Готви ли Турция „кипърски сценарий“ в Сирия

С еверна Сирия за Турция е това, което Източна Сирия е за САЩ, Южна Сирия - за Иран, сирийското средиземноморско крайбрежие - за Русия – залог за установяване на геополитическо влияние и икономически ползи. Несъмнено, всички държави с интереси в Сирия се възползват от гражданската война, за да създадат зони, или пряко контролирани, или посредством лоялни местни фракции. През последните месеци усилията на Анкара да се наложи в северните райони на Сирия станаха все по-често тема на обсъждане както сред дипломатическите среди, така и сред военните стратези.

От 2016 насам, Анкара установи контрол върху големи райони в Северна Сирия, които носят белезите на анексиране. В момента в градове като Ал Баб и Азаз, разположени в близост до сирийско-турската граница, една немалка част от заплатите се изплащат от турски фондове, местните полицейски части са тренирани от турски инструктори, а сградите на болниците и училищата, разрушени от бомбардировките на сирийското правителство, днес са възстановени отново благодарение на политиката на Ердоган към тази част на Сирия.

Но бъдещето на районите под турски контрол е несигурно. Докато местното население има откровено про-турски виждания заради стабилността, която Анкара установи след години на удари и сражения, мнозина се опасяват, че турската армия може да остане за дълго и да превиши правата си. Международни наблюдатели дори говорят за „кипърски сценарий“ в Сирия, намеквайки, че турската администрация обмисля да вземе под свой контрол цяла провинция Идлиб, северните части на провинция Хама и всички райони, попадащи в рамките на договорената с Русия демилитаризирана зона.

Наистина, от 2016 насам, Турция има фактически контрол в Северна Сирия. Тогава турската армия, подкрепена от местни сирийски бунтовнически групи, изтласка в рамките на две отделни военни кампании "Ислямска държава" и милициите на сирийския клон на Кюрдската работническа партия (ПКК), които контролираха зони около границата между Сирия и Турция. След това Анкара започна внимателно и планирано установяване на влияние.

На първо време, контролът беше предаден на про-турските бунтовнически фракции, които остават почти напълно зависими от държавните институции в Анкара. Така например, управителите на турските провинции Газиантеп и Килис упражняват директен мониторинг на управлението в Северна Сирия. Както беше посочени, местните полицейски сили – Свободна сирийска полиция – получава обучение и подкрепа от офицери от Турската полицейска академия. Част от бунтовническите групи, опериращи в района също са под контрола на Турция, след като бяха обединени в Сирийска национална армия. Според наблюдатели, тези институции могат да бъдат разширени и извън Африн като например в провинция Идлиб.

Путин и Ердоган се разбраха за Идлиб 

В икономически план териториите на Северна Сирия също са все по-обвързани с Турция. Дори и преди войната в Сирия, районите около Алепо, Африн и Идлиб разчитаха на силната търговия през намиращата се наблизо турска граница, а днес зависимостта става още по-явна. Заплатите и търговията се извършват най-вече с турски лири, а от години насам местните сирийци имат задължително и турски мобилен номер, тъй като най-силните комуникации идват откъм границата.

Говорейки за икономическото присъствие на Турция в Северна Сирия трябва да споменем и изграждането на нови магистрали, а също и създаването на нов индустриален център в град Ал Баб. Разбира се, ползите вървят в две посоки, като Ердоган одобри вноса от Северна Сирия, за да стабилизира цените на хранителни продукти в Турция.

В паралелна кампания, продължава и културната интеграция на Северна Сирия, която Анкара стартира при кампанията си през 2016. Така например, турският език се използва повече и в институциите. С турски средства са изградени нови болнични заведения, културни центрове и пощенски станции.

Поради всички тези действия, политиката на Турция в Северна Сирия е разглеждана като копиране на събитията от Северен Кипър, макар и тогава те да се развиват в различен контекст. През 1974 г. с цел да предотвратят опасността от гръцките националисти, а и за да защитят стратегическите си интереси в източното Средиземноморие, турците навлизат в Кипър, окупирайки северната му част и създават т.нар. Севернокипърската турска република. Впоследствие, Анкара създава редица институции, които да обвържат Северен Кипър с Турция и подобно на днешната политика към Северна Сирия, търговията и комуникациите са зависими от турската икономика.

