Н амаляването на броя на американските военни в Европа е корекция и не е нещо необичайно, заяви представител на НАТО, цитиран от Франс прес и Ройтерс.
САЩ намаляват военното си присъствие в Румъния и на Източния фланг на НАТО
"Дори с такава корекция присъствието на американските сили в Европа си остава по-голямо, отколкото беше преди няколко години, с много повече американски военни на континента в сравнение с 2022 г.“, заяви представителят пред Франс прес
🇺🇸🇷🇴 - Romania and other NATO members have been informed by the United States of concrete plans to reduce the presence of American troops in Europe, according to Romanian authorities. Specifically, the US wants to scale back its presence in Romania to 1000 troops, a few hundred… pic.twitter.com/R7JoPJ6LmT
— EuroWatcher - News for you (@EuroWatcherEUW) October 29, 2025
Пред Ройтерс той поясни, че подобни корекции на броя на американските военни в Европа не са нещо необичайно и добави, че НАТО и САЩ са в близък контакт относно цялостното позициониране на силите, така че да се гарантира, че НАТО ще запази силната способност за защита и разубеждаване.
Представителят заяви, че САЩ са информирали НАТО предварително за коригирането на броя на военните. Това изявление дойде след като румънското министерство на отбраната заяви, че съюзниците са били информирани за американски планове за намаляване на военните, разположени на европейския източен фланг.
Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е междуправителствен военен съюз между 32 държави членки – 30 европейски и две северноамерикански.
Създадена на 4 април 1949 г. с подписването на Северноатлантическия договор, основната цел на НАТО е да гарантира свободата и сигурността на своите членове чрез политически и военни средства. Седалището на организацията се намира в Брюксел, Белгия.
НАТО е сформирана след Втората световна война, по време на началните етапи на Студената война. Тя е преди всичко отговор на възприеманата заплаха от съветска експанзия в Европа. Първоначалните дванадесет държави подписали договора са Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Обединеното кралство и Съединените щати.
Крайъгълният камък на съюза е член 5 от Северноатлантическия договор, който гласи, че въоръжено нападение срещу един или повече от членовете му в Европа или Северна Америка ще се счита за нападение срещу всички тях. Този принцип на колективна отбрана е задействан за първи път след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. срещу Съединените щати.
През цялата Студена война НАТО служи като решаващ възпиращ фактор срещу потенциална агресия от страна на Варшавския договор. След разпадането на Съветския съюз и края на Студената война, НАТО адаптира своята роля, фокусирайки се върху управлението на кризи, съвместната сигурност и партньорства със страни извън организацията. Алиансът е предприемал мисии извън първоначалния си периметър на отбрана, включително мироопазващи операции на Балканите (напр. Косово) и в Афганистан.
Членството му значително се разшири от 1999 г., включвайки страни от Централна и Източна Европа, сред които и България, която се присъедини през 2004 г. Процесът на присъединяване на нови държави включва изпълнение на специфични политически, икономически и военни критерии.
Органът за вземане на решения на НАТО е Северноатлантическият съвет (NAC), където всички страни членки имат равно представителство. Генералният секретар служи като главен дипломат на Алианса и най-високопоставен международен служител. Военната структура се оглавява от Военния комитет, който съветва NAC относно военната политика и стратегия.
През 21-ви век НАТО е изправена пред нови предизвикателства, включително тероризма, кибератаките, разпространението на оръжия за масово унищожение и възраждащата се конкуренция между великите сили. Алиансът продължава да адаптира своите способности и стратегии за справяне с тези развиващи се заплахи, потвърждавайки своя ангажимент за колективна отбрана и сигурност на евроатлантическото пространство.