К огато Румяна Бъчварова е била едва отскоро на новия си пост като посланик на България в Израел, тя отишла да види своя сънародник Николай Младенов в Йерусалим.
Той я завел на Елеонския хълм, с изглед към Стария град на Йерусалим. „Това малко място е крайъгълният камък на всички конфликти тук“, казал Младенов на Бъчварова. „Но виж колко е красиво“.
По това време Младенов вече бил няколко години на поста си като специален координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток – позиция, която исторически се възприема като символична, но неефективна. Предишните дипломати, заемали този пост, излизаха с декларации, осъждащи разширяването на израелските селища в окупирания Западен бряг и подчертаващи значението на решението с две държави. Но те имаха малко влияние върху неразрешимия конфликт – до голяма степен игнорирани от израелците и неспособни да предизвикат промяна сред палестинците. Те идваха и си отиваха, без да оставят следа.
Младенов обаче пое ролята с различна перспектива, успявайки да изгради отношения на доверие както с израелски, така и с палестински представители. Българският политик и дипломат вече беше назначен за министър на отбраната на страната си на 37-годишна възраст, а няколко месеца по-късно стана и министър на външните работи – пост, който заемаше три години. Преди да пристигне в Йерусалим през 2015 г., той беше специален представител на ООН за Ирак, а по-рано в кариерата си – член на Европейския парламент.
Сега 53-годишният Младенов е изправен вероятно пред най-трудната си задача досега. Като новоназначен върховен представител за Газа той ще бъде ключовата връзка между „Съвета за мир“ на президента на САЩ Доналд Тръмп и технократичен комитет от палестински представители, който трябва да управлява опустошения анклав. Той трябва да превърне договорения с посредничеството на САЩ 20-точков план за прекратяване на огъня, в който липсват ключови детайли, в работеща програма, способна да възстанови Газа, да разоръжи „Хамас“ и да управлява два милиона души.
И всичко това трябва да бъде приемливо за израелците, палестинците и американците, за да проработи, пише Си Ен Ен (CNN).
Заедно с него в Съвета за мир – макар и без неговите преки отговорности към комитета – ще участват държавният секретар на САЩ Марко Рубио, специалният пратеник Стив Уиткоф, зетят на Тръмп Джаред Къшнър и бившият британски премиер Тони Блеър, наред с други, обяви Белият дом.
Без излишна публичност Младенов се срещна миналата седмица с израелския премиер Бенямин Нетаняху и с високопоставени палестински представители, докато се подготвяше за предстоящата работа.
Младенов отказа коментар за новата си роля. Когато Уиткоф обяви в сряда началото на втората фаза на примирието, Младенов сподели публикацията му, но не направи собствено изявление.
Но той със сигурност е знаел какво предстои, когато публикува новогодишно послание в X. „С навлизането ни в 2026 г. нека се надяваме тя да бъде година, в която здравият разум надделява, правилата се спазват, фактите тежат повече от лозунгите, а силата се измерва не с безразсъдна ескалация, а с премерена сдържаност и мъдри решения“, написа той.
Първи впечатления
Когато Младенов пристига в Йерусалим преди малко повече от десетилетие, първоначално е поразен от това колко незначителна изглежда позицията му, според интервю за Ню Йорк Таймс, дадено при напускането му на поста в края на 2020 г. Но Младенов започва да пътува непрекъснато между ключовите играчи – срещайки се с израелците, Палестинската автономия в окупирания Западен бряг и „Хамас“ в Газа – и да представя месечния си доклад пред Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк, както изисква мандатът му.
Той рядко попадаше в медийните заглавия по време на престоя си в Йерусалим, но зад кулисите беше активен, особено заедно с Египет, в бързото овладяване на поредните ескалации между Израел и „Хамас“. „Проработи. Отново“, написа той веднъж в текстово съобщение, след като 24-часово напрежение беше потушено.
„Всички харесват Младенов – не само в Израел, но и в целия Близък изток. Той успя да спечели пълното доверие на всички страни, което е изключително рядко“, каза пред CNN тази седмица високопоставен израелски служител. „Говори по позитивен и конструктивен начин, избягва да зацикля в негативите и работи подредено и прозрачно с всички, без излишни усложнения. Той е коректен играч, който разбира чувствителността на всички страни“.
Сред палестинците оценките са по-нюансирани. Ксавие Абу Ейд, политически анализатор и бивш съветник в Отдела по преговорите на ООП, признава професионализма на Младенов.
„Винаги е бил възприеман като много сериозен човек, който познава отлично документите. Не беше от онези пратеници или дипломати, които разчитат прекалено много на съветници или на хора, които да им казват какво да говорят“, каза той.
Но Абу Ейд заяви пред CNN, че според него Младенов се е придържал твърде много към израелската позиция, като е бил по-загрижен за имиджа на Израел, отколкото за нарушенията на човешките права, от които страдат палестинците. „Той се грижеше за палестинците, но се грижеше повече за израелците“, каза Абу Ейд.