Повтаряйки някои от политиките от близкото минало, днес под ръководството на Ердоган, Турция вижда в Северна Сирия същата геополитическа значимост, каквато е имал Северен Кипър за Бюлент Еджевит – премиерът на Турция, наредил интервенцията в Кипър през 1974.

Наистина Северна Сирия предоставя полезни козове на Ердоган по отношение на силите на Башар Асад и руско-иранската коалиция, която го подкрепя. Не само заради историческото разглеждане на Сирия от страна на Турция, но и заради сегашната геополитика, турският президент не иска да допусне Асад да върне изцяло контрола си, още по-малко в граничните райони с Турция. През последните месеци Анкара постоянно упражнява натиск, военен и дипломатически, за да възпира правителствената офанзива към държаната от сирийските бунтовници провинция Идлиб.

Северните райони на Сирия могат да служат и за база, от която турските сили да възпират стремежите на ПКК за установяване на присъствие по границата между Сирия и Турция. От Северна Сирия Турция вече няколко пъти показа, че може да влияе на ситуацията в Източна Сирия, където про-кюрдските Сирийски демократични сили, подкрепени от САЩ, са установили широка мрежа и контролират големи райони от провинциите Ракка, Дейр ез Зор, Хасаке и Сирийската пустиня.

И все пак, пред Турция седят ограничения. Колкото по-големи са геополитическите амбиции, толкова по-големи сметки трябва да бъдат плащани. Това е особено важен момент, който често се пропуска – ако има обещания за добро бъдеще и сигурност, трябва да ги гарантираш постоянно и да увеличаваш разходите. За момента Анкара не може да установи контрола, който иска, тъй като подобно начинание би утежнило ситуацията, в която се намира икономиката. Нестабилността, от която страда на моменти Турция през последните две години, се пренася и в Северен Кипър, и в Северна Сирия. През октомври месец имаше редица протести на сирийци, недоволни от икономическата ситуация. Подобни демонстрации бяха проведени и в Северен Кипър през септември. Турската държава опитва да закрепи ситуацията, като договори помощ през ЕС, но засега това не изглежда достатъчно, тъй като напрежението продължава да се трупа.

Някои бунтовнически групи изоставиха обещанията си за мирно сътрудничество и опитаха да установят свои методи, с които да запълват бюджетите си, включително с помощта на кражби и изнудване на цивилното население. За да спре подобни опити, Турция стартира посредством бунтовническата Национална армия, серия от арести на видни членове на фракции, обвинени в кражби. Това от своя страна предизвика още по-голямо напрежение.

Турция не бива да забравя своя съюзник и партньор в НАТО, САЩ. Американците не смятат да отстъпват от установеното си присъствие в Източна Сирия. Вашингтон има позиции и в Северна Сирия – в оспорвания между Турция, сирийските бунтовници и кюрдските милиции град Манбидж. Градът е постоянен извор на напрежение и сблъсъци на интереси, за които мирното разрешаване изглежда все по-малко вероятно.

Авантюризмът на Анкара не се харесва на САЩ. За американската администрация, турските действия подкопават собствените й цели и регионално присъствие. Някои американски военни смятат, че Турция трябва да ограничи настъплението си в Северна Сирия, което се осъществява с помощта на Русия. Именно това е тема, която тревожи НАТО, тъй като Ердоган и Путин очевидно провеждат съгласувана политика, която засега устройва както Анкара, така и Москва.

Ердоган показа, новият световен ред е без САЩ

Ако Ердоган се провали в опитите си да наложи контрола в Северна Сирия, който обещава на избирателите си, това може да даде възможност на групировки като Ал Кайда и "Ислямска държава" да подновят експанзията си. При подобен сценарий ще последва офанзива на силите на Башар Асад, а Русия няма да има друг вариант, освен да използва момента и така усилията на Турция за последните години ще бъдат сринати. От друга страна, успехът на действията на Ердоган означава фактическо анексиране на Северна Сирия и установяване на модел, подобен на този в Северен Кипър.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram