- Китайската индустрия за хуманоидни роботи се развива бързо – очакват се около 50 000 продадени робота през 2026 г., но машините все още имат сериозни софтуерни ограничения.
- Основната пречка е недостигът на висококачествени данни от реалния свят; държавно подкрепяни центрове обучават роботи чрез телеоперация, но това поражда съмнения доколко търсенето е реално, а не изкуствено стимулирано.
- Роботите демонстрират впечатляващи физически способности, но масовото им търговско приложение остава далеч; паралелно с цивилните приложения в Китай вече се обсъжда и използването им във военни действия в бъдеще.
Танцуващите роботи, които превзеха света, поставиха рекорд на борсата в Шанхай
Китайските хуманоидни роботи спринтират пред своите конкуренти – буквално. На 17 август един от тях, наречен „Супермен“, постигна скорост на бягане от 12,66 метра в секунда, с което подобри предишния рекорд, поставен от Юсейн Болт, преди да се блъсне в стена, предаде британското издание „Икономист“. Триумфът само засили интереса към „Юнитрий“ (Unitree), производителя на „Супермен“, чиито акции дебютираха на борсата в Шанхай два дни по-късно. Цената им скочи с 460%.
И все пак, както показва безславният край на бягащия подвиг на „Супермен“, технологията все още има дълъг път пред себе си. Очаква се китайските компании да продадат 50 000 хуманоидни робота тази година – над три пъти повече от миналата. Те до голяма степен вече са усвоили хардуера зад машините. Софтуерът обаче е друг въпрос.
За да бъдат създадени фундаменталните модели, които ще позволят на роботите безпроблемно да изпълняват множество полезни задачи, сега трябва да бъдат събрани огромни количества данни. Моделите, задвижващи настоящото поколение хуманоиди, имат няколко милиарда параметри. За да възпроизведат функционирането на човешкото тяло, ще им бъдат необходими стотици милиарди.
Това би означавало размер, подобен на този на големите езикови модели, задвижващи чатботовете. Разликата е, че чатботовете могат да бъдат обучавани върху огромно количество дигитален текст, достъпен в интернет. Събирането на данните, необходими за обучението на робот да разпознава чаша, да я вдига и да я пълни с кафе, е много по-трудно. Роботът трябва да разбира всичко – от пространственото си положение до крехкостта на чашата и вискозитета на съдържанието ѝ. Тази информация трябва да бъде извлечена от преживявания в реалния свят или от подробни пресъздавания на такива преживявания.
Хуманоидите в момента се захранват със смесица от разнородни данни, често получени от нискокачествени симулации. Данните, събрани от реалния свят, са много по-полезни – и в момента са особено търсени. Най-ценният вид са данните от „реални машини“, генерирани от действията на робот – независимо дали той е управляван дистанционно, или изпълнява задачи самостоятелно. Друг важен източник са записите на хора, докато изпълняват определени задачи. Известни като „егоцентрични“, тези данни се събират, като човекът се оборудва със слушалки, ръкавици с хаптични сензори и друга апаратура, която записва движенията му.
Китайската индустрия за хуманоидни роботи се различава от повечето други производствени сектори, които процъфтяват в страната. През следващите няколко години тя ще произвежда и продава стотици хиляди скъпи, но предимно безполезни машини с надеждата, че в бъдеще ще може да произвежда евтини и полезни. След първоначалния скок цената на акциите на „Юнитрий“ е спаднала с 30%. Американските конкуренти разчитат на по-евтини методи за обучение. „Тесла“, най-големият производител на хуманоиди в САЩ, според сведенията обучава роботите си в собствените си складове, което ѝ спестява разходите по изграждането на самостоятелни учебни съоръжения. Различни компании използват видеозаписи на човешки движения, за да обучават своите хуманоиди. А тъй като в САЩ вече има сравнително малко фабрични работници, които могат да бъдат оборудвани с техника за събиране на егоцентрични данни, редица компании съобщават, че плащат на работници в бедни страни, където заплатите са по-ниски от тези в Китай, да носят слушалки и хаптични ръкавици, докато работят.
Както и при компютърното зрение, Китай изглежда почти сигурно ще запази водещата си позиция в събирането на данни за роботи. Но на каква цена? Предвид сегашното състояние на технологията и времето, необходимо за нейното усъвършенстване, е малко вероятно през това десетилетие да се появи истински търговски пазар за хуманоиди. „Морган Стенли“ (Morgan Stanley) смята, че към 2030 г. Китай може да продава близо 450 000 робота годишно. Много от тях ще останат „глупави“ – и ще продължат да се блъскат в стените.
