Хилари Мантел - писателката, която увеличи интереса към историческите романи

Х илари Мантел живееше сред своите призраци, в света на историята. Успехът на британската писателка обаче беше съвсем реален, предаде АФП.

Почина Хилари Мантел

Последната ѝ книга „Огледалото и светлината“ (“The Mirror & the Light”), издадена през март 2020 г., предизвика опашки пред книжарниците. Романът е завършващата част от трилогията, посветена на Томас Кромуел, първи министър на Хенри Осми. 

Хилари Мантел беше ценена от критиците от много време, но именно трилогията за Кромуел я прави позната за широката публика. Тя заслужаваше напълно успеха си, каза Никълъс Пиърсън, бивш издател на Мантел. „Всяка от книгите й представлява низ от блестящи изречения, незабравими персонажи и забележителна авторска позиция.“ Мантел е работила върху нова книга през изминалия месец. 

Хилари Мантел почина на 22 септември на 70 години. Според издателя ѝ от „Харпър Колинс“ („HarperCollins”) писателката си е отишла „спокойно“. 

Мантел е първата писателка, двукратна носителка на наградата „Букър“. Отличието ѝ се връчва за първата и втората част от трилогията за Томас Кромуел – романите „Вълци“ и „Доведете труповете“. 

Хилари Мантел често плуваше срещу течението. Още първият ѝ роман, публикуван през 1985 г. – „Всеки ден е Денят на майката“ („Every Day is Mother's Day“), е изпълнен  черен хумор. 

Първата книга, която написва Мантел – още през 70-те години, е публикувана едва през 1992 г. Това е романът „Революция“ („Rеvolution“), посветен на Френската революция.

Хилари Томпсън, е родена на 6 юли 1952 г. в семейство от ирландски произход. Тя се сблъсква с всички негативи да бъде „жена, от Север, и при това бедна“. Мемоарите й със заглавие „Giving Up the Ghost“ са публикувани през 2003 г. Писателката описва себе си като момиче с голямо въображение, което израства в Дарбишър. Хилари Мантел е възпитаничка на католическо училище. По думите ѝ, губи вярата си на 11 г., когато вижда баща си за последен път. Той си тръгва след четири години съжителство с любовника на жена си. 

Мантел е името на втория ѝ баща, което Хилари и двете й сестри приемат, въпреки че майката така и не сключва официален брак с новия си партньор. 

Младата Хилари учи право в Лондонското училище по икономика. Целта ѝ е да стане адвокат. През 1971 г. се записва в университета в Шефилд, за да е по-близо до годеника си. В автобиографията си Мантел казва, че един от преподавателите ѝ в университета е бил отегчен местен нотариус, който е смятал, че жените нямат място на неговите лекции.

Друг случай на мизогиния, описан от Мантел, е по повод появата на инвалидизиращи болки в корема и краката. Лекарите отсъждат, че това е просто хистерия, невроза. Изписват ѝ успокоителни. 

Години по-късно, докато живее в Ботсвана, придружавайки годеника си, Мантел сама намира обяснение за болките си в учебник по медицина. Лекарите най-сетне взимат насериозно оплакванията ѝ. Оказва се, че има ендометриоза. Оперирана е през 1979 г. в Лондон. Операцията лишава Мантел от възможността да има деца. Хормоналната терапия води до бързо повишаване на теглото й. Това е двойна травма, която писателката описва в автобиографията си. Измисля си живот с въображаема дъщеря – Кейтриона.

Хилари Мантел критикуваше монархията, както и Брекзит. През миналата година писателката заяви, че иска да получи ирландско гражданство, за да стане „отново европейка“.