П овече от шест години Сирия е главна тема във всички международни медии. Също така, Сирия е водеща тема в Иран – страната, която най-много спечели от гражданската война.
Техеран подкрепя режима на Башар Асад, спомогна той да възстанови големи териториални загуби, даде изгодни заеми и изпрати десетки хиляди бойци да поддържат фронтовите линии. Ако се тегли чертата, не Русия, а именно Иран седи зад истинското оцеляване на сирийското правителство.
Заради участието на Техеран, Сирия беше на първа страница в иранските вестници и издания. За шест години темата стана от особена значимост както за управляващия елит в Иран, така и за обикновените иранци, макар и както ще разберем – по различни причини.
Защо Сирия е важна тема в Иран?
Управлението в Техеран гледа на Сирия като важен елемент в разпространението на хомейнизма и ислямската революция на аятолах Хомейни, който заема лидерското място в Иран след преврата срещу шаха през 1979 г. От първите месеци на новото управление, аятоласите имат за цел разпространението на идеологията върху целия Близък изток и това става основна тема за външната и вътрешната политика на иранския режим.
Днес, управляващите в Техеран вярват, че без да имат контрол върху Сирия, е невъзможно да консолидират влиянието си, което вече спечелиха през последното десетилетие в Ливан и Ирак.
В никоя друга държава в района, Иран не е използвал толкова големи ресурси, както във финансово, така и във военно отношение. Ако за основния си съюзник – ливанската група Хизбулла – Иран плаща 840 милиона долара годишно, то за поддръжката на режима на Асад Техеран изразходва около 6 милиарда.
Днешният върховен лидер на Иран, аятолах Хаменей, има особено лично отношение към Сирия. От 1984 насам, аятолахът постоянно повтаря в речите си, че не трябва да се изпуска контролът върху Сирия. Заради тази визия на лидерството, иранците не допускат грешки в Дамаск.
На други места те са много по-прагматични. Така например, в Ливан те подкрепиха генерал Мишел Аун, който традиционно е срещу иранското влияние и сътрудничи на Саддам Хюсеин по време на войната между Иран и Ирак през 1980-те. В Бахрейн Иран отказа да снабди с оръжие хомейнистки групи, застанали срещу монархията. В Йемен, Хаменей нареди посолството на Иран да се премести от Санаа в оманската столица Мускат и оттегли половината от около 200 военни съветници, изпратени да подпомагат бунтовниците хуси.
В Сирия 2018 г. започна кърваво и без шанс за скорошен мир
Дори в Ирак, който след американската инвазия през 2003 г. попада под пълното влияние на Иран, Техеран намали парите за около 23 милиции. Но в Сирия е различно – Иран така и не оттегля подкрепата си за Башар Асад.
Това, обаче, може да се промени
Един от първите сигнали за промяна в иранската политика към момента, е че за първи път Сирия не е на първа страница в иранските издания. Дори когато правителствените сили, подкрепени от Русия, започнаха офанзива към провинция Идлиб, новините не станаха водещи в Техеран.
Основната причина може би са протестите, които разтресоха Иран в края на 2017 и началото на 2018, на които протестиращите скандират „Оставете Сирия, помислете за нас!“
Иранските демонстранти: „Оставете Сирия, помислете за нас!“
Няма цветни репортажи, нито кадри по телевизията от фронтовите линии. Това се случва за първи път от шест години насам. В държави като Иран, където медиите са силно контролирани от централната власт и са подчинени на държавната идеология, подобни признаци са от особена важност и всяка промяна в поведението на медиите се следи от външните наблюдатели.
Не само журналистическите материали са променени. За първи път убити при сражения в Сирия ирански войници не бяха почетени публично. Телата на четирима загинали в началото на годината бяха погребани без фанфари.
За някои анализатори това е сигнал, че властите в Иран разбират колко непопулярна е сред иранците темата за участието на Техеран в гражданската война в Сирия, след като обикновените граждани са изправени пред натиска на икономическата стагнация.
Стар съюз
Иран отдавна разглежда Сирия като зона на влияние, а дългото приятелство между режима на Асад и Техеран датира още от времето на Хафез Асад - бащата на сегашния сирийски президент. Докато мнозина гледат най-вече към Русия като главен съюзник на Асад, реално сирийския режим винаги е гледал най-вече на изток, към Техеран.
Иранско-сирийските отношения започват още през 1946 г., когато Дамаск получава независимост от Франция. До ислямската революция през 1979, двете държави поддържат що-годе топли отношения особено в общата си омраза към Саддам Хюсеин.
След 1979 Сирия и Иран задълбочават връзките си, заради пропукването на съюза между Дамаск и Египет, който подписва мирен договор с Израел. Всъщност, Сирия е първата държава в арабския свят и третата по принцип, която признава новото управление на аятолах Хомейни в Иран след СССР и Пакистан.
Путин не може да си позволи да изтегли руската армия от Сирия
Алиансът между Техеран и Дамаск се засилва след израелската инвазия в Ливан през 1982, Войната в Залива през 1991 и отстраняването на Саддам Хюсеин през 2003. Но никога отношенията не са били толкова топли, както когато през 2000 година на власт в Сирия идва Башар Асад.
Това сътрудничество достигна връхната си точка с избухването на гражданската война. Постигането на ядрената сделка по времето на Барак Обама освобождава 100 милиарда долара, които дотогава бяха блокирани заради международните санкции и тези пари отчасти са налети в сирийския режим и неговото оцеляване.
Благодарение на новите постъпления, Иран изгражда военна сила от близо 100 000 бойци в Сирия и тренировъчни лагери. Техеран изпраща и няколкостотин военни като съветници на правителствените сили, въпреки изразеното негодувание от страна на Русия.
Русия, САЩ и Иран в битка за Сирийската пустиня
Използване на Русия като оправдание
Тъй като протестите в Иран се задълбочават и основният лозунг е отправен към харченето на пари за подкрепата на различни милиции в Сирия и Ирак, режимът в Иран има нужда да отклони обществения гняв. В дълга публикация във вестник „Кайхан“, който е смятан за директно свързан с аятолах Хаменей, редакцията се обръща гневно към руската политика в Сирия и как тя е вредна за иранските интереси.
Така например, изданието пише, че политическият план на Москва предизвиква липса на ентусиазъм у иранците, защото е пълен с пробойни и грешки. Вестникът критикува руската пропаганда и идеите, че трябва да има преходно правителство в Сирия и федерална система. Накрая, статията обръща внимание на основната причина за публикуването й: „Ние искаме намаляване на цената, а не повишаване!“. Под цена се има предвид харченето за режима на Асад, което протестиращите в Иран виждат като предателство към иранците, страдащи от вдигането на цените.
По този начин аятоласите правят две неща: прехвърлят топката към Русия, използвайки историческото недоверие на иранците към руската политика, но и изпращат послание към обикновените граждани, че правят всичко възможно да излязат от войната в Сирия по един добър за Иран начин.
Иранските лидери започват да разбират, че подпомагането на режима на Башар Асад е може би твърде скъпо.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!