Ф ренската политика е толкова парализирана, че оставката на президента Еманюел Макрон — идея, която доскоро се шепнеше само по коридорите на властта — вече се обсъжда открито.
Но докато евентуалното му оттегляне би било земетресение на европейската дипломатическа сцена, нарастват съмненията, че това би решило блокажа, който спъва Петата република, пише в свой анализ Politico.
Проблемите на Франция изглеждат по-дълбоки.
Макрон вече търси своя пети премиер за по-малко от две години, тъй като се очаква Франсоа Байру да бъде свален в понеделник заради непопулярните си мерки за намаляване на зашеметяващия бюджетен дефицит на страната.
Но ще може ли нов премиер, назначен от Макрон, да наложи милиардите евро съкращения, необходими, за да се избегне дългова криза? И би ли довел предсрочен вот до работещо парламентарно мнозинство? И двете изглеждат малко вероятни. А дори и Макрон да подаде оставка, неговият наследник почти със сигурност ще се изправи пред същите препятствия.
В продължение на близо 70 години институциите на Петата република устояха — независимо колко често французите излизаха на улицата или колко дълго стачкуваха. Правителства идваха и си отиваха, докато президентите в по-голямата си част изкарваха мандата си — макар и обикновено по-непопулярни накрая, отколкото в началото.
Системата оцеляваше.
Днес обаче законодателната власт е в застой, бюджетните преговори буксуват, а мърморенето за социално напрежение става все по-силно. Финансовите пазари са неспокойни, а самият Байру предупреждава, че Париж може да се озове в гръцки сценарий, ако не ограничи разходите, пише Politico.
На този фон лидерът на крайнодесния Национален сбор Жордан Бардела и крайнолевият Жан-Люк Меланшон, чиито партии държат заедно една трета от местата в Националното събрание, открито призовават президента да си тръгне.
По-широкият разговор за неговото оттегляне вече не изглежда фантастичен и включва уважавани политически коментатори и някои фигури от център-дясно.
„Чуваме това дори от хора, близки до лагера на Макрон“, казва Матьо Гаяр, социолог от Ipsos France.
„Неудобството е реално.“
Оставане на поста
Макрон все още се смята за изключително малко вероятно да хвърли кърпата — не на последно място, защото едно преждевременно оттегляне (президентските избори са чак през 2027 г.) няма да реши хаоса.
Проучванията показват, че нови парламентарни избори в следващите седмици най-вероятно биха довели отново до висящ парламент — с няколко повече места за крайнодесния Национален сбор на Марин льо Пен.
„Политиците погрешно вярват в мита, че французите избират лидер, а после му дават работещо парламентарно мнозинство, за да действа“, казва френският конституционалист Бенжамен Морел.
Тази идея, добавя той, е още една жертва на победата на Макрон през 2017 г., когато либералният новак разруши двупартийната традиция на Франция. Политическите разломи, които тогава се откриха, с ирония на съдбата сега го преследват.
„Не съм виждал толкова несигурност, откакто бях студент през 1968 г.“, казва Ерик Шани, бивш главен икономист на застрахователната компания AXA, визирайки майските протести, които парализираха Франция и доведоха до дълбоки социални и политически промени.
„Изведнъж не знаеш какво се случва с твоята собствена икономика, с твоето собствено правителство“, добавя той.
Нов лидер, същите проблеми
Известен със своята упоритост, Макрон често е отхвърлял възможността за ранно оттегляне.
47-годишният центрист е доминираща и все по-поляризираща фигура във френската политика през последните осем години, а обещанията му да превърне страната в „стартъп нация“ не се сбъднаха, пише Politico.
Президентът отлично знае, че няма признаци френските политици да са готови да оставят настрана различията си и да решат бюджетната криза в името на нацията.
Настроението във Франция е направо неконструктивно, казва Гаспар Ганцер, бивш съветник на социалистическия президент Франсоа Оланд.
„Ще продължим да трупаме дефицит, няма да се случи нищо и ситуацията само ще се влошава“, твърди той.
Но френските опозиционни партии грешат, ако мислят, че могат да сменят премиери, да провеждат нови избори и дори да организират предсрочни президентски избори, без да преглътнат горчивото лекарство, което последователните правителства на Макрон се опитваха да дадат, предупреждава Шани.
„Ако хората започнат да мислят, че не е толкова зле и можем да живеем с дефицити, вървим към пълноценна криза“, казва той.
„Германия ще започне да смята, че Франция е сериозен проблем, а ЕЦБ няма да може да помогне на френското правителство да управлява дълга си.“
Германия, според него, може да постави условия за всякаква помощ, която ЕЦБ би оказала на Франция.
Но дори ако Берлин успее да притисне френския политически елит, дали Франция ще последва примера? Ако се съди по протестите на „жълтите жилетки“ през 2018–2019 г., пенсионните протести през 2023 г. и сегашните призиви за национална стачка, все по-скептичното и неспокойно общество няма никакъв апетит за жертви и икономии.
Що се отнася до отстраняването на Макрон — Франция е страна с дълбока регицидна революционна история и добре разбира както изкушението, така и капаните на това да „сечеш главата на владетеля“.
Лесно е да искаш оставката му — но трябва да си готов за хаоса, който ще последва.
