Политическа неяснота в Сърбия след президентските избори

Сърбия е изправена пред политическа неяснота след избирането на Томислав Николич на втория кръг на президентските избори, коментира агенция Ройтерс.

Появиха се съмнения за състава на следващото правителство и опасения в региона, който все още асоциира Николич с кървавото разпадане на Югославия.

На втория кръг от президентските избори, помрачен от слабата избирателна активност, Николич спечели пред Борис Тадич, с което наруши почти 12-годишното управление на реформаторите, свалили от власт сръбския диктатор Слободан Милошевич през 2000 г.

Победата на Николич,

бившия националист и съюзник на Милошевич,

който казва, че сега подкрепя целта на Сърбия да се присъедини към Европейския съюз, хвърля съмнения около споразумението за нова управляваща коалиция начело с Демократическата партия на Тадич.

Победата му буди също опасения сред съседите на Сърбия, бившите югославски републики, за които Николич остава идеологически наследник на Милошевич и безцеремонен националист, участвал в правителството през 1999 г., когато сръбските сили изгониха близо един милион етнически албанци от Косово, а силите на НАТО се намесиха с въздушни удари.

Европейският съюз е обнадежден от първите му изявления след победата.

"Сърбия няма да се отдалечава от европейския си път", посочи Николич пред журналисти, заявявайки, че първо ще иска да разговаря с германския канцлер Ангела Меркел като "основен съюзник на Сърбия в ЕС".

Тадич бе наказан за икономическата стагнация в страната, която доведе до безработица от 24%. Неговата Демократическа партия бе победена и на парламентарните избори на 6 май от Сръбската прогресивна партия на Николич, но демократите запазиха шанса за нов мандат заедно с третия победител на изборите - Социалистическата партия на Сърбия на Ивица Дачич.

Дачич заяви вчера, че споразумението остава, независимо от резултатите на балотажа, но

преговорите тепърва ще започнат сериозно.

Като държавен глава Николич има право да даде мандат за формиране на правителство на най-голямата партия – своята. Дори ако демократите успеят да формират правителство, странното съжителство с Николич като президент най-вероятно ще забави необходимите реформи за съживяване на икономиката, овладяване на публичния дълг и приключване на преговорите за присъединяване към ЕС.

Съгласно конституцията на страната премиерът има повече власт в сравнение с президента, но държавният глава може да възпрепятства законодателството.

"Нито една коалиция или партия не получи ясен мандат да ръководи държавата. Демократите и социалистите ще могат да формират правителство, но подобно правителство може да не просъществува дълго", посочи Владимир Глигоров от базирания във Виена Институт за международни икономически изследвания. Като се има предвид, че ЕС обмисля започването на присъединителни преговори със Сърбия през следващата година, новото правителство ще бъде под натиск да реформира съдебната система, да се заеме сериозно с изкореняването на престъпността и корупцията, които процъфтяваха по времето на Милошевич, и да си сътрудничи с Косово.

Подобно на Тадич и повечето по-големи партии в страната, Николич също казва, че

никога няма да признае независимостта на Косово,

но ЕС очаква Белград да намали контрола си над северната част и да подобри отношенията си с Прищина. "Притеснени сме, че Николич никога не отрече ролята си в организирането и насърчаването на силите, ангажирани в Босна, Хърватия и Косово", заяви за Ройтерс косовският зам.-министър на външните работи Петрит Селими. "Това бе решение на сръбския народ, но ние очакваме Сърбия да се държи като държава кандидат за ЕС и да започне да нормализира отношенията със съседите си, включително с Косово", допълни той.