- Според анализа Русия е ескалирала натиска срещу НАТО, но има сериозни ограничения за водене на мащабна война: руските загуби в Украйна се оценяват на 1,4 млн. души до юни 2026 г., а напредъкът на фронта остава бавен.
- Москва е изправена и пред икономически и технологични ограничения - икономиката се е свила с 0,3% през първото тримесечие на 2026 г., резервите са намалели до около 48 млрд. долара, а руските програми за автономни оръжия зависят от западни полупроводници.
- Въпреки това авторът предупреждава, че слабостите на Русия не изключват ограничен тест на НАТО: според цитирани оценки периодът от есента на 2026 г. до 2029 г. се разглежда като възможен прозорец за подобна провокация, докато пълномащабна война остава по-малко вероятният сценарий.
Доклад от САЩ: При война с Русия НАТО ще има превъзходство
От месеци европейските съюзници предпазливо предупреждават за възможността от война с Русия, призовавайки Европа да приеме заплахата сериозно и да се превъоръжи за евентуален конфликт. Предупрежденията винаги са били придружени от уговорката, че война между Русия и НАТО все още е малко вероятна, пише Newsweek.
През последната седмица обаче изглежда нещо се е променило, както и усещането за спешност. Полският премиер Доналд Туск заяви пред парламента, че Русия възнамерява да изпрати дронове или ракети на територията на НАТО, а след това да обяви ударите за случайни. Ръководителят на чешкото разузнаване определи времевата рамка за подобен тест като въпрос на месеци, а не на години. Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до Москва през август, за да предупреди именно срещу подобен сценарий.
В западните столици все повече се усеща, че моментът наближава, че Русия е избрала да ескалира конфронтацията с НАТО заради Украйна по начин, който може да предизвика конфликт.
Всичко това се основава на едно предположение: че руският президент Владимир Путин има способността да ескалира до пряк сблъсък с НАТО. Той със сигурност има възможност да провокира, а руската заплаха за НАТО не бива да бъде подценявана. Путин може да действа като фактор за дестабилизация и хаос, както в момента чрез хибридната война на Русия срещу съюзниците от НАТО.
Но има основателни причини да се запази хладнокръвие по отношение на това на какво е способна Русия спрямо НАТО. Пет сурови истини за Путин показват, че той не разполага с възможността да води мащабна открита война със Запада, дори и да иска.
- 1. Украинската „месомелачка“ погълна армията, от която Русия би имала нужда
Русия вече е изразходвала голяма част от силите, от които би имала нужда във война с НАТО, в бойните полета на Източна Украйна.
Според оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) руските загуби на бойното поле са достигнали 1,4 млн. души, от които до 450 000 са загинали, в периода от февруари 2022 г. до юни 2026 г. За сравнение, това е повече от четири пъти броя на всички американски военнослужещи, загинали във всички войни на САЩ от Втората световна война насам.
През 2026 г. месечните руски загуби от 30 000 до 34 000 души надхвърлят броя на новобранците, който е около 27 000 души.
Друг мозъчен тръст, Международният институт за стратегически изследвания (IISS), който оценява руските загинали на над 300 000 души още в началото на тази година, проследява спад в набирането на военнослужещи от края на 2025 г., макар и недостатъчен, за да сложи край на руската военна кампания.
Какво е спечелила Русия на бойното поле срещу всички тези смърт и ранени? Почти нищо.
Руските сили са напредвали с между 50 и 90 метра на ден при основните си настъпателни операции тази година, посочва CSIS, приблизително със същата скорост, с която са се развивали сраженията при Сома по време на Първата световна война.
През април и май руските сили са загубили повече територия, отколкото са завзели, първите им нетни месечни загуби от август 2024 г.
Армия, която се затруднява да пробие укрепените украински отбранителни линии, би се изправила пред още по-сериозно предизвикателство срещу водена от САЩ коалиция от държави членки на НАТО.
- 2. Си Дзинпин е предпазливият банкер на Путин
Болната руска военна икономика вече зависи от Пекин, задълбочавайки стратегическо партньорство, в което Москва все повече се превръща в по-малкия партньор.
Русия внася над 90% от санкционираните технологии чрез Китай, съобщи Bloomberg тази година, позовавайки се на анонимни източници. Китайските стоки са представлявали 57% от руския внос през 2024 г.
В замяна Русия е незначителен търговски партньор за Китай, а комисия към Конгреса на САЩ заключи през август, че зависимостта по същество е еднопосочна.
Търговията е намаляла през 2025 г. за първи път от 2020 г. насам, а Ройтерс, позовавайки се на неназовани руски източници, съобщи, че Путин е пристигнал на срещата на върха в Пекин през септември 2025 г. с китайския президент Си Дзинпин с намерението да обърне тази тенденция.
Тази асиметрия стана още по-очевидна на срещата между Путин и Си през май 2026 г., когато руският лидер не успя да постигне споразумение с Китай за газопровода „Силата на Сибир 2“.
Си знае, че може да изчака по-ниски цени, когато Русия стане по-отчаяна.
Освен това Си не е поемал публичен ангажимент за военна подкрепа на Русия във войната ѝ в Украйна, въпреки предполагаемото им партньорство „без ограничения“, и поддържа дипломатическа позиция, призоваваща за прекратяване на конфликта чрез договорен мир.
