К огато охранител на мемориала на Холокоста в Париж забелязал подозрителна сцена рано сутринта, бреговете на Сена все още били потънали в тъмнина.
Двама мъже, облечени в тъмни дрехи, пръскали червена боя върху Стената на праведниците - каменен паметник с имената на тези, които са спасили евреите във Франция по време на Втората световна война.
Докато охранителят ги преследвал, трети човек се появил от сенките на близка сграда, за да заснеме нощната акция: 35 червени отпечатъка от ръце, пръснати по 25-метровата стена.
Атаката, извършена през май миналата година, не била изолиран акт на омраза. Полицията бързо идентифицирала и арестувала трима български граждани, чиито съдебни процеси започват в Париж в сряда. Това е случай, който следователи и разузнавателни служби описват като рядък прозорец към нарастващата кампания на Русия за дестабилизиране на Франция чрез тайно влияние и психологически операции.
Вандализмът срещу мемориала на Холокоста е само една от няколко символични провокации през последните две години, включително свински глави, оставяни пред джамии, звезди на Давид, пръскани върху сгради, ковчези, оставяни до Айфеловата кула - всяка, изглеждаща целенасочено, за да разпали напрежение между еврейската и мюсюлманската общност или да ерозира френската подкрепа за Украйна преди решаващите президентски избори през 2027 г.
Франция се оказва ключова цел на хибридната война на Русия срещу Европа, като Москва се стреми да отслаби един от най-силните поддръжници на Киев, обостряйки политическото и социалното напрежение в страната.
"Това отразява геополитическа реалност: Русия счита Франция за сериозен противник, тя е единствената ядрена сила в ЕС, а президентът на Републиката е изключително гласовит в подкрепата си за Украйна, разглеждайки дори сценарии за разполагане на френски войници в Одеса", каза Кевин Лимониер, професор и заместник-директор на геополитическия изследователски център GEODE в Париж, чиито екип е картографирал хибридните операции на Русия в Европа.
"Във Франция сме малко по-отдалечени от източния фланг и нямаме същото ниво на превенция като страните от бившия Съветски съюз", допълни Наталия Пузиреф, депутат от партията Renaissance на президента Макрон и съавтор на доклад за чуждестранна намеса по-рано тази година. "Населението е по-податливо на този тип реторика."
France has become a hot spot in Russia’s hybrid war against Europe, as Moscow seeks to undermine one of Kyiv’s most powerful backers by aggravating its political and social tensions. https://t.co/BBq1ltfCWH
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) October 29, 2025
- Червените ръце
Френските власти обвиняват четирима мъже в организиране на вандализма срещу мемориала на Холокоста. Тримата, присъствали на мястото, Мирчо Ангелов, Георги Филипов и Кирил Милушев, избягали с автобус към Брюксел, а после полетели за София, посочва Politico.
Филипов и Милушев по-късно са арестувани от българските власти и екстрадирани във Франция. Четвъртият, Николай Иванов, заподозрян във финансиране на операцията, е арестуван в Хърватия. Ангелов остава в неизвестност.
Мъжете са обвинени в заговор за оскверняване на паметника с влошаващи обстоятелства, извършване по антисемитски подбуди. Следователите също смятат, че те са действали, съзнателно или не, като руски агенти.
Според оценка на френското вътрешно разузнаване DGSI, операцията може да "отговаря на опит за дестабилизиране на Франция, ръководен от руските разузнавателни служби".
Същата оценка свързва акта с "по-широка стратегия" за "разделяне на общественото мнение или подхранване на вътрешни напрежения чрез използване на "посредници", тоест лица, които не работят за тези служби, но са платени чрез тях за конкретни задачи."
По време на предварителните изслушвания Филипов и Милушев не отрекли присъствието си, като сочели Ангелов като главен организатор. Всички обвиняеми са от Благоевград, Югозападна България.
Атаката с червените отпечатъци съвпада с годишнината от първите масови арести на евреи във Франция по време на нацистката окупация, предизвиквайки осъждане от цялата политическа палитра.
Аферата "Червените ръце": Четирима българи подсъдими в Париж за поругаване на Мемориала на Холокоста
- Чуждестранна намеса
Откриването на процеса в сряда е само едно от деветте дела, свързани с атаки срещу религиозни общности или забележими френски паметници от края на 2023 г.
През септември свински глави са открити на входа на джамията в Жавел, Париж, което довежда до арест на 11 сърбски граждани, заподозрени и в оцветяване на синагоги и ресторант за фалафел в стария еврейски квартал.
Френските анализатори посочват, че Кремъл използва дълбоките социални, икономически и културни разделения във Франция, както и конфликта Израел-Палестина, за да подстрекава напрежение. Страната има най-голямото мюсюлманско и еврейско население в ЕС, около 5 милиона и 450 000 души.
Френските власти са засилили мерките срещу руската дезинформация и разузнавателни операции и търсят съдействие от Естония, Полша, Финландия и Швеция за по-добро разбиране на руската психология.
Новата стратегия вече дава резултати, като обществеността във Франция става по-бдителна към чуждестранната намеса, посочва депутатката Пузиреф.
"След като бяха отчетени няколко опита за намеса, при четвъртия случай обществеността вече очакваше повече информация и скандалът се изпари много по-бързо", каза тя.
