Пламен Горанов почина 11 дни след като изгоря като факла пред сградата на община Варна. Той искаше "Оставка на Киро и всички общински съветници до 17 ч. на 20 февруари, 2013 г.". Това било написано на плаката му в онази сутрин, твърди прокуратурата. А плакатът бил изчезнал, после бил открит, после никой не го е виждал.
Никой не е виждал още и записи от охранителни камери, каквито не може да няма точно на това място. Пламен си отиде, а ние все още не знаем как.
Няма никакъв смисъл от спорове дали съдбата на Пламен може да бъде сравнявана със самозапалването на Ян Палах на 16 януари 1969 г. на Вацлавския площад в Прага, който после се превърна в символ на протестите за свобода в Чехословакия. Истината е проста: Много хора вече приемат Пламен за българския Ян Палах.
Студентът по история в Карловия университет в Прага е оставил писмо, с което обяснява защо планира да се самозапали. Не е бил сам, а част от група - месец по-късно друго момче се възпламенява до смърт на същото място. Пламен Горанов не е оставил писмо или поне не знаем за такова.
Ян Палах се залива и запалва пред очите на минувачите. Никой не е видял как точно Пламен е пламнал. Или поне не знаем да има свидетел. До него са открити две бутилки със запалителна течност, едната наполовина пълна.
Невъзможността да научим какво точно е станало е най-яркият пример за степента на прогниване на държавата, в която допуснахме да се превърне България.
Все още не знаем дали се е самозапалил умишлено, дали е искал да запали нещо друго, дали някой не му е помогнал, дали някой е знаел предварително... Истинската промяна, заради която десетки хиляди варненци са всеки ден на улицата, може да започне само от едно нещо - истината за смъртта на Пламен.
Той е бил човек с позиция, редовен участник в протестите, последователен критик на управлението на Кирил Йорданов. В мрежата се появи и видеоклип, който показва Пламен да говори пред протестиращите и да ги призовава да скандират "Долу ТИМ".
Можем да не знаем какво точно се е случило, но знаем много добре срещу какво протестира Пламен - срещу непрозрачното и надменно управление, срещу разграбването на публичните ресурси, срещу задушаването на всеки, който не е от нашите, срещу диктатурата на малка група самозабравили се хора с власт.
Такъв е моделът не само във Варна - така е в много други градове, така е в България. Само имената на управниците и близките им бизнеси са различни. Варна просто се превърна в символ на този модел и това не е от днес.
Оставката на Кирил Йорданов вече няма никакво значение. Тя е факт, независимо дали е подадена миналата седмица, вчера, днес, утре... Сега най-важно е хората да искат докрай прозрачно управление и върховенство на закона. Варненци вече разбраха, че това е най-важно.
Това прави протестите във Варна много по-различни от тези в София. Докато край морето хората искат правила и законност, по жълтите павета се издигат всякакви екзотични и понякога противоречиви искания.
Върховенството на закона включва и независимо разследване за смъртта на Пламен Горанов, и недопускане на абсолютно никаква намеса от местната власт или други влиятелни фактори. Дължим му го.
Стихотворението на Валери Петров "Самоизгаряне" завършва така:
Ян Палах го няма и така ни се пада -
сега всеки си има своя вътрешна клада,
на която страхлив, разтреперан и ням,
се самоизгаря от мъка и срам!
