Т.нар. "безкраен град" може да се окаже един от най-значимите феномени - и проблеми, през следващите 50 години по отношение на начина на живот и икономиката, твърди програмата на ООН за населените места "Хабитат" (UN-HABITAT).
Най-големият според доклада е регионът Хонконг-Шенчен-Гуанджоу в Китай, населяван от 120 млн. души.
Други подобни мегарегиони са се образували в Япония и Бразилия и са в процес на формиране в Индия, Западна Африка и другаде по света.
В резултат на тази тенденция в момента над половината население на планетата живее в градски райони. Според ООН процесът на урбанизация вече е необратим, смята директорът в оставка на програмата Анна Тибаюка.
До 2050 г. над 70% от хората по света ще бъдат градски жители. Дотогава едва 14 на сто в богатите държави ще живеят извън градовете, а в бедните - 33.
Според съавтора на доклада Едуардо Морено развитието на подобни мега градски региони е като цяло положително, тъй като именно те, а не държавите, привличат най-големите капитали.
40-те най-големи мегарегиони в света заемат много малка част
от обитаемата зона на планетата и в тях живее по-малко от 18% от световното население, сочи същевременно докладът.
В тях обаче се извършва 66 на сто от цялата икономическа дейност и около 85 на сто от технологичния и научен прогрес.
В 25-те топ градове в света е съсредоточено над половината от световното богатство. Петте най-големи градове в Индия и Китай сега концентрират 50% от състоянието на тези страни.
Според Морено миграцията към градските зони се отразява благотворително и върху икономиката на селските региони, на които "гурбетчиите" изпращат много средства.
Градове като Лос Анджелис са нарастнали с 45% като численост в периода 1975-1990 г., но в същото време са утроили територията си.
Подобно "простиране" в момента се случва и в развиващите се страни,
където агентите по недвижими имоти рекламират "лайфстайл на световно ниво" извън традиционните градове.
Според авторите на доклада това урбанистично разпростиране е симптом за разделен, нефункционален град, който води до по-големи цени на градския транспорт, по-голяма консумация на енергия, повече ресурси и загуба на селскостопански земи. А оттам - до неравенство и напрежение в икономически, социален и политически план.
Градовете с най-много неравенства в този смисъл са в Южна Африка - Йоханесбург, след който се нареждат Ийст Лондон, Блумфонтейн и Претория. В САЩ такива са Ню Йорк, Чикаго и Вашингтон.На другата страна на спектъра са градове като Дака в Бангладеш и Манагуа в Никарагуа.
