П резидентът на САЩ Доналд Тръмп създаде нова глобална структура, наречена Съвет за мир. Първоначално идеята беше представена като орган, който да наблюдава възстановяването на ивицата Газа след примирието между израелци и палестинци, договорено с активното участие на Америка.
Бързо обаче стана ясно, че амбициите на Тръмп са по-големи – той иска да превърне този съвет в алтернатива на ООН, която да решава световни конфликти по „бизнес модел“, избягвайки бюрокрацията на международните институции.
Покани бяха разпратени до над 60 държави, включително България, а вчера (22 януари) българският премиер в оставка Росен Желязков подписа българското участие в Съвета за мир на церемония, която се състоя на Световния икономически форум в Давос.
- Солената такса от 1 млрд. долара
Като всяко друго начинание на Доналд Тръмп и това е свързано с пари и материални облаги. Всяка държава може да се присъедини безплатно към този Съвет, но мандатът ѝ е ограничен до 3 години. След изтичането на тези 3 години, подновяването на членството зависи изцяло от решението на председателя (самият Доналд Тръмп).
Това създава система, в която държавите или трябва да платят голямата сума за сигурност, или да останат лоялни към политиката на Тръмп, за да бъде удължен престоят им в съвета.
Но защо Тръмп иска тази сума? Той твърди, че тези пари ще отидат директно за възстановяване на разрушени региони (като Газа) и за поддържане на сигурността, вместо да се губят в „административно раздуване“, за което той често критикува ООН. Плащането на тази сума гарантира на държавата, че няма да бъде изключена от съвета и ще има постоянен глас в решенията му.
Много дипломати наричат това модел „pay-to-play“ (плати, за да играеш). Критиците смятат, че това превръща международната дипломация в частен клуб, където решенията се взимат от най-богатите и под прекия контрол на Тръмп, който има право на вето върху всяко решение.
Важно е да се уточни, че приемането на поканата не означава автоматично плащане на сумата. Премиерът Росен Желязков изрично подчерта, че за България няма финансов ангажимент. Това означава, че ние влизаме като временни членове (с мандат от 3 години), без да плащаме тази сума. Поне засега...
- Отзвукът в България
Темата за „Съвета за мир“ (Board of Peace) предизвика истинска политическа буря в България. Към днешна дата (23 януари) коментарите варират от „национална гордост“ до „унижение“, като разломът следва познатите линии между управляващите в оставка и опозицията.
При управляващите в оставка (ГЕРБ-СДС и ДПС) тонът е триумфален. Те представят присъединяването като огромен дипломатически успех. Премиерът в оставка Росен Желязков подчертава факата, че страната ни е сред „учредителите“. Според него присъствието на Николай Младенов като върховен представител за Газа в Съвета е признание за българската дипломация. Той изрично успокоява обществото, че финансов ангажимент (таксата от 1 млрд.) няма и участието ни е доброволно.
Лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски беше първият, който призова България да се включи. Неговата теза е, че страната не трябва да пропуска шанса да бъде част от „изграждането на новия, по-справедлив и по-стабилен световен ред“, воден от Тръмп.
Опозицията обаче акцентира върху изолацията на България от ЕС. Партията „Да, България“ категорично осъди „опасните и нелегитимни действия на правителството по присъединяването на страната ни към т. нар. Съвет за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп“. Съпредседателят ѝ Божидар Божанов изтъкна, че „единствено България и Унгария от ЕС се нареждаме заедно с Беларус и други държави с тоталитарни режими в тази група. Не следва да имаме място там, особено преди това да бъде обсъдено като обща позиция на ЕС. Ние нееднократно сме казали, че мястото на България е в сърцето на Европа“.
Евродепутатът от от „Демократи за силна България Радан Кънев нарече решението на премиера Желязков „най-големият външнополитически гаф за последните две десетилетия“. По думите му, „това явяване не е просто дипломатическа грешка, а пряка заплаха за националната сигурност и унижение за всеки български гражданин“.
Президентът Румен Радев има интересна позиция, тъй като той също получи покана от Тръмп. Радев се опитва да балансира – от една страна критикува правителството за липса на прозрачност при подписването, а от друга, поддържа тезата, че България трябва да има диалог с новата администрация в Белия дом, за да не остане в периферията.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов подкрепя индиректно действията на Тръмп (включително претенциите му към Гренландия), тъй като вижда в тях инструмент за отслабване на Европейския съюз, който той смята за „прогнила конструкция“.
Следващата седмица темата влиза в Народното събрание за ратификация, което обещава да бъде един от най-горещите дебати в парламентарната ни история. Днес депутатът от „Да, България“ Надежда Йорданова заяви: „Настояваме преди ратификацията от страна на Народното събрание да има произнасяне от Конституционния съд за преценка на съответствието на подписания документ с основните положения и изисквания на Конституцията“.
- Кой влиза в Съвета за мир, освен България
Доналд Тръмп обяви, че „много велики хора“ искат да се присъединят към неговия Съвет за мира, но редица световни лидери очевидно се притесняват, че спорната инициатива може да подкопае Организацията на обединените нации (ООН). Тръмп обяви, че ще бъде първият председател на съвета – позиция, която той може да заема докато е жив, според плановете му.
Около 60 държави са поканени да се присъединят, като около 35 са се съгласили, каза висш служител от администрацията на Тръмп. Реално обаче на учредителната сесия участваха лидерите на 23.
В Съвета за мир засега влизат общо 22 държави освен САЩ – Аржентина, Албания, Армения, Азербайджан, Бахрейн, Беларус, България, Египет, Унгария, Индонезия, Йордания, Казахстан, Косово, Мароко, Монголия, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Турция, Обединени арабски емирства, Узбекистан и Виетнам.
Единствените членки на ЕС в списъка са България и Унгария.
Уставът на Съвета за мира гласи, че неговият председател, Тръмп, ще има широки изпълнителни правомощия, включително правото да налага вето върху решения и да отстранява членове, при спазване на някои ограничения.
Белият дом избра държавния секретар Марко Рубио, специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър, както и бившия британски премиер Тони Блеър, за членове на учредителния изпълнителен съвет на инициативата.
Въпросите относно това какви ще бъдат правомощията на Съвета за мира и как ще работи той, остават неизяснени, което кара много държави да се колебаят да отговорят на поканите на Тръмп. Други повдигат въпроси защо руският президент Владимир Путин и авторитарни лидери изобщо са били поканени да се присъединят.
- Кой отказа на Доналд Тръмп
Редица световни лидери предпочетоха да останат далеч, използвайки както сериозни политически аргументи, така и доста „любопитни“ оправдания.
„Големите“ в Европа сформираха общ фронт срещу инициативата.
Франция
Официалният отказ на Франция беше формулиран от външния министър Жан-Ноел Баро. Аргументът: Съветът за мир в този му вид подкопава ООН и е несъвместим с международните ангажименти на Франция.
Тръмп реагира остро, заявявайки: „Никой и без това не го иска (бел. Ред. Френския президент Еманюел Макрон), той скоро ще е аут от поста“. Освен това заплаши с 200% мито върху френското шампанско и вина, ако Париж не се включи.
Германия
Канцлерът Мерц отказа да присъства на церемонията, цитирайки вътрешни документи, според които планът дава „неограничени и предварително дефинирани сили“ на Тръмп, което Германия не може да приеме.
Испания
Министър-председателят Педро Санчес беше категоричен днес (23 януари), че Испания отклонява поканата, защото проектът е опит за паралелна структура на световния ред.
Норвегия и Швеция
Тези държави, известни с ролята си на миротворци, бяха сред първите, които казаха „не“. Оправданието: Норвегия заяви, че предложението „повдига твърде много въпроси“, които изискват „дълъг диалог“, за който в момента няма време. Те просто отказаха да се появят на церемонията по подписването.
Любопитни оправдания
В дипломатическите кулоари се разказват истории, които приличат повече на сюжет за комедия, отколкото на сериозна международна политика. Ситуацията с „лошото време“ и „бързането за влака“ се превърна в основен инструмент за избягване на Доналд Тръмп, без това да изглежда като официален политически скандал.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис действително използва метеорологичните условия като официална причина да не отиде на церемонията в Давос. Полетът му от Атина за Цюрих беше отложен точно преди церемонията поради силна гръмотевична буря над гръцката столица.
Докато времето в Атина наистина беше лошо, много анализатори отбелязаха, че ако Мицотакис е искал да присъства, е можел да излети по-рано или да използва алтернативен маршрут. Вместо това той обяви, че заради закъснението графикът му се е объркал и той ще лети директно за Брюксел за срещата на лидерите на ЕС, пропускайки Давос изцяло.
Случаят с германския канцлер Фридрих Мерц беше още по-директен. Мерц отиде в Давос, изнесе своята реч в четвъртък сутринта (в която предупреди САЩ да не налагат мита), и си тръгна буквално минути преди Тръмп да започне церемонията по подписването на хартата за Съвета за мир. Правителственият говорител в Берлин заяви, че канцлерът трябва да присъства на „неотложни предварителни консултации“ в Брюксел относно кризата с Гренландия. Тръмп беше бесен от това „разминаване“. Срещата им, която беше планирана, пропадна, а американската страна обвини Мерц в липса на уважение.
Тук можем да включим и домакините от Швейцария. Някои швейцарски официални лица „внезапно“ се оказаха заети с организацията на форума, вместо да стоят на сцената до Тръмп по време на подписването, за да запазят неутралитет.
Тези оправдания са т.нар. „дипломатическа болест“. Лидерите не искат да кажат „Не“ на Тръмп директно, за да не предизвикат търговска война но и не искат да се подпишат под документ, който ги подчинява на неговия нов Съвет.
- Случаят „Канада“
Случаят с Канада и нейния нов премиер Марк Карни се превърна в най-големия дипломатически скандал на форума в Давос през януари 2026 г. Това е класическа история за сблъсък между два свята: технократския „глобализъм“ на Карни и бизнес подхода „плащаш-за-да-играеш“ на Тръмп.
Това се превърна в трагикомедия в пет действия
Първо действие: Поканата
В началото на януари Доналд Тръмп изпрати покани до около 60 държави да се присъединят към неговия нов „Съвет за мир“. Канада получи покана като ключов съюзник. Първоначално Марк Карни прие поканата „по принцип“, но неговото правителство веднага постави условия – финансовият министър Франсоа-Филип Шампан категорично заяви: „Канада няма да плати 1 милиард долара за постоянно място в този съвет“.
Второ действие: Взривоопасна реч
На 20 януари 2026 г. Марк Карни изнесе реч в Давос, която беше наречена „историческа“ и бе посрещната с бурни аплодисменти (standing ovation) от световния елит. Без да споменава Тръмп по име, той атакува самата същност на неговата политика.
- „Намираме се в състояние на разрив, а не на преход. Старият ред няма да се върне и не бива да го оплакваме. Носталгията не е стратегия“.
- „Средните сили (бел. ред. като Канада) трябва да действат заедно, защото ако не сте на масата, вие сте в менюто“.
- „Някои велики сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие, а митата – като лост за изнудване“.
- „Не можете да живеете в лъжата за взаимна изгода, когато интеграцията се превръща в източник на вашето подчинение“.
Трето действие: Предупреждението
Тръмп, който е известен с това, че гледа речите на опонентите си, реагира на следващия ден (21 януари) по време на своето обръщение. Той атакува Карни лично: „Гледах вашия премиер вчера. Той не беше особено благодарен. А те трябва да са ни благодарни. Канада получава много подаръци от нас. Канада съществува само благодарение на Съединените щати. Запомни това, Марк, следващия път, когато правиш своите изявления!“. Това фамилиарно обръщение („Remember that, Mark“) беше прието като демонстративно унижение и знак, че отношенията са достигнати точка на замръзване.
Четвърто действие: Оттеглянето на поканата
Кулминацията настъпи късно вечерта в четвъртък (22 януари). Тръмп публикува в своята платформа Truth Social официално съобщение, оформено като писмо: „Моля, нека това писмо послужи като уведомление, че Съветът за мир оттегля поканата си към Вас относно присъединяването на Канада към това, което ще бъде най-престижният съвет от лидери, събиран някога“.
Пето действие: Ние сме канадци
Марк Карни не остана длъжен. Преди да напусне Давос, той отговори на твърдението, че Канада „живее“ благодарение на САЩ: „Канада не съществува благодарение на САЩ. Канада процъфтява, защото сме канадци. Нашият отговор на заплахите ще бъде непоколебим, единен и пропорционален“.
Създаването на „Съвета за мир“ бележи началото на нова и непредсказуема ера в международната дипломация, където традиционните институции се заменят от прагматичен „бизнес модел“. Докато за България и Унгария това е шанс за стратегическо присъствие до новата администрация във Вашингтон, за мнозинството европейски лидери проектът остава опасно отстъпление от принципите на ООН. Времето ще покаже дали този „клуб на милиардерите“ ще донесе реален мир или просто ще преразпредели глобалното влияние срещу висока цена.