Пекин няма полза от война между Русия и НАТО, която по много начини противоречи на интересите на Китай.
Анализ на Кралския институт за обединени услуги (RUSI) от май посочи, че подобен конфликт няма да остане регионален, ще увеличи вероятността от използване на ядрено оръжие, ще разруши условията, необходими на Китай за действия спрямо Тайван, и ще застраши европейския пазар, от който Пекин зависи.
Новият закон за санкциите, подписан от Тръмп в петък, му дава правомощия да наложи мита до 100% върху петте най-големи купувачи на руски петрол и природен газ. Китай е най-големият от тях.
Ако Русия повиши зaлoзите в конфронтацията с НАТО, Тръмп, който ще приеме Си в Белия дом след няколко дни, може да реши да наложи тези мита на Китай.
Това е сценарий, който Пекин, стремящ се към по-дълбоки и по-стабилни търговски отношения със САЩ, би предпочел да избегне.
Китай би могъл или да отвърне с високи собствени мита срещу САЩ, или да окаже натиск върху Путин да намали напрежението.
Си разполага с повече лостове за влияние върху Путин, отколкото върху Тръмп.
- 3. Путин не може да си позволи дори войната, която вече води
Руската икономика се сви с 0,3% през първото тримесечие на 2026 г., първото годишно свиване от три години насам. Правителството понижи прогнозата си за растежа за цялата година до 0,4% спрямо предишните 1,3%.
Централната банка запази основната лихва на ниво от 14% на 11 септември, първото подобно решение за задържане на лихвите от 15 месеца насам. Инфлацията е 6,3%.
Междувременно украинските атаки с дронове нанесоха тежки щети на руската рафинираща индустрия.
Приходите от износ на руски петролни продукти са намалели с 32% през август спрямо предходния месец, най-ниското равнище от началото на войната. От януари насам Москва е изплатила на рафинери почти 916 млрд. рубли под формата на субсидии.
Ликвидните резерви на Фонда за национално благосъстояние са намалели до около 48 млрд. долара към средата на годината спрямо максимум от 117 млрд. долара преди пълномащабното нахлуване.
Русия просто е много по-бедна заради войната си срещу Украйна.
Следва и елементарната математика на разходите за отбрана. Русия е похарчила 190 млрд. долара за отбрана през 2025 г., или около 7,5% от БВП. Държавите от НАТО са похарчили 1,58 трилиона долара.
Разбира се, от огромно значение е как се харчат тези пари. Но също толкова важно е и колко са те.
- 4. Ядреният възпиращ потенциал действа и в двете посоки
Договорът за контрол на ядрените оръжия „Нов СТАРТ“ изтече на 5 февруари, оставяйки двата най-големи ядрени арсенала в света без обвързващи ограничения за първи път от 70-те години на миналия век.
Инспекциите бяха прекратени много преди това, след като Русия спря участието си във верификационния режим през 2023 г.
Ядреното изнудване е популярен инструмент в арсенала на Путин, който той и съюзниците му в Русия често използват, но то действа и в двете посоки.
В НАТО членуват три ядрени държави, а пет съюзници официално са домакини на американски ядрени бомби B61.
Френският президент Еманюел Макрон заяви през март, че е наредил увеличаване на броя на френските ядрени бойни глави и е започнал разговори с Великобритания и Германия за възпирането. Междувременно Великобритания закупува 12 самолета F-35A, способни да носят ядрено оръжие, за да се върне към мисията на НАТО за споделяне на ядрени оръжия.
Има признаци, че части от руската програма за модернизиране на ядрения арсенал срещат трудности. Друг тест на ракетата „Сармат“ се провали през 2025 г., а институтът за изследване на въоръженията SIPRI свърза проблемите по програмата отчасти със санкциите и войната в Украйна.
„Значителното увеличение на броя на руските нестратегически ядрени бойни глави, прогнозирано от САЩ през 2020 г., все още не се е материализирало“, се посочва в анализ на SIPRI от юни.
Четири години и половина въздушни атаки срещу Москва, навлизането на украински войски в Курска област и дълбоките удари по руските стратегически бомбардировачи, голяма част от които по един или друг начин са улеснени от съюзници на НАТО, досега не са предизвикали ядрен отговор от Кремъл.
Русия е разработила и демонстрирала хиперзвукови ракетни способности, включително такива, които могат да носят ядрени бойни глави, като ракетата „Орешник“.
Те обаче са съпоставими с развиващите се способности на НАТО, а корупцията поставя под въпрос някои елементи от руския ядрен арсенал.
- 5. Следващата война се води с чипове, които Путин не може да купи
На 6 юли руски дрон, насочен към бензиностанция в украинската Запорожка област, се вряза в близък жилищен блок и уби трима цивилни. Според The New York Times това е първият регистриран удар с напълно автономен руски боен дрон.
Неговият „мозък“ е бил миникомпютър на Nvidia за търговска употреба, детайл, който всъщност е ключов за разбирането на ограничението, пред което Кремъл е изправен, докато изкуственият интелект променя облика на съвременната война.
Програмата на Русия за автономни оръжия зависи от западни полупроводници, които страната не може да произвежда и не може законно или лесно да купува.
Вносът на AI сървъри през сивия пазар е спаднал от хиляди