Расте подкрепата за комунистическата партия в Чехия

Преди падането на комунизма Вацлав Слоуп е обучавал войниците, заловили хиляди хора, опитващи се да избягат през строго охраняваната граница на Чехословакия със Западна Германия.

Днес той е активист на Комунистическата партия на Чехия и Моравия (КПЧМ), която се издигна до втора политическа сила според проучванията на общественото мнение, оглавявайки гнева заради кризата и корупцията.

Но отказът на съперниците й да сключат какъвто и да било съюз с партия, която според тях е белязана от Студената война, заплашва да възпрепятства бъдещото съставяне на правителства, способни да управляват слабата икономика.

Когато комунизмът рухна през 1989 г., доминиращата някога партия отстъпваше бавно пред реформаторското крило, което се появи в други източноевропейски страни.

Макар че статуите на Ленин изчезнаха, депутатите от партията все още се поздравяват с "другарю" и поддържат твърдолинейни външнополитически възгледи, като например за излизане от НАТО.

Партията, въпреки упоритото й настояване, че се е реформирала, остава парий в чешката политика, но парий, който сега разполага с електорална подкрепа от 20%.

Издигането на Слоуп до член на съвета по образованието в северната Карловарска област предизвика протести на студенти и бивши дисиденти, които демонстрират силата на емоциите, но 63-годишният бивш граничен офицер отказва да се оттегли заради миналото си.

Изпълнявах дълга си, когато Европа беше разделена от Желязната завеса, и служих според тогавашните закони, каза той. "Няма от какво да се срамувам".

Слоуп не е единствен. Протести в Южночешката област вече принудиха двама съветници комунисти да подадат оставка - единият от тях също бивш граничар и информатор на тайната полиция.

"Комунистическата партия е антидемократична", каза Давид Питхарт, 47-годишен консултант по въпроси на околната среда, чийто баща Петер е виден дисидент и беше министър-председател на Чехия през 1990 г.

"Тази партия не знае как да управлява по друг начин", каза той по време на протестна акция в град Ческе Будейовице през декември.

Комунистите прескочиха управляващите консервативни партии и се наредиха на второ място в социологическите проучвания и ще бъдат перспективен партньор за водещата според сондажите опозиционна левоцентристка Чешка социалдемократическа партия след парламентарните избори през 2014 г.

Лидерът на социалдемократите Бохуслав Соботка вече говори открито за перспективите за съставяне на правителство на малцинството, подкрепено от комунистите.

Той иска да избегне повторение на 2010 г., когато неговата партия спечели най-много гласове, но не можа да намери партньор, който да му позволи да сформира правителство.

Всяко съвместно действие обаче би изисквало прекратяването на забраната от 1995 г. за сътрудничество с комунистите на правителствено равнище. Социалдемократите ще дебатират този спорен въпрос на национален конгрес на 15 и 16 март и може да се окаже, че много от делегатите все още се страхуват от какъвто и да било политически контакт.

Ако те откажат да работят с комунистите, страната най-вероятно ще се изправи пред нестабилна коалиция на леви и десни партии, което може да блокира политическите решения.

"Все още има комунистическа партия, която участва на избори и получава реална подкрепа. Не можем да се държим сякаш те не са демократични", каза 43-годишният Иржи Динстбир - заместник-председател на социалдемократическата партия, който е бил активен участник в антикомунистическото движение през 1989 г. и чийто баща някога е лежал в затвора с Вацлав Хавел за дисидентство.

Алианс на социалдемократи и комунисти може да отмени някои от здравните и пенсионни реформи, непопулярни за много от избирателите, осъществени от десноцентристкото правителство на министър-председателя Петер Нечас след идването му на власт през 2010 г. По-широки са последиците за политическата култура.

В дългосрочна перспектива смекчаването на табуто може да тласне чешката политика наляво, позволявайки политическа консолидация и слагайки край на годините на нестабилно управление, през които поредица кабинети с крехка властова база не успяваха да наложат пълния си дневен ред.

