Обвиненият в геноцид военен лидер на босненските сърби Ратко Младич може да получи присъда доживотен затвор, ако бъде признат за виновен по 15-те обвинения срещу него, сред които обвинения в геноцид, преследвания, убийства, депортирания, нечовешки действия и взимане на заложници, извършени по време на войната в Босна (1992-1995).
Ратко Младич, 69-годишен, е обвинен, че е бил
един от основните автори на план за "етническо прочистване"
на някои зони в Босна, наред с бившия политически лидер на босненските сърби Радован Караджич, който бе арестуван през 2008 г.
Според обвинението този план е целял прогонване на хърватите и босненските мюсюлмани от тези райони, за да бъде поет контрол над тях, а след това да бъдат присъединени към "Велика Сърбия".
През май 1992 г. Ратко Младич, висш офицер в югославската армия, става началник на генералния щаб на босненските сръбски въоръжени сили по време на създаването на самопровъзгласилата се република на босненските сърби - Република Сръбска.
Според обвинението в качеството му на началник на генералния щаб на босненскити сръбски сили, Младич носи вина за
обсадата на Сараево, по време на която бяха убити 10 000 цивилни
между 1992 и 1995 г. в резултат на минометна стрелба от хълмовете над града или на изстрели на снайперисти.
Младич е обвинен още за геноцида в Сребреница през юли 1995 г., при който 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета бяха избити. Според международното правосъдие това е най-голямато масово избиване на хора в Европа след Втората световна война.
Според обвинението Младич има вина и за взимането за заложници на 200 войници на ООН между 26 май и 2 юни 1995 г. Те бяха завързани с вериги на стратегически места в завладените райони с цел да се попречи на бомбардировки на НАТО срещу силите на босненските сърби.
Младич е обвинен също, че е участвал в създаването на лагери, където са били държани при ужасяващи и нечовешки условия хиляди цивилни хървати и босненски мюсюлмани, специално в района на Приедор (Северозападна Босна).
Като арестува най-издирвания убиец от войната през 90-те години,
Сърбия премахна основното препятствие по пътя си за присъединяване към ЕС,
отбелязва агенция Ройтерс.
"Залавянето на обвинения във военни престъпления Ратко Младич е много добра новина за Сърбия и за целия регион, заяви министърът на външните работи Николай Младенов.
"След близо 16 години успешният край на издирването на Младич дава възможност да възтържествува справедливостта и жертвите и техните близки да станат свидетели на справедлива присъда и наказание за престъпленията. Изправянето на Младич пред Международния трибунал е доказателство, че престъпленията срещу човечеството не остават без последствия.
Усилията на сръбските лидери дадоха резултат и пълното сътрудничество с Международния трибунал за бивша Югославия не може повече да се поставя под съмнение.
Оттук нататък Сърбия трябва да продължи реформите и възможно най-скоро да получи статут на страна-кандидат, за да започне преговори за членство. България е готова да я подпомага в този процес, в името на европейското бъдеще на сръбския народ и на целия регион", подчертава министър Младенов.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу нарече ареста на Младич важна стъпка напред за Европа и за Сърбия. Барозу заяви днес, че по време на посещението си в Белград миналата седмица е подчертал силно твърдата подкрепа на ЕС за перспективите на Сърбия за присъединяване към ЕС рано или късно.
"Затова арестът на Младич е много положително развитие за ЕС, за съседите на Сърбия, но най-вече за върховенството на закона в самата Сърбия. Семействата на безбройните жертви заслужават правосъдие", посочи Барозу.
Председателят на Европейската комисия каза, че Младич трябва без отлагане да бъде прехвърлен в Международния трибунал в Хага и подчерта, че пълното сътрудничество с трибунала е от ключово значение за пътя на Сърбия към членство в ЕС.
Арестуването представлява исторически ден за международното правосъдие, който бележи напредък във волята ни да сложим край на безнаказаността, заяви в Париж генералният секретар на ООН Бан Ки-мун.
Генералният секретар на ООН специално благодари на сръбското правителство и на сръбския президент Борис Тадич за усилията им за арестуването на Младич.
Американският президент Барак Обама поздрави днес във френския град Довил, където е за срещата на Г-8, сръбския президент Борис Тадич за "решителните му усилия".
"Днес е важен ден за семействата на многото жертви на Младич, за Сърбия, за Босна, за Съединените щати и за международното парвосъдие", се казва в съобщение на Обама.
Арестуването на бившия военен лидер на босненските сърби Ратко Младич е триумф за международното правосъдие, обяви генералният директор на международната организация на полицията Интерпол Роналд Нобъл в съобщение, цитирано от АФП.
Според него този арест отразява решимостта на сръбската полиция да отиде докрай в преследването на всички лица, издирвани за военни престъпления, извършени на Балканите.
Интерпол ще продължи да сътрудничи с Международния трибунал за издирване на бившия президент на самопровъзгласилата се Република Сръбска Краина Горан Хаджич - последния беглец, издирван още от трибунала, добави Нобъл.
Същевременно председателката на парламента на Сърбия Славица Джукич Деянович заяви днес, че арестът е показател, че Сърбия, като правова държава, спазва собствените си закони, включително и сътрудничеството с трибунала в Хага.
Британският министър на отбраната Лиам Фокс заяви, че "това дава възможност на сръбския народ да затвори, или най-малко да започне да затваря една много злополучна глава от своята история. Това напомня на всички онези, които бягат от международното правосъдие, че рано или късно те ще понесат отговорност за своите престъпления", посочи Фокс.
Председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Мевлют Чавушоглу нарече ареста на Младич "чудесна новина за бъдещето на Сърбия, за закона и правосъдието и за борбата срещу безнаказаността".
Британският външен министър Уилям Хейг заяви, че днешният ден "трябва да отбележи началото на нова глава за страните от Западните Балкани".
Правозащитната организация "Амнести интернешънъл"напомни, че за ареста на Младич са били нужни повече от 15 години и коментира, че поне хората, които са страдали, имат надеждата, че той ще бъде изправен пред правосъдието.
Холандският премиер Марк Рюте заяви, че арестът на Младич е важно условие за членството на Сърбия в ЕС, но не означава автоматично присъединяване.
"Трябва да се погледне цялостно на фактите около всяко присъединяване. Това бе важен елемент, но арестът на този мъж не означава автоматично присъединяване. Не става така", посочи Рюте.
Холандия бе сред страните от ЕС, които най-силно настояваха за ареста на Младич преди на Сърбия да бъде позволено да стане част от съюза.
Главният прокурор на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Серж Брамерц заяви, че арестувайки Младич, Сърбия е изпълнила едно от международно поетите си задължения.
"Това е много важно за жертвите", подчерта Брамерц. Когато научих новината, веднага си помислих за жертвите и необходимостта отговорните за престъпленията да бъдат изправени пред съда, за да има помирение в региона, добави той.
Мюсюлманският член на босненското тричленно председателство Бакир Изетбегович приветства новината за арестуването на Младич и съобщи, че то е било извършено със съдействието на босненските служби за сигурност.
"Арестът бе извършен от сръбските законови институции и с подкрепата на законовите институции на Босна и Херцеговина", съобщи Изетбегович на пресконференция в Сараево.
Босненското министерство по сигурността ще съобщи детайлите по залавянето по-късно.
От общо 161 обвинени от Международния трибунал от създаването му през 1993 г.
остава само един беглец, който още не е заловен.
Горан Хаджич, 52-годишен, бивш президент на самопровъзгласилата се в Хърватия Република Сръбска Краина по време на войната (1991-1995), е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Той изчезна от дома си малко след публикуването на обвинението срещу него през юли 2004 г. и не се завърна въпреки призивите на сръбското правителство.
Хаджич трябва да отговаря по 15 обвинения заради предполагаемата му роля в избиването на стотици цивилни хървати и депортирането на десетки хиляди хървати и други несърби от сръбските сили по време на войната в Хърватия.
В обвинителния акт срещу него се отбелязва специално отговорността му за клането в болница във Вуковар, при което бяха избити 250 хървати и други несърби.
