И сторията и по-точно нейното възприемане несъмнено оказват голямо влияние върху живота на хората в македонското и в българското общество. Всичко, което се отнася до различното тълкуване на миналото, предизвиква емоционални реакции както сред политическите елити, така и сред обществеността. От близо 70 години реториката е една и съща. Българите казват:
ЕК одобрява България да осигури 150 млн. евро подкрепа за дребния бизнес заради епидемията
"Македонците фалшифицират историята" или "Македонците не признават, че крадат българската история" или пък "Македонците са българи." На което македонците отговарят: "Българите крадат македонската история" или "Българите са фашисти" или пък "Нямаме нищо общо с този татарски народ."
Борисов: Направихме възможно присъединяването на Македония към ЕС
"Дойче веле" представя общата статия на двамата македонски историци и членове на смесената българо-македонската комисия, която трябваше да изчисти спорните исторически въпроси между двете държави.
"Седем десетилетия не успяваме да изградим съвременно свързване на инфраструктурите и да увеличим сътрудничеството в културата и студентския обмен, но пък имаме предостатъчно сили да доказваме неща, случили се преди 100, 200 или хиляда години и да си присвояваме това минало - без да разбираме, че то е споделено и не принадлежи само на една или друга нация. Всъщност няма минало на този свят, което да не е споделено. Този абсурден проблем още веднъж показва, че нашият наглед към историята има предвид най-вече настоящето, а не толкова миналото."
България ще помогне на Скопие в борбата с COVID-19
Независимо от пандемията от коронавирус, историческите теми и работата на двустранната Историческа комисия си остават актуални, пишат авторите. След като се спират на политически изявления и реакции по повод старта на преговорите със Северна Македония за приемане в ЕС, двамата членове на комисията констатират, че такова политизиране пречи на работата на този двустранен орган. И припомнят, че в предизборния период в Северна Македония те самите са се въздържали от изявления поради опасението, че с тях може да се злоупотреби.
Обвинения от българска страна
"Също така смятаме, че подобни изявления крият риска от прехвърляне на дебата в медиите. А един непрофесионален дебат със сигурност няма да помогне за изграждане на доверие и за надмогване на историческо-политическия спор. (…) Още от декември 2019 година някои членове на Комисията от българска страна, българското правителство и някои български политици с откровено ревизионистична нагласа към историята, ни обвиняват, че македонците едностранно са прекратили дейността на Комисията и са политизирали работата ѝ. Нещо повече: тези обвинения и неистини са представени и в Брюксел в контекста на старта на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС."
Авторите пишат, че се отправят колективни обвинения от типа на „Македонците фалшифицират историята“ и смятат, че целта на тези обвинения е българската страна да излезе като „победител“ в спора.
Има ли всъщност "обща история"?
"Победа - това означава да се наложи тезата, че географският регион Македония исторически е български, а македонците са българи, които са станали македонци заради действията на "лошите" комунисти през 1944.
Лидерите на двете основни партии в Македония са в изолация, съмнения за коронавирус
Историческата ирония става още по-голяма, като имаме предвид, че нагледът към Македония, който днес се налага в европейска България, всъщност е силно повлиян тъкмо от комунистите начело с Тодор Живков и неговите наследници. Това избирателно и политизирано разбиране за македонците и Македония обяснява българското настояване да се приеме "общата история", която започва през 9 век и продължава до 1944. Терминът "обща история“ се основава на убеждението, че това е единна и в същото време застинала история само на един народ - българския, от който македонците са неразделна част. Такова твърдение трудно ще намерите в която и да е съвременна теория за етническата или национална идентичност."
По-нататък в статията си авторите възразяват срещу твърдението, че Скопие едностранно е прекратило работата на Комисията. Според тях, членовете на Комисията от страна на Северна Македония са предложили тя да не се събира до провеждането на изборите в тяхната страна, но да продължи дейността си с размяна на становища. Идеята била да се избегнат формалните заседания на Комисията, които привличат голямо обществено внимание и могат да станат обект на злоупотреба с предизборни цели. Те изказват съжалението си, че българската страна отхвърлила тази идея, която можела да помогне на Комисията да продължи работата си дори в сегашните условия на пандемия.
Време е да спрат взаимните обвинения
"Следователно, за да се постигне общата цел и да се преодолее спорът, е необходимо да се промени подходът и да спрат обвиненията към другата страна. Нито един подобен спор в Европа и по света не е бил преодолян чрез триумфа на едната страна над другата. (…) Българските историци и политици може да си мислят, че ще постигнат "победа" в спора с македонците, но това със сигурност няма да превърне македонците в българи. Напротив, ще доведе още по-голямо разделение и недоверие между двата народа. 30 години след падането на социализма македонската и българската исторически науки все още са силно идеологизирани и политизирани. При това тълкуването на миналото е доста селективно, а историците си подбират онези източници и онези периоди от миналото, които служат на политическите цели, а не на науката. (…) От наша страна не би било честно да премълчим, че определени събития и личности в македонската историография са силно политизирани и се разглеждат едностранчиво. Но същото трябва да се каже и за българската историография."
Авторите припомнят, че съвместната Историческа комисия е била създадена тъкмо, за да се преодолее тази инерция. Те припомнят, че според политиците, двустранният договор с България е подписан в името на европейското бъдеще на региона.
"В такъв случай нека наистина да покажем, че го правим в името на европейското бъдеще и по европейски начин. Но дори да го нямаше европейският контекст, спорът пак трябва да бъде решен. Защото нерешаването му ще бъде огромна загуба за двете страни и за двата народа", пишат двамата автори към края на статията си за "Дойче Веле".
*Историкът Драги Георгиев е съпредседател на Комисията по историческите и образователни въпроси между Република Северна Македония и България. Историкът Петър Тодоров е член на същата комисия.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
