Б алканите - един от най-сложните пъзели на Стария континент, се превърнаха в последното парче, почти невъзможно да бъде поставено в европейската мозайка.
Две десетилетия след войните в Югославия, по-голямата част от региона продължава да бъде в ситуация на несигурно политическо, икономическо и социално равновесие, докато все още стои в очакване евентуално да се присъедини към Европейския съюз, което може да отнеме години, пише Бернардо де Мигел в испанския вестник "El Pais".
Изборите за Европейски парламент на 26 май ще бъдат решаващи в определянето на позицията Брюксел по разширяването – може би последното разширяване, което общността не смее да дообмисли.
ЕС до голяма степен остана травмиран след "Големия взрив“ през 2004 г., когато 10 държави, включително Полша и Унгария се присъединиха към блока веднага, въпреки сериозните съмнения за тяхната подготовка. Историята многократно е показвала какъв е рискът от пренебрегване на Балканите – регион, който е демонстрирал неведнъж страховития си потенциал да дестабилизира целия континент. Именно оттам започна началото на Първата световна война и там се проведоха последните кланета и етническо прочистване на европейска земя през 20-ти век, пише вестникът.
The European Union’s future members in the Western Balkans are losing patience: https://t.co/2lKm74uLPa via @qz
— Annabelle Timsit (@BelleTimsit) 13 май 2019 г.
Само две от страните, родени след кървавия разпад на Югославия - Словения и Хърватия, успяха да се качат на "европейския влак“ на стабилност и просперитет.
Други страни в региона като Гърция, Румъния и България вече са част от блока. Останалите – около 18 милиона души, разпределени в шест държави (Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Черна гора) остават в деликатна геостратегическа ситуация сред интересите на традиционните "господари“ в региона - като Русия и Турция, но също и на двете хипер-сили на 21 век – САЩ и Китай.
След пет години в ЕС: Как Хърватия стана невидима
Срещата в Берлин: Няма напредък между Косово и Сърбия
По-рано тази година руският президент Владимир Путин бе приет в Белград с големи почести и се възползва от присъствието си в Сърбия, за да обвини САЩ и някои европейски страни, че искат да "упражнят доминираща роля“ за дестабилизирането на региона. Путин, който през 2014 г. успя да спре сближаването на Украйна с ЕС и НАТО с кръв и огън, изглежда готов да се противопостави на разширяването на ЕС на всички места, където е възможно – от Сърбия до Черна гора или Молдова.
Путин иска гаранции за газопровода през Балканите
Джуканович: Русия руши ЕС през Балканите
Районът също предизвика интереса и на Китай, който включи всички балкански страни, включително тези, които вече принадлежат към ЕС, в неговата инициатива 17+1, с която насърчава инвестициите в инфраструктури, свързани с Новия маршрут на коприната, управляван от Пекин.
Турция и България съживяват историческия "Път на коприната"
Форумът проведе осмия си конгрес в Дубровник (Хърватия) през април, с присъствието на китайския премиер Ли Къцян. Китайските инвестиции в Източна Европа, включително и на Балканите, вече достигат 10 милиарда долара, според данните, споменати в Дубровник. А търговските потоци между 17 страни и Китай се увеличиха през 2018 г. с 21% до 82 000 милиона долара.
Our Balkans correspondent @timjudah1 catches a train from Sarajevo, and is reminded of Bosnia's recent past https://t.co/U3fSGrccFF
— The Economist (@TheEconomist) 12 май 2019 г.
Присъствието на азиатския гигант предизвика притеснения в Брюксел.
Европейската комисия открито обвини Китай в "наводняване“ на Балканите с евтино финансиране, насочено предимно към обвързването им с невъзможни за връщане дългове. Китайските инвестиции "са склонни да пренебрегват социално-икономическата и финансовата устойчивост и могат да доведат до високо ниво на задлъжнялост и прехвърляне на контрола върху стратегическите активи и ресурси. Това предупреди Комисията в документ миналия март относно отношенията с Пекин.
В навечерието на изборите на 26 май Европейската комисия ще има трудната задача да запази привлекателността на ЕС в югоизточната част на континента.
Корина Стратулат, директор по европейска политика на Европейския политически център препоръчва новата комисия да се ангажира по-активно с Балканите и да не забравя винаги да действа като "надежден партньор“.
Но всичко показва, че това няма да е лесно.
Франция на Еманюел Макрон и Холандия на Марк Рюте водят съпротивата срещу ново разширяване, възможност, която Германия на Ангела Меркел посреща с "отворени обятия".
Опитите на висшия представител на външната политика Федерика Могерини да разреши конфликта между Сърбия и нейната бивша провинция Косово (която едностранно стана независима през 2008 г.) също не се осъществиха.
А периодичните избухвания на насилие в различни части на Балканския полуостров съживяват най-лошите призраци на региона, който не се вписва особено в останалата част от европейския континент.
Борисов: Партньорството между ЕС и Китай е фактор на мира
Как Китай купува половин Европа
Хейг: Мечтата на Путин е да преначертае Европа
Експерт: Русия на Балканите се надценява, но Турция расте
Австрия: Промяна в границите на Балканите е опасна идея
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
