Юли 1995 г. Силите на босненските сърби са превзели Сребреница, мюсюлманския район, обявен две години по-рано от ООН за "защитен анклав".
На централния площад генерал Младич раздава бонбони на децата, уверява ги, че всичко ще е наред, гали едно от тях по главата.
Няколко часа по-късно по негова заповед, според обвинителния акт от трибунала в Хага, ще започне най-страшното клане, извършвано някога в Европа след Втората световна война.
Около осем хиляди мъже, босненски мюсюлмани, ще бъдат умъртвени, сред тях 1500 деца. Това бе Ратко Младич.
"Направете главите им въглени", чу се да казва той по радиостанцията на войниците си в началото на 1992 г., малко след като започна тригодишната обсада на Сараево. "Изгорете и унищожете", разпоредил също той.
Младич имаше патологично отношение към историята на своята нация и гледаше на войната в Босна, в която бяха избити 100 хиляди души и прогонени един милион и осемстотин хиляди, като на възможност за отмъщение за 500-те години турско робство на Сърбия.
За него босненските мюсюлмани бяха "турци", така ги наричаше той с пренебрежение.
Блянът за Велика Сърбия, на който той служеше заедно с Радован Караджич и Слободан Милошевич, наложи да се извърши етническо прочистване на всички "чужденци" - босненски мюсюлмани, хървати и други несърби.
При това Младич възприемаше себе си като "бог"
"Говори ви Ратко Младич, сръбският бог", обяви един ден той, като поиска от авиодиспечерите да разрешат кацане на негов хеликоптер.
Роден през 1942 г. в Божиновци, Югоизточна Босна, син на партизанин от Втората световна война, Младич завършва военната акедия в Белград.
През 1991 г. след разпадането на Югославия той вече е генерал с авторитет. На следващата година Караджич го назначава за командващ босненската сръбска армия.
От войниците си той изискваше пълна отдаденост и култ, стигащ до патологични отклонения. На негова страна обаче не бяха само сърби, войници и паравоенни. Оказа се, че всички воюващи страни в Босна са имали на своя страна чужди наемници и доброволци.
Подписването на Дейтънското споразумение през 1995 г. доведе до срив в отношенията му с Милошевич и до повдигането на обвинения срещу Младич и Караджич от трибунала в Хага за военни престъпления и геноцид.
Трябваше обаче да мине още една година, докато тогавашната президентка на босненските сърби Биляна Плавшич, осъдена за военни престъпления, го свали от поста главнокомандващ.
До падането на Милошевич през 2000 г. Младич изобщо не се е крил
Първоначално след отстраняването си той живял със съпругата си във военно поделение в източната част на Босна, изградено по заповед на Тито, което да издържа дори на ядрена атака.
Там те прекарвали времето си, отглеждайки пчели и кози, пазени от охранители, и само от време на време се появявали публично. Говори се, че Младич дори кръстил 23 кози на имената на чужди високопоставени представители, които ненавиждал, като Мадлин Олбрайт, бивш държавен секретар на САЩ.
В края на 90-те години, след като обстановката в Босна се е усложни, той се премества със семейството си в прекрасна вила в покрайнините на Белград. Там той присъствал на сватбата на сина си и ходил на футболни мачове, вечерял в елитни ресторанти и често бил виждан в модерни кафенета, някога с бодигардове, някога без тях.
Интервюта Младич не е давал, но когато трябвало да бъде сниман, винаги загадъчно се усмихвал. След като Милошевич бе предаден на съда в Хага през 2001 г., Младич просто трябвало да бъде по-внимателен.
Той се превърна в действителен беглец, след като на президентския пост в Сърбия през 2004 г. се оказа прозападният реформатор Борис Тадич.
Всъщност усилията на сръбските власти за неговото откриване започнаха след арестуването на Караджич през 2008 г. От килията си в затвора самият Караджич изказа "съжаление" от факта, че Младич е "загубил свободата си".
След ареста на Младич все по-голяма стойност придобиват водените от него дневници по време на войната в Босна, в които подробно описва своите срещи. Те бяха открити преди няколко месеца, скрити в жилището му в Белград.
На четири хиляди страници Младич разказва за съвещанията в ръководения от него генерален щаб, за срещите си с политици и дипломати, за покупките на оръжие.
В тях той се спира и на горещите си поддръжници в Сърбия и чужбина - най-вече руски представители и "гръцки приятели". Както пише той, от Гърция се предоставя финансиране.
Младич твърди още, че Израел е предложил на сърбите да си сътрудничат в борбата с крайния ислям и че бил склонен да "купи" тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън, тъй като "в Америка всичко се продава".
