „големи градски проблеми“, които продължават да доминират в ежедневните оплаквания на гражданите.
- Тонът на сигналите - учтивост въпреки напрежението
Интересен аспект в поста е не само какво се сигнализира, но и как.
Според наблюденията на Лазаров, тонът на повечето сигнали е изненадващо нормален и коректен. Често се срещат изрази като „моля“ и „предварително благодаря“, което показва, че гражданите не възприемат комуникацията с институциите като конфликтна, а като работещ канал за взаимодействие.
Това, според поста, е важен индикатор за нещо съществено: доверие в системата.
- Доверие в системата и жива връзка с общината
Един от ключовите изводи в публикацията е, че въпреки всички критики към градската среда, самият факт, че хората активно снимат, описват и изпращат сигнали, е положителен знак.
„Този канал е много жива пряка връзка между хората и общината“, се посочва в анализа.
Това превръща платформата call.sofia.bg не просто в административен инструмент, а в реално огледало на градското ежедневие.
- Новите градски проблеми - шумът като форма на агресия
Особено внимание е отделено на нов тип сигнали, които не се вписват лесно в традиционните категории на общинската администрация.
Такъв пример са шумните автомобили и мотори, за които има близо 100 сигнала за последния месец.
Според Лазаров това не са просто „дразнители“, а част от по-дълбока промяна:
София вече не се оплаква само от счупеното, а от агресивното, шумното, повтарящото се и нахлуващото в личното пространство.
Това, по думите му, е съществена трансформация в начина, по който жителите възприемат качеството на живот в града.
- Градът като ритъм, а не само инфраструктура
Оттук Лазаров прави по-широк извод за самата същност на градското управление.
„Защото един град не се управлява само през ремонти. Управлява се и през ритъм, тишина, предвидимост и усещане за ред“, се посочва в публикацията.
Това поставя акцент върху по-малко видимите, но не по-малко важни аспекти на градската среда - шум, спокойствие, повторяемост на нарушенията и усещането за контрол или липсата му.
- „Градът е дошъл при петела“ - символичният сигнал от Манастирски ливади
Лазаров включва и един конкретен сигнал, който придобива почти символичен характер за състоянието на градските конфликти.
Става дума за жалба от жител на квартал „Манастирски ливади“, свързана с отглеждане на кокошки и петел:
„В кв. „Манастирски ливади“, ул. „Бяло поле“ № 6А се отглеждат нерегламентирано, без регистрация в общината и без данни за поставени ваксини, кокошки и петел.
Петелът създава сериозни неудобства за живущите в района, като започва да кукурига около 5:20 ч. сутринта и продължава до около 8:30 ч. Издаваните звуци нарушават спокойствието в жилищната среда, включително на домакинства с деца, като възпрепятстват нормалната почивка и сън на живущите.
Считаме, че подобна ситуация представлява нарушение на спокойствието в жилищна зона и оказва негативно влияние върху качеството на живот, работоспособността и ежедневното функциониране на засегнатите лица. По принцип не следва в жилищни райони да се отглеждат животни, които създават продължителен шумов дискомфорт за околните.
Моля да бъде извършена проверка и да се установи:
- Регистрирани ли са отглежданите кокошки в съответната община;
- Налични ли са изискуемите ветеринарномедицински документи и ваксинации.
Моля също така при установени нарушения да бъдат издадени съответните предписания за тяхното отстраняване.“
Сигналът е показателен за абсурда, който понякога възниква на границата между бързо разрастващата се градска среда и остатъчните ѝ „селски“ елементи.
- Реакции в коментарите - от административна реалност до градска ирония
Публикацията предизвиква и коментари, които добавят допълнителни гледни точки.
- Борислав Кандов: Разлики в обработката и прехвърляне към МВР
Борислав Кандов, който се представя като активен подател на сигнали, отбелязва, че част от сигналите за шум и нарушения на обществения ред често завършват с препращане към органите на Министерството на вътрешните работи, включително при строителни дейности извън допустимите часове.
Той подчертава и друг важен проблем, нееднаквото качество на обратната връзка, в зависимост от района:
- в някои райони реакцията е почти моментална
- в други - липсва изцяло
- Десислава Панчева: Бюрокрацията срещу петела
Десислава Панчева предлага по-ироничен и философски прочит на ситуацията:
Тя отбелязва, че има нещо „тъжно-комично“ в идеята за общинско досие на петел - символ на сблъсъка между административната система и живата реалност.
„Бюрократичният апарат, създаден за градски проблеми, е изправен пред животно, което буквално не може да бъде административно регулирано“, пише тя, добавяйки, че петелът „не разбира команди“ и това носи своя особена ирония.
Панчева прави и историческа препратка към квартала „Манастирски ливади“, като напомня, че районът носи името си от някогашни пасища на Драгалевския манастир, а днешната му урбанизация е резултат от строителни процеси, започнали през 90-те години.
В този контекст, заключава тя, градът не просто се разширява, той буквално „идва при петела“, а не обратното.
От редакцията на Vesti.bg изпратихме официално запитване до район „Триадица“ и очакваме тяхната позиция и коментар по случая с петела в ж.к. „Манастирски ливади“.
