З а първи път в историята хуманоидни роботи, управлявани от хирурзи, извършиха успешно лапароскопско отстраняване на жлъчен мехур при прасета. Това проучване за приложимост, публикувано в списание „Nature“, показва, че хуманоидните роботи могат да бъдат надеждни помощници в хирургията, позволявайки на лекарите да извършват сложни операции дори от разстояние.
В последно време хуманоидните роботи се появяват навсякъде – от спортните игрища до фабриките. Екип от инженери и хирурзи от Калифорнийския университет в Сан Диего (UCSD) обедини усилия, за да провери колко полезни могат да бъдат тези двукраки хуманоидни роботи в операционната зала.
При лапароскопските операции роботизираните системи отдавна са ежедневие, но не и от хуманоиден тип, какъвто се използва тук.
Една от най-утвърдените системи за роботизирана асистирана лапароскопия е системата „da Vinci“, при която хирургът използва конзола за управление на три или четири роботизирани ръце, една от които контролира триизмерна камера, за да извършва сложни и прецизни интервенции.
В своите експерименти изследователите са подложили роботите на сериозни изпитания. Първоначално те са тествали техните фини двигателни умения при боравене с неодушевени предмети и типично хирургическо оборудване в серия от лабораторни задачи, напътствани през цялото време от опитната ръка на истински хирург.
След като са се уверили, че екипът от човек и робот е готов, те са преминали към безкръвна (минимално инвазивна) операция на анестезирани прасета, премахвайки жлъчните им мехури.
Хирург е управлявал робота от конзола, докато друг лекар е помагал непосредствено до операционната маса. В един момент от операциите за кратко дори е бил включен втори робот в помощ. И двете операции са завършили успешно, като лекото кървене в единия от случаите е било спряно бързо.
„Усещането да се извършва операция с помощта на хуманоиден робот беше сходно с първите дни на съвременната роботизирана хирургия, с някои от същите ограничения, включително сблъскване на инструментите, забавяне на сигнала и необходимост от постоянно наместване“, споделя хирургът от UCSD Шанлей Лю пред ScienceAlert.
„Изключително важно е обаче да се отбележи, че докато на първоначалната платформа за роботизирана хирургия са ѝ били нужни десетилетия, за да извърши успешно операция на живо прасе, на този проект му отне едва девет месеца от замисъла до провеждането на самата операция. Поради тази причина очаквам темпото за усъвършенстване на тази техника също да бъде експоненциално по-бързо“, добавя Лю.
Райън Бродерик е бил хирургът, на когото е била поверена задачата да управлява хуманоидния робот за операциите върху прасетата. „Всеки път, когато изпробваме нова технология, има известно ниво на напрегнато очакване, но все пак се чувствахме доста сигурни в технологията във вида, в който беше разработена“, казва Бродерик пред ScienceAlert.
„Управлението на хуманоидния робот се усещаше много близко до работата с наличните на пазара роботизирани системи. Имаше известно забележимо забавяне и беше необходимо прекалибриране по време на процедурите, но това е очаквано при прототипни модели“, обясни още той.
Бродерик и Лю заявяват, че работата с хуманоидния робот е увеличила хирургическата прецизност и е намалила умората на хирурга – подобно на съществуващите опции за роботизирана хирургия.
При хуманоидните роботи обаче има и допълнително предимство. Тези двукраки роботи заемат много по-малко място от настоящите системи за роботизирана хирургия и са много по-лесни за транспортиране. Поради тази причина Лю подсказва, че те биха могли да се окажат полезни дори и в космоса.
„Това може да позволи на мен или на други хирурзи да оперираме дистанционно в места с по-малко ресурси, където прецизността на роботизираната хирургия би била от полза. Това може да бъде изостанал регион, опасна среда или труднодостъпно място“, споделя Лю.
Хуманоидните роботи, управлявани от разстояние, биха могли да помогнат и в ситуации, в които липсва достатъчно местен медицински персонал. „Възможността за извършване на телехирургия в крайна сметка би разширила моя обхват извън стените на болницата, за да осигуря грижа за хора на места с ограничени ресурси“, казва Бродерик.
„Роботи като хуманоидните биха могли да действат и по-скоро като асистенти, позволявайки самостоятелна практика на един хирург в такива условия, особено ако целият екип не е налице“, обяснява още той.
Проучването за приложимост е публикувано в списание „Nature“.
Добави ни в предпочитани източници в Google
