Русия започва унищожаването на храни, внесени въпреки ембаргото

В Русия влезе в сила указ за унищожаване на храни, стигнали до руска територия въпреки ембаргото за внос от страни, въвели санкции срещу Русия, информира ТАСС.

Документът е подписан от президента Владимир Путин на 29 юли 2015 г.

Първите партиди бяха унищожени в Оренбург (20 тона сирена) и в Санкт Петербург (свинско месо в неизвестно количество).

Планира се задържаните растителни храни да бъдат унищожавани на полигони, а месните и млечни продукти – чрез изгаряне, тъй като тези стоки носят висок биологичен риск.

Малки партиди ще могат да бъдат унищожавани на границата, а при задържане на големи партиди Росселхознадзор ще взема решение във всеки отделен случай.

Преди година Русия отговори на санкциите, наложени от Запада срещу нейни граждани и компании,

забранявайки вноса на храни от ЕС, САЩ, Канада, Норвегия и Австралия.

Плодове, зеленчуци, месо, риба и млечни продукти, предназначени за руския пазар, бяха спрени на границата, европейски производители останаха с тонове непродадена продукция, а руснаците трескаво изпразниха магазините, подготвяйки се за неизвестността.

Година по-късно този ход продължава да

оказва влияние върху всекидневния живот на милиони хора,

макар и не толкова драматично, колкото се очакваше първоначално.

Преди забраната Русия внасяше значителна част от храните, консумирани в страната – около 30 на сто от свинското месо, близо 10 на сто от пилешкото, 30 до 60 на сто от млечните продукти и близо две трети от плодовете.

През първия месец след обявяването на контрасанкциите рафтовете в магазините бързо се изпразниха, тъй като незабавното влизане в сила на ембаргото не позволи на търговците да осигурят алтернативни доставки, а руснаците започнаха да се запасяват с храни, несигурни какво ще донесе бъдещето. Постепенно ситуацията изглежда се нормализира, макар и не безпроблемно.

След налагането на ограниченията властите се опитаха да заместят забранените продукти, преговаряйки за доставки с южноамерикански страни като Бразилия и Еквадор, но обезценяването на руската валута силно оскъпи този внос. Стигна се и до екзотични решения като разрешение за внос на крокодилско месо от Филипините, което да замести говеждото и свинско месо.

Ембаргото доведе до нарастване на руското производство – за първите два месеца на 2015 г. произведените в Русия червено месо и субпродукти са се увеличили с над 17%, птичето месо – с 57%, а руските сирена пък са с близо 30% повече.

Качеството често обаче е много лошо – фалшивите млечни продукти са над 50% от предлаганото в магазините. Руските производители са принудени да пестят, тъй като покупателните възможности на клиентите им силно са намалели, а заради обезценяването на рублата през последната година вносът на необходимите съставки и оборудване рязко е поскъпнал.

Хората променят начина, по който пазаруват и се хранят – консумацията на хляб и хлебни изделия, захар и макаронени изделия се увеличава за сметка на свиващото се потребление на месо и месни изделия, установява в. „Ведомости“. Все повече клиенти имат магазините, предлагащи по-евтини продукти, макар и с по-ниско качество. Според официални статистически данни стойността на кошницата с минимално необходими хранителни продукти от януари до юли 2015 г. е скочила с над 13,5%, а като цяло храните са поскъпнали с над 10% на годишна основа през юли при свиване на доходите със средно 8,5%.

Производители и потребители в европейските страни обаче също усетиха силно обтегнатите отношения с Русия

и наложените ограничения. Сред засегнатите от контрасанкциите на Москва Европейският съюз имаше най-голям дял в износа на храни за Русия – европейският износ се равняваше на близо 15,8 млрд. долара спрямо 1,2 млрд. долара за САЩ.

Европейските фермери понесоха щети за около 5,5 млрд. евро от неосъществен износ. Най-силно засеганати са млекопроизводството и производителите на плодове и зеленчуци. За да смекчи удара, Европейската комисия бе принудена да се намеси, изкупувайки непродадена продукция и осигурявайки складиране. Храните, неизнесени за Русия, в по-голямата си част останаха на европейския пазар - в страните производителки или бяха пренасочени към други членки на ЕС. По този начин се стигна до свръхпредлагане и спад на цените, който макар и на пръв поглед благоприятен за потребителите, хвърли в криза селскостопанския сектор и обтегна отношенията между страните членки.

За България преките загуби от руското ембарго се изчисляват на около 10 млн. евро. Селскостопанските производители обаче са по-обезпокоени от косвените щети в лицето на конкурентна продукция от страни като Холандия, Испания, Полша, Италия, която идва на българския пазар в големи количества.

Въпреки затрудненията за потребители и производители в края на юни Москва реши да удължи ембаргото с още една година, а сега се обмисля и разширяването му до още седем държави нечленки на ЕС.