Поне засега експертите смятат, че хуманоидните роботи все още се използват предимно за демонстрации, представления и изследвания и че ще е необходимо време, преди да бъдат внедрени масово в реалния свят, съобщи Асошиейтед прес.
Въпросът, който мнозина си задават, докато стават свидетели на понякога забележителната им пъргавина на пистата, не е кога ще бъде подобрен следващият рекорд, а колко време ще мине, преди тези зловещо човекоподобни, но студено нечовешки машини да бъдат въоръжени и превърнати във войници.
Дисциплини като спринт, скок на дължина, вдигане на тежести и бокс демонстрират физически качества, които лесно могат да намерят приложение на бойното поле, коментира Си Би Ес Нюз.
Инженерът по роботика Ян Кун, който работи за базираната в Шанхай компания за хуманоидни роботи „Ей Джи Бот“ (AG BOT), смята, че създаването на роботи войници е крайната цел и вярва, че китайските компании са само на пет до десет години от постигането ѝ.
„Това е, което наистина искаме да направим, тъй като можем да гарантираме, че хората по света няма да бъдат атакувани“, каза той.
„Ще използваме роботите, за да покажем мощта на държава като Китай и да гарантираме, че никоя друга страна няма да я нападне. Това ще предотврати война“, заяви той.
„Роботите нямат емоции, само хората. Всичко зависи от това кой ги контролира и кой ги създава“, каза Кун в отговор на въпрос на Си Би Ес дали роботите могат да станат зли и филмите от поредицата „Терминатор“ да започнат да изглеждат прекалено реални.
Целта на игрите с роботи от гледна точка на Китай е да демонстрират темпото на технологичния напредък и доколко приоритетът, който страната отдава на научноизследователската и развойната дейност в областта на хуманоидните роботи, я извежда на водеща позиция. Президентът Си Цзинпин иска Китай да доминира в науката и технологиите и под негово ръководство Пекин инвестира сериозно в тези отрасли, като изкуственият интелект и роботиката вече присъстват в ежедневието на много китайци.
„В бъдеще той (хуманоидът) ще може да работи в хотели или в дома ви и да чисти“, каза Кун за бъдещото приложение на технологията, върху която работи, „за да подобри ежедневието чрез технологиите“.
Но в не много по-далечно бъдеще, каза той, роботите също „ще участват в бойни действия, ще служат в армията и ще правят много други неща“.
Китайските производители на хуманоидни роботи генерират голяма част от приходите си от продажбата на машини на подкрепяни от държавата центрове за обучение, които след това събират и продават данни за обучение обратно на производителите. Този модел поражда опасения относно реалното търсене в индустрия, която Пекин активно насърчава, информира „Файненшъл Таймс“.
Широко разпространеният модел, напомнящ за кръговото финансиране при центровете за данни с изкуствен интелект на „Енвидиа“ (Nvidia), даде тласък на така наречената индустрия за въплътен изкуствен интелект в Китай. Оценките на стартиращи компании като „АджиБот“ (AgiBot) и търгуваната на борсата в Хонконг „Ю Би Тек“ (UBTech) се повишиха рязко заради очакванията, че хуманоидите представляват бъдещето на изкуствения интелект.
Инвеститорите обаче започват да се питат дали покупките, стимулирани от държавата, могат да доведат до реално търговско търсене.
„Сред инвеститорите в компании на ранен етап от развитието им има широк консенсус, че хуманоидната роботика наближава пика на цикъла на свръхочакванията“, каза старши инвеститор в пекински фонд за рисков капитал, пожелал да остане анонимен.
„Търсим възможности да продадем част от дяловете си на други инвеститори и да излезем от тези инвестиции“, посочи той.
Като част от плана си за развитие на китайската индустрия за хуманоидни роботи Пекин насърчи местните власти да изградят мащабни центрове за обучение, в които хора „обучават“ роботи да изпълняват физически задачи чрез дистанционно управление – процес, наречен телеоперация.
Това насърчи разпространението на стартиращи компании в областта на роботиката. Близо 370 такива компании са създадени през последните две години, а над 50 от тях вече са листнати или се готвят да станат публични.
Центровете, често съфинансирани от местните власти и производителите на роботи, купуват машините, генерират данни за обучение и след това продават тези данни на производителите, за да им помогнат да усъвършенстват технологиите си.
