П ри откриването си през 1977 г. Център Помпиду предизвиква шок в парижкото общество.
Този огромен културен център с индустриален външен вид и ярко оцветени тръби се откроява като болка в периферията на историческия квартал Маре във френската столица.
Конструкцията му отвътре навън не можела да бъде по-различна от околните сгради, създадени по време на обновяването на Париж от Жорж-Евген Хаусман през XIX в., с техните характерни високи прозорци и балкони от ковано желязо.
Но това била целта. Когато бившият френски президент Жорж Помпиду изложил визията си за атракцията, която по-късно ще носи неговото име, той бил вдъхновен от привличащата вниманието архитектура на модерни музеи като Гугенхайм в Ню Йорк.
„Страстно бих искал в Париж да има културен център, какъвто досега се опитваха да създадат в Съединените щати с нееднозначен успех, който да бъде едновременно музей и център за творчество“, казва той в интервю за вестник Le Monde през 1972 г.
One of Paris' most popular attractions is closing for 5 years. It's about to be 'reinvented'
— AOL.com (@AOL) February 12, 2025
Source: CNN
To read more, click the image below. https://t.co/l21ouYSdsv
Според него планът е да се съберат различни форми на изкуство под един покрив в забележителна структура, която да бъде „едновременно модерна и постоянно развиваща се“.
Сега, с наближаването на 50-ия си рожден ден, Помпиду се готви да затвори за пет години, за да започне последния етап от тази еволюция.
Инициативата, подкрепена от Министерството на културата на Франция, има за цел да осигури бъдещето на сградата, известна на местно ниво като Бобур.
„Технически проблеми"
Затварянето на галерията се случва в момент, когато светът на изкуството в Париж вече е в криза. Едва миналия месец президентът Еманюел Макрон обяви основен ремонт на Лувъра, след като директорката му предупреди за деградацията на историческия музей, която според нея застрашава съдържанието му - включително „Мона Лиза“.
В него може и да няма Да Винчи, но изкуството в Помпиду е не по-малко впечатляващо, като постоянната му колекция от 140 000 творби включва творби на Пикасо, Матис и Шагал.
Около 3,2 милиона души посещават Помполит всяка година за изложби, филми и представления - и за да се възползват от националната библиотека, известна като Bibliothèque publique d'information (BPI).
Голяма част от сградата на Помпиду е безплатна, включително и BPI, както и най-хубавата според мнозина гледка в Париж, до която се стига с ескалаторите тип „гъсеница“ на фасадата.
При откриването си през 1977 г. центърът е смятан за връх на модерността, но в момента се сблъсква с няколко „технически проблема“, както ги описва ръководството, поради които той бавно се адаптира към 21-ви век.
Най-важният проблем е азбестът - токсичен материал, който някога е бил широко използван за огнеупорна изолация, който се намира в цялата структура и трябва да бъде премахнат.
Той също така има огромен въглероден отпечатък. Разположен на 10 обширни нива, Помпиду изисква огромни количества енергия за отопление през зимата и охлаждане през лятото. Укрепването на мерките за сигурност на центъра също е жизненоважно във време, когато тероризмът остава постоянна заплаха.
Всичко това е част от техническото обновяване, за което са предвидени 260 млн. евро (282 млн. долара) публични средства.
След като стана ясно, че Помпиду ще трябва да бъде затворен до 2030 г. за тези жизненоважни подобрения, президентът на центъра Лоран Льо Бон определи „безпрецедентната възможност да се преоткрие институцията“ с мащабна културна промяна, която да „запази нейното ДНК“.
"Сериозна грешка"
Новината за затварянето не беше посрещната с одобрение от всички във Франция. Миналата година редица водещи фигури от френската художествена сцена написаха отворено писмо до правителството, в което призоваха решението да бъде отменено.
Те го нарекоха „сериозна грешка“ и „сериозен удар върху културния живот на нашата страна“.
Те признават, че азбестът трябва да бъде отстранен, но призовават работата да бъде извършена поетапно, като се гарантира, че центърът ще продължи да функционира - особено като се има предвид, че той е обществено съоръжение.
През последните години в Париж се появиха множество добре финансирани частни музеи, сред които Фондация „Луи Вюитон“ и Търговската борса, в която се помещава колекцията на Пино.
Подписалите се „аплодират“ подобни места, но подчертават, че Помпиду има „роля на обществена услуга“, и призовават правителството да предприеме „необходимите мерки за запазване на този символ на нашата култура и модерност“.
Въпреки че тези мнения може да са били взети предвид, затварянето продължава независимо от това.
Културният център е поверен на архитектурното бюро Moreau Kusunoki след тежък конкурс. Техните планове, които се очаква да струват 186 млн. евро (192 млн. долара), ще бъдат финансирани от центъра и от спонсорски договори.
Ще бъдат извършени мащабни промени в интериора и екстериора, включително на обширния площад. Музеят, BPI, неговите галерии, кино, зони за представления и търговски площи ще се възползват от раздвижването.
Ръководството е нарекло 2025 г. „годината на метаморфозата“, тъй като центърът ще бъде закрит поетапно. Филмите и представленията бяха спрени в края на декември, а BPI ще бъде следващият, който ще затвори на 2 март - последван от музея.
„Смислено“ обновяване
Макар че до 2030 г. туристите ще трябва да се лишат от впечатляващата гледка от върха, Помпиду иска да подчертае, че това не е сбогом, а au revoir - с акцент върху „среща отново“.
BPI и библиотеката на Помпиду „Кандински“, в която се съхраняват повече от 18 000 печатни произведения на големи художници от 20-ти и 21-ви век, ще бъдат преместени за пет години в сградата „Люмиер“ в 12-ти район на столицата, а филми и представления ще бъдат организирани на други места в Париж, включително в Гран Пале.
Части от постоянната колекция на музея ще бъдат показани във Франция и в останалата част на света - включително сателитните институции на Помпиду в Малага и Шанхай - като част от програмата „съзвездие“.
Съпрузите Никола Моро и Хироко Кусуноки, съуправители на архитектурното бюро, заявиха пред CNN, че за тях е „чест“ да се заемат с „много значимото“ обновяване на обекта.
Ще има панорамна тераса на покрива, а цялостният дизайн ще бъде съобразен със съчетаването на „интерфейса“ на вътрешното пространство с това, което се намира на открито. Техният проект, който ще включва широко рециклиране на отпадъците от старата сграда, ще включва и „център на новото поколение“ - свободно място, предназначено да насърчава игрите и творчеството на деца на възраст от 0 до 15 години.
Плановете за „колонизиране“ на големия подземен паркинг на центъра отразяват нашия променящ се свят, казва Моро.
„Той е създаден за настаняване на автобуси, така че има високи тавани и размери, които могат да поберат кина и галерии. Но в Париж сега има голямо движение срещу автомобилите в центъра, както във всички европейски градове“, каза той.
Ключов момент в цялостното обновяване е това, което Моро описва като „напречност“, което на практика означава, че различните области ще бъдат по-малко дефинирани и ще се преливат една в друга.
„Идеалът е да имаме културен център, който да преминава през различни области - от книги, кино, сценично изкуство, скулптура, живопис“, казва той.
Моро Кузуноки, който ще си сътрудничи с базираното в Мексико Сити асоциирано дизайнерско студио Фрида Ескобедо по отношение на цялостния ремонт на BPI, обясни как ще стане това.
Това би могло да означава „поставяне на произведения на изкуството в библиотеката“ или организиране на изложби, свързани с книгите, в галериите.
„Това трябва да се случва не само между библиотеката и колекцията от произведения на изкуството, но и в търговските площи, детския свят и мазето“, каза Моро.
Двамата планират да запазят „основната концепция“ на Помпиду като „фабрика за изкуство“, както е замислена от първоначалните архитекти - покойния Ричард Роджърс и Ренцо Пиано, с когото са се консултирали за преустройството.
„Социален подслон"
В съобщение за медиите Пиано коментира плановете си: „Проектът е изцяло съобразен с архитектурата на сградата, като същевременно оставя възможност за бъдещо обновяване и запазване на нейната цялост.“
Кузуноки казва за центъра: „Той винаги е в движение, произвежда, твори. Този дух е основната концепция и той ще бъде запазен“.
Но една ключова част от първоначалната визия ще бъде подложена на изпитание, добави двойката.
„През 70-те години на миналия век те мечтаеха за информация. Фасадата беше проектирана с огромен екран и огромен проектор“, каза Моро.
Но времената са се променили, както и това, което искаме от един арт център, смятат те.
„Хората мечтаеха за повече автомобили, за това да бъдат транспортирани, за машини и т.н.“, каза Кузуноки.
„Информацията беше мечтата - това беше бъдещето. Но днес ние сме преситени. Свръхинформацията е убила част от въображението и може би дори е убила мотивацията да се правят физически неща. Бързината, големината, гръмкостта може би са били мечтани, но днес сме уморени от това“, каза още Кузуноки.
Изкуството във Франция отдавна се смята за „в интерес на обществото“, обясняват те, и това е в основата на тяхната визия.
Центърът Помпиду е „социално убежище“, което ще бъде по-скоро „бавно и аналогово“, отколкото са възнамерявали Пиано и Роджърс, и ще вдъхновява по-младото поколение, което е станало донякъде „изолирано и малко жертва на цифровото развитие“, според Кузуноки.
„Нашата цел е да създадем място за физическа социална ангажираност, където физически да отидеш, да раздвижиш тялото си и да се срещнеш с хора“, казва Моро. „Помпиду вече няма да бъде институция, а продължение на града“.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
