Детето, което ще стане седеммилиардният жител на планетата, ще се роди най-вероятно в азиатски град заради ефекта на безпрецедентната урбанизация в този континент.
"Цунами от преселници връхлита азиатските градове. Хората отиват там в търсене на работа и с надеждата за по-добър живот", изтъква Азиатската банка за развитие (АБР).
43% от населението на азиатско-тихоокеанския регион е градско. Шестте най-големи мегаполиса на планетата са именно в Азия, сочат данни на ООН.
Но това е само началото. През 2022 г. за първи път ще има повече азиатци, живеещи в агломерациите, отколкото в селата, прогнозира АБР.
За по-малко от 20 години близо 1,1 млрд. души ще мигрират към градовете. Това означава по 137 хил. души на ден.
Предизвикателствата пред властите са огромни. Те ще трябва да съумеят да се справят едновременно с икономическото развитие, урбанизацията и създаването на комунални услуги, намаляването на бедността, превенцията на катастрофите и опазването на околната среда.
За да се справи с този човешки прилив,
Индия, например, ще трябва да строи всяка година по един град с размерите на Чикаго, който да предлага достатъчно жилища и магазини за мигриращите, показва проучване на изследователския институт "Маккинси глоубъл".
В Китай през идните 15 години най-малко стотина нови градове ще влязат в списъка на 600-те най-големи урбанистични центрове, източник на 60 на сто от глобалния БВП, сочат още данните на същия изследователски институт.
Въпреки че тези неизбежни масови премествания на хора от едно място на друго ще породят колосални проблеми, свързани с осигуряването на жилища, със задръстванията, замърсяването или престъпността, не бива да се забравя, че социалният и икономически прогрес винаги е идвал от градовете, припомнят експертите.
"Градовете представляват центъра на политическото управление. Те са мястото, където информацията и знанията са съсредоточени, където се разпространяват идеите", обръща внимание австралийският демограф Бърнард Солт.
Едно време преселението на хора от селата към градовете
беше смятано за нещо негативно, защото хората губеха корените си, семейната солидарност се прекъсваше, а в градовете изникваха мизерни предградия.
Преселението на селяните към градовете обаче е и фактор за развитието, защото градовете предлагат повече възможности.
В бедните страни градът е най-очевидният път за бягство от бедността към просперитета, подчертава американският икономист и харвардски преподавател Едуард Глейзър, автор на книгата "Триумфът на градовете".
"Но преходът от един селски свят към един урбанистичен свят не води автоматично до просперитет на средната класа и много хора остават встрани от пътя.
Великобритания се сблъска със същия процес по време на промишлената революция между 1780 и 1840 г., съпътствана от огромна мизерия", припомня обаче Бърнард Солт.
Азия не може да избяга от същата схема със своите градове,
където са концентрирани и са най-видими бедността и различията, отбеляза Икономическата и социалната комисия за азиатско-тихоокеанския регион към ООН.
Над 40% от жителите на градовете в този регион живеят в мизерни предградия, без достъп до основните комунални услуги, без жилища и без доходи, посочва още тя.
Човек не може да не остане потресен при вида на огромните бедни предградия на Манила, Делхи или Дака, където отпадъците са струпани на камари, а най-бедните жители нямат друг избор освен просията.
Но подемът, който познаха европейските и американските градове, би трябвало да се повтори и в градовете в процес на развитие през XXI век, прогнозира Глейзър.
Защото въпреки че в тези градове са съсредоточени проблемите, там са съсредоточени и решенията - училищата, болниците, обществените услуги.
"Успехът на градовете в битката с болестите и с престъпността позволи те да се превърнат в
места едновременно за развлечение и за продуктивност
Урбанизацията позволи да се реши проблемът с фиксираните цени на билетите за театър, за музеите или на цените в ресторантите", подчертава Глейзър.
"В Азия като цяло, в Китай, в Хонконг и Сингапур растежът и урбанизацията са придружени от подобряване на качеството на живота", посочва и Рики Бърдет, специалист по градоустройствената политика от лондонското Икономическо училище, който не крие своя непоколебим оптимизъм за съдбата на градовете.
"Гражданите ще имат повече шансове за достъп до институциите, отколкото селяните. А образованието определя всичко, то е предварителното условие за икономическото и социалното благосъстояние и на доброто здраве", допълва Бърдет.
Източник: превод: БТА
Последвайте ни
