Б лестящото бижу в (самопровъзгласилата се) корона на Доналд Тръмп беше неговият „Съвет за мир“ – многонационален орган, създаден формално за прилагане на план за примирие в опустошената от войната Ивица Газа, но с глобален обхват.
Учреден с грандиозна церемония през януари в Швейцария, неговият устав беше подписан възторжено от представители на 19 държави, сред които и България, както и бившият авторитарен лидер на Унгария Виктор Орбан, ръководители на държавите от Персийския залив, Монголия и Азербайджан.
Сред набиващите се на очи отсъстващи бяха някои от най-близките съюзници на Америка в НАТО, включително Обединеното кралство, обезпокоени от потенциалното членство на Русия и ролята на съвета „отвъд пределите на Газа“.
Опасенията бяха, че уставът е толкова широк, че на практика представлява опит на Тръмп да замени Организацията на обединените нации (институция, която той никога не е крил, че мрази) със свой собствен частен клуб за избрани членове. Самият Тръмп беше декларирал: „Можем да правим почти всичко, което си поискаме“.
Но превъртаме лентата напред до май и виждаме как докато Тръмп усложнява едно и без това невъзможно трудно мирно споразумение в Иран, неговото отроче – „Съветът на мира“ – вече изнемогва, пише The Independent.
Организацията изглежда донякъде прекършена: обещаното американско финансиране според съобщенията все още не се е материализирало, други средства са замразени, а мисията ѝ е „заседнала в неведение“.
Възможно ли е големите планове на президента да са били по-скоро свързани с фотосесии и бляскави церемонии, отколкото с досадните практически детайли? По време на инаугурацията Тръмп твърдеше, че доживотното членство в „Съвета на мира“ може да бъде купено срещу солената сума от 1 милиард долара.
До февруари държавите бяха обещали около 7 милиарда долара за пакет за оказване на помощ в Газа. Тръмп обеща още 10 милиарда долара американско финансиране, макар че така и не уточни откъде ще дойдат тези пари.
Към днешна дата „нула средства са депозирани“ в официалния фонд, който се управлява от Световната банка и е подкрепен от ООН, съобщава Financial Times. Вместо това съветът е получавал дарения директно чрез своята сметка в JP Morgan, където „няма въведени независими изисквания за прозрачност“, добавя изданието.
Това включва и широко отразените 100 милиона долара, които ОАЕ предоставиха за обучение на нова полицейска сила за Газа – въпреки че тази програма все още не е стартирала, а средствата, доколкото е известно, са замразени.
Смята се, че в същата тази сметка в JP Morgan Мароко е внесло около 20 милиона долара, за да помогне за финансирането на офиса на Николай Младенов – „върховния представител“ за следвоенна Газа, както и на палестинския технократски комитет, който съветът сформира, за да управлява анклава. Но отново – този комитет все още не е започнал работа. Все още не са възложени никакви договори за възстановяването на Газа, най-вече защото екстремистката групировка „Хамас“, която контролира Газа, все още не се е разоръжила.
Държавният департамент на САЩ според информацията възнамерява да преразпредели 1,2 милиарда долара от разходите за помощи за нови проекти, но и това все още не се е случило на практика. Това, което беше обявено като момент за край на войната в Газа, възстановяване на разрушения анклав и донасяне на мир по целия свят, заекна и зацикли на едно място. В същото време Тръмп изглежда донякъде разсеян от нови „победи“ на хоризонта си, които са също толкова несигурни.
Опитвайки се да разреши пагубната война в Иран, тази седмица той постави условие в Truth Social, че всяка мирна сделка между САЩ, Израел, Ливан и Иран трябва да бъде обвързана с това различни, номинално въвлечени държави с мнозинство от мюсюлманско население да подпишат „Авраамовите споразумения“ – дипломатическите и търговски договори с Израел.
И това се случва въпреки факта, че страни като Катар и Саудитска Арабия нито са провокирали, нито са искали тази война, която избухна над техните хоризонти. Тръмп включи в сметките и Пакистан, макар че Исламабад участва единствено като посредник (и вече отхвърли това внушение).
Опитите да се намери обща основа за мирно споразумение за Иран вече изглеждат невъзможни. Сред основните екзистенциални препъникамъни са: кой ще контролира Ормузкия проток, бъдещето на ядрената програма на Иран и самият ирански режим.
Днес Тръмп се среща със своя кабинет, за да обсъди войната, която според последните социологически проучвания е изключително непопулярна в САЩ. Той настоява, че са съвсем близо до сделка. Но изглежда, че точно както при „Съвета за мир“ за Газа, критичните въпроси и отчаяно необходимите детайли са оставени за доизкусуряване „на по-късен етап“.
И така започва да се очертава ясен модел, при който сред бляскави церемонии и бомбастични пресконференции Тръмп се опитва да заеме централно място в разрешаването на кризи, които самият той или е подкрепил, или дори е предизвикал.
Но дяволът е в детайлите, а изпълнението – което изисква скучна, тежка и упорита работа – се материализира много по-трудно.
