Ц елта на стратегията за дестабилизиране чрез киберпространството, която използва Кремъл, е да се попречи на неголемите държави да влязат в съюз със западните демокрации, коментира в „Дейли телеграф“ бившият британски външен министър Уилям Хейг.
Растящият мащаб на руските операции в източноевропейските държави предизвиква загриженост. Докато Западът е разединен и разсеян, президентът Владимир Путин пред очите на всички подкопава основите на неговото бъдеще.
Най-ярък пример за това остава Украйна. През 2014 г. Русия анексира част от украинската територия - Крим, а след това премина към дългосрочна кампания за дестабилизиране, пречейки на Украйна да функционира като нормална държава.
През 2016 г. в Черна гора беше предотвратен опит за преврат, чиято цел бе да не се даде на страната да влезе в НАТО. Сред обвиняемите скамейка се оказаха и руски граждани.
Ако говорим за по-скорошни примери, Русия използва възможностите си за дестабилизиране на демократични избори, за да намали избирателната активност на референдума в Македония. Допитването трябваше да открие за Скопие пътя за присъединяване към ЕС и НАТО, но активността на избирателите беше прекалено ниска. При това в навечерието на гласуването имаше информация за фалшиви акаунти в социалните мрежи и за платени нарушители в изборните бюра.
Може да се предположи, че подобни методи са използвани и при още два вота наскоро. В Латвия проруската партия събра най-много гласове.
В Босна и Херцеговина на власт дойде съюзникът на Москва Милорад Додик, а това силно усложнява постигането на вътрешно съгласие в тази страна, която е от критично значение за мира на Балканите.
Руската ръка е видима и в преговорите между лидерите на Сърбия и Косово за промени на общата граница.
Москва с ентусиазъм се застъпва за този план и само Германия го критикува, заявявайки, че промените на границата могат да отворят много от старите рани в региона.
Западът като цяло трябва заедно с Берлин да се противопостави на тези планове, смята Уилям Хейг.
Русия има дълъг списък с европейски граници, които тя би искала да редактира. Можи би Абхазия и Южна Осетия, отнети от Грузия преди десет години, биха могли отново да бъдат включени в състава на Руската федерация?
Също така може да се налее масло в огъня на възникващия конфликт между Украйна и Унгария, намеквайки, че и там може да се „поправи“ границата. А прибалтийските страни? Там живеят много руснаци, възможно е и там границите да се нуждаят от корекция?
Русия с удоволствие отваря тази кутия на Пандора просто заради възможността да попречи на обхванатите от конфликти и отслабени страни да се сближат със Запада.
„Политико”: Ниската активност в Македония - удар срещу ЕС и Запада
НАТО: Русия има нови ракети, които застрашават Европа
Медведев: Грузия в НАТО – ядрена война
Британски генерал: Може да нямаме избор за война с Русия
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!