„Този модел се разпространява бързо, защото намалява разходите за изграждане на съоръжения, закупуване на оборудване и организиране на екипи за телеоперации“, каза Поу Чжао, независим китайски технологичен анализатор и основател на специализирания бюлетин „Хелоу Чайна Тек“ (Hello China Tech).
„Но той също така размива границата между независимо възникнало търсене и търсене, създадено в рамките на екосистема, подкрепяна чрез държавни политики“, изтъкна той.
Само малка част от данните е била продадена на компании извън сектора на роботиката, например на автомобилни производители за приложения по производствени линии, казаха служители на центрове за обучение пред „Файненшъл Таймс“.
„Този модел не може да продължи“, каза друг инвеститор.
„Ако не успеят да докажат, че роботите им могат да бъдат внедрени в голям мащаб във фабрични цехове, инвеститорите ще започнат да преразглеждат оценките през следващата година“, заяви той.
Цените варират, но един продавач каза, че данните за обучение за петминутен танц на робот могат да струват до 1 милион юана (около 148 000 щатски долара).
Изграждането на центрове за обучение променя прогнозите за индустрията. „Морган Стенли“ повиши прогнозата си за доставките на хуманоидни роботи в Китай през 2026 г. на 50 000 броя спрямо 28 000 в прогнозата си от юни, позовавайки се на по-силното търсене от местните власти и бизнес клиентите.
Поддръжниците на модела твърдят, че той ще помогне за изграждането на роботизираната индустрия и веригата за доставки в страната, като посочват примерите с електрическите превозни средства и слънчевите панели – сектори, в които Китай сега доминира, след като държавните покупки стимулираха първоначалното търсене.
За местните власти моделът помага за привличането на инвестиции, специалисти и вериги за доставки в райони, където приходите от продажба на земя са намалели. Някои центрове наемат студенти като обучители на роботи и предлагат платени посещения за деца и тийнейджъри по време на училищните ваканции.
За производителите на роботи и техните доставчици центровете са източник на приходи на фона на ограниченото търговско търсене.
„Ю Би Тек“ обяви поръчки на стойност 140 милиона юана (21 милиона долара) от подкрепяни от държавата центрове за обучение през миналата година. Въпреки че все още работи на загуба, компанията заяви, че доставките на роботи са формирали 41% от приходите ѝ от общо 2 милиарда юана през миналата година и че очаква държавните поръчки да доведат до допълнителен растеж тази година.
От друга страна, почти три четвърти от приходите на „Юнитрий“ от хуманоидни роботи през първите девет месеца на 2025 г. са дошли от клиенти в образователния и научноизследователския сектор, включително университети. Анализаторите казаха, че относително малка част от доставките са били предназначени за центрове за събиране на данни.
Според тях тесните връзки между местните власти и производителите на роботи затрудняват разграничаването на реалното търсене от покупките, стимулирани от държавни политики.
„Компании като нашата се нуждаят от приходи, не непременно от печалби“, каза инженер по алгоритми в базирана в Пекин компания, която продава софтуер на производители на роботи.
„Центровете за обучение на роботи могат да кажат на ръководителите си, че са закупили оборудване и роботи, че са изградили съоръжения за събиране на данни и че са продали данни. И двете страни получават това, от което се нуждаят, и двете имат какво да покажат“, обясни той.
Марко Ван, анализатор в базираната в Шанхай компания за проучване и анализ на технологичния пазар „Интеракт Аналисис“ (Interact Analysis), каза, че данните от центровете за обучение няма да бъдат изцяло полезни, тъй като роботите не са внедрени в реални условия.
„Реалното приложение, истинската производствена линия или истинският склад винаги се различават от симулирания сценарий“, каза Ван.
Анализатори от „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) заявиха, че недостигът на висококачествени данни от реалния свят остава най-голямата пречка пред масовото внедряване на хуманоидните роботи.
Старши мениджър в център за обучение в Северен Китай заяви, че данните на всеки производител на роботи могат да бъдат използвани само от самия него, което поражда опасения относно съвместимостта между различните системи.
Тя добави, че средно само два или три часа данни от осемчасова „учебна смяна“ са действително използваеми.
„Китай често приема дублирането на усилия и неуспешните проекти в ранните етапи на развитието на една стратегическа индустрия“, каза Чжао.
„Очакването е, че натрупаните технически знания, по-силните вериги за доставки и шепа конкурентоспособни в световен мащаб компании могат да оправдаят загубите на други места“, допълни той.