От името на десноцентристите Нечас нарече комунистическата партия "неподлежаща на реформиране". Завръщането на комунистите стана повод за самоанализ за мнозина чехи и извън партийните редици в тази централноевропейска страна с 10,5-милионно население.

Протести избухнаха, след като комунистите спечелиха места в областните съвети в по-голямата част от 13-те области на страната на регионалните избори през октомври, получавайки 20,4% от гласовете срещу 12,3% за Гражданските демократи на Нечас.

За сега протестите са предимно поради спрах от това какво биха могли да направят комунистите, тъй като те още не са анонсирали някаква кардинална промяна на политиката.

Седнал под портрета на Карл Маркс, заместник-председателят на комунистическата партия Иржи Долейш заяви, че партията се е извинила многократно за репресиите от времето на комунизма, но може да се наложи да направи още един жест, за да се съюзи със социалдемократите.

"Сега сме най-близо до коалиция от 23 години насам", каза той в своя кабинет в масивната невзрачна сграда на партийната централа на улица "Политзатворници", наречена в памет на жертвите на нацистката окупация през Втората световна война.

Становищата на комунистическата партия за международната политика са най-очебийната им разлика със социалдемократите. И двете партии печелят гласове с обещания да повишат социалните помощи, да запазят безплатното висше образование и да вдигнат данъците на големите корпорации.

Комунистите обаче остават общо взето незасегнати от грозните скандали, от които пострадаха традиционните партии.

"Те поддържат имиджа си на некорумпирана партия. Това им осигурява устойчива популярност", каза Рудолф Кучера, редактор на списанието за политически науки "Стршедни Европа".

Някои опоненти може да разсъждават, че като се даде повече власт на комунистите и те се върнат сред традиционните партии, може да понамали сегашната привлекателност на партията, която някога държеше властта с твърдата ръка на тайната полиция, а през 1968 г. и с подкрепата на съветските танкове.

За някои тези жестоки аспекти на комунистическото управление е отстъпила място на по-розовите спомени за една система, която въпреки тъмните си страни предлагаше сигурна заетост, евтини жилища и ниски цени на хранителните продукти.

Тези спомени се засилват, особено сред пенсионерите и работниците ("сините якички"), докато страната страда от най-продължителната рецесия в посткомунистическата си история, започнала от средата на 2011 г. заради съкращаването на бюджетните разходи.

От 1991 г. средната заплата е нараснала шест пъти, до 1300 долара на месец, но с пенсиия от 570 долара много от пенсионерите живеят в недоимък. Според проучване от януари на агенция СТЕМ едва 46% от чехите смятат, че днешната система е по-добра от комунизма - най-ниският дял за 21 години.

След почти четвърт век стигмата вече не е така силна, каза Долейш, икономист, който се е присъединил се към комунистическата партия през януари 1989 г. За Петер Брани, лидерът на комунистическата партия в Южночешката област и също бивш офицер от граничната охрана, нищо не се печели от очерняне на миналото.

Горко на страна, която иска да изтрие 41 години от историята си и се срамува от нея, каза той. Комунистическият лидер Войтех Филип, който влиза в партията през 1983 г., казва, че тя взима само най-доброто от миналото.

Нейното послание достига до по-широка публика. Михал Костка става член на 18-годишна възраст.

Миналата година, когато е на 23 години, е избран за най-младия комунистически областен представител и иска да се бори срещу растящата безработица и скъпите жилища.

Нашата партия може да предложи много на младите хора, казва той. Социалдемократите може да се окажат без друга възможност, освен да скъсат с табуто, когато решават дали да не поискат подкрепа от компартията след националните избори през 2014 г.

Социалдемократите ще трябва да се изправят пред този въпрос, каза политологът Иржи Пехе, "и смятам, че това ще е повратна точка за чешката политика".

По този въпрос Слоуп е съгласен. "Не става дума само за загуба на доверие и разочарование от сегашното правителство", каза Слоуп. "От 1990 г. насам комунистическата партия имаше достатъчно време, за да докаже, че се е отърсила от миналото си и сега е демократична".