Някои в дипломатическите среди в Йерусалим са съгласни, смятайки, че Младенов е пренебрегвал прекалено Палестинската автономия (ПА) – структурата, създадена през 90-те години като част от международните усилия за разрешаване на конфликта, която и до днес има известен административен контрол върху части от Западния бряг.
Един дипломат каза пред CNN, че според него Младенов е можел да отдели повече време за работа по застоялия мирен процес – което би означавало по-активен ангажимент с ПА – вместо да култивира много добри отношения не само с Израел, но и с „Хамас“, дългогодишния съперник на ПА и организация, определена от САЩ като терористична.
По-благосклонно тълкуване на избора на Младенов би било, че той е насочил усилията си към по-динамичните фактори в рамките на своя мандат. Но също така е факт, че за израелския премиер Бенямин Нетаняху беше удобно най-високопоставеният представител на ООН в региона да развива връзки с „Хамас“ за сметка на ПА. Разделеното палестинско ръководство отслабваше палестинската кауза на международната сцена.
Но макар този неофициален подход на Израел към „Хамас“ да рухна с атаките от 7 октомври 2023 г., в Рамала – седалището на ПА – все още има опасения, че новият технократичен комитет може да бъде още един начин за разделяне на палестинците чрез създаване на конкуриращи се центрове на власт.
„Палестинската автономия като временна власт съществува от последните 32 години, а сега има и (новата) власт в Газа… която също е временна договореност до 31 декември 2027 г. Така че въпросът за нас, след като вече имаме две временни власти, е как реално да ги свържем, за да постигнем решение с две държави“, каза бившият премиер на ПА Мохамад Щайех в гласово съобщение до CNN.
Скептицизъм
Много палестинци са скептични и заради продължаващите връзки на Младенов с Обединените арабски емирства, където той е генерален директор на Дипломатическата академия „Анвар Гаргаш“, фокусирана върху международните отношения и дипломацията. През последните си месеци в Йерусалим като представител на ООН Младенов защитаваше Споразуменията „Авраам“, които доведоха до нормализиране на отношенията между Израел и ОАЕ, наред с други държави. Палестинците възприеха мирното споразумение от 2020 г. като предателство, заобикалящо стремежите им към държавност, която трябваше да бъде предварително условие за регионалната интеграция на Израел.
Но поддръжниците на споразуменията твърдят, че те подчертават това, което мнозина смятат за една от силните страни на Младенов: готовността му да приема нови подходи.
„Мисля, че той е много практичен“, каза бившият посланик на САЩ в Израел Дан Шапиро. Двамата работиха заедно през 2015 и 2016 г., когато Младенов демонстрира готовност да разчупва бюрокрацията, за да свърши работата. „Той е много по-малко ограничен или обвързан с бюрократичните процеси, отколкото с постигането на резултати. Ще отиде навсякъде и ще говори с всеки, и ще настоява тези разговори да бъдат насочени към резултати“, каза Шапиро, който сега е старши сътрудник в мозъчния тръст „Атлантически съвет“.
Но почти всички, с които CNN разговаря, отправиха едно и също ясно предупреждение: миналата способност на Младенов да изгражда отношения не е гаранция за успех в новата му роля. Без изградена инфраструктура около себе си той трябва незабавно да се заеме с най-трудните задачи във втората, все още зараждаща се фаза на договореното с посредничеството на САЩ споразумение.
Три месеца след влизането в сила на примирието „Хамас“ не е направил никакъв ход към разоръжаване, което възпрепятства разполагането на международни сили за сигурност в Газа; също така остават съмнения относно истинските намерения на Израел за по-нататъшно изтегляне на военни сили от Ивицата. Младенов трябва и да намери начин как да осъществи прехода на Газа от близо две десетилетия управление на „Хамас“ към палестинския технократичен комитет под негово ръководство.
От своя страна „Хамас“ приветства създаването на комитета и заяви в изявление, разпространено от високопоставения представител Басем Наим, че е готов да предаде управлението на Газа и да улесни работата на комитета.
Бивш високопоставен израелски служител по сигурността обаче изрази скептицизъм. „Не очаквам това усилие да успее“, каза бившият служител, който е работил с Младенов по времето му в ООН. „Той има силна способност да изгражда разбирателство. Но от гледна точка на Израел е ясно, че той има и близки връзки с „Хамас“, което ще затрудни налагането на каквото и да било и принуждаването им да се откажат от властта“.
В крайна сметка именно политическата воля и готовността на ключовите играчи да действат добросъвестно вероятно ще определят успеха на Младенов в новата му работа. Но онези, които го познават, вярват, че ако се провали, това няма да е поради липса на усилия.
Бъчварова – сънародничката, на която той показа Стария град на Йерусалим – отдава почит на емоционалната му връзка с хората и на твърдата му вяра в диалога и компромиса. „Той не избира лесните решения или лесната политическа линия“, каза тя. „Той е смел човек“.
