Н ово проучване показва, че човечеството е близо до това да задейства спусъка на необратима промяна на климата на Земята.
Предупреждението идва от ново проучване, чиито резултати са публикувани в списание „Нейчър“ (Nature).
Експерти прогнозират рекордни температури през 2016 г.
Какъв е бъдещият климат на България
Оптимистично и песимистично изследване за ледниците
Според събраните данни увеличение на глобалните температури с 1 градус по Целзий ще предизвика изпускане в атмосферата на 55 милиарда тона въглероден двуокис до 2050 г. Това от своя страна ще доведе до „положителна обратна връзка“ на климатичните промени до точката на необратимост.
Повечето предходни изследвания не взимат предвид един много важен фактор – въглеродният двуокис и метанът в почвата.
Според международния екип от учени, направил изследването, по-голямата част от парниковите газове на Земята се намират в почвите. Със затоплянето на климата от една страна се разтапя ледът в горната част на вечнозамръзналата субполярна тундра, от друга, микроорганизмите, живеещи в почвите в другите климатични зони стават, по-активни и отделят повече въглероден двуокис в атмосферата.
Тези процеси водят до засилване на парниковия ефект и така се получава самоподхранваща се спирала на климатични промени, развитието на която човечеството няма как да спре.
„Налице са опасения за тази положителна обратна връзка от дълго време“, коментира водещият автор на проучването Томас Краутър. „За последните три десетилетия е имало буквално хиляди изследвания, които се опитват да отговорят на този въпрос и да установят дали температурата ще се увеличава или ще намалява в зависимост от поглъщането на въглероден двуокис в почвата“.
„Тази несигурност за механизма на обмен на въглероден двуокис водеше до значителни разминавания в прогнозите за климатичните промени“, добавя той.
Новото проучване дава реална представа за ставащото и за възможностите пред човечеството.
„Нашето изследване е първото, което взема глобалната перспектива и след това картира промените и мога да кажа, че в някои райони щетите ще бъдат огромни, докато други ще спечелят“, отчита Краутър.
„Въглеродният двуокис е затворен в почвата. Той обикновено попада там от растенията с процеса на фотосинтеза. И остава много дълго време, особено в студените райони. Така се намалява концентрацията му в атмосферата“, пояснява ученият.
При това много микроорганизми преработват въглерода в почвите във въглероден двуокис или в метан. Засилването на тяхната активност с повишаването на температурите ще доведе до увеличаване на отделянето на парникови газове.
„Процесът е много подобен на човешкото дишане, при което се произвежда въглероден двуокис. Но става въпрос за огромна биомаса от микроорганизми и почвени животни“, подчертава Краутър.
