"Откраднаха колелото на един посетител, вързано пред заведението. Случвало се е дори деца да отмъкват парче торта от чиния на клиент", разказва съдържателят на една сладкарница в градчето Хорн-Бад Майнберг в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, разказва "Дойче веле".
Когато в едно толкова малко градче дойдат 350 души от България и Румъния, няма как това да остане незабелязано. "Повреждат уредите на детските площадки - и то не децата, а възрастните. Съвместното съжителство е невъзможно", оплаква се местна предприемачка.
Ситуацията в градчето е доста напрегната - хората отправят сериозни упреци към новопристигналите за това, че изхвърляли боклука си безразборно, вдигали много шум, занимавали се с проституция. "Това са неща, за които иначе чета по вестниците, че се случват в градове като Дуисбург и Дортмунд", казва местният кмет Инго Барц, организирал обсъждане в общината, на което дошли повече от 300 местни жители. Местната управа се е обърнала за помощ и към министър-председателя на провинцията.
Бедността е в основата на проблема
На помощ се надява и кметът на Дуисбург Зьорен Линк - зарадип многото случаи на злоупотреба със социални помощи от страна на бедни мигранти от Югоизточна Европа. Кметът подчертава, че на този "престъпен бизнес-модел" трябва да бъде сложен край. Пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ) той подчертава, че в случая става въпрос за престъпни мрежи за трафик на хора. Престъпниците осигуряват фиктивна минимална заетост на хора от най-бедните слоеве на населението, за да получават социални плащания. Голяма част от тези семейства живеят именно от тези помощи, тъй като възрастните нито са завършили училище, нито имат професия, а и почти не знаят немски.
Само в Дуисбург живеят 20 000 граждани на България и Румъния. От отпадането на ограниченията на трудовия пазар от 2014 година все по-големи групи българи и румънци, подгонени от бедността в техните страни, се насочват към големите германски градове, посочва кметът Линк.
Повечето са роми
"Вестфаленпост" пише, че в 200-хилядния град Хаген, също в Северен Рейн-Вестфалия, са се заселили 1 700 българи и 3 400 румънци. И тъй като говорим за хора от ромското малцинство, към тях често се отнасят с предубеждения. Но има и положителни примери - като Диего Динча, ром от Румъния, който в Хаген е стажант-аптекар, и за когото пише местната преса. Той се е постарал да научи езика, изкарал е няколко курса за преквалификация и винаги сам си е попълвал документите, когато е кандидатствал за работа. А след като го вземат на стаж в аптеката, не без гордост казва: "Щастлив съм, че мога да помагам на хората и да отговарям на техните въпроси".
Но той е изключение и не може да промени отношението към ромите като цяло. "Казват за нас, че сме били продавали хора", казва пред вестникарската група ВАЦ Силвана Гаши, сръбска ромка, изповядваща исляма. Тя е пристигнала в Германия през 1992 година и днес оказва помощ на новопристигналите в Хаген. Дискриминацията обаче е пречка пред интеграцията, на ромите им е трудно да намерят почтена работа и нормално жилище, а в училище децата се справят само с цената на много големи усилия, казва тя. Междувременно градските власти в Хаген отделят по 250 000 евро годишно за интеграцията на ромите - за езикови курсове и обучение, но и за консултации на родния им език и за медицинско обслужване.
Германия затяга правилата
Злоупотреби със социални плащания, работа на черно (нанасяща сериозни щети на германската икономика - 1,8 милиарда евро за последните две години), фалшификация на документи и удостоверения - на всичко това би трябвало да бъде сложен край чрез приетия окончателно в края на юни закон, насочен срещу този вид престъпления. Той дава на служителите на германските митници повече правомощия в борбата срещу нелегалната заетост и злоупотребите със социални услуги. Една от мерките е превантивен контрол на трудовите пиаци - местата, където надничарите очакват някой да ги наеме за деня.
Що се отнася до детските надбавки - социалните каси могат вече да ги спират, ако подозират измама - например, ако се натъкнат на фалшифицирани документи или на фиктивни трудови договори. Освен това за новопристигналите от други държави-членки на ЕС се въвежда условието, че през първите три месеца имат право на детски надбавки само ако могат да докажат, че имат доходи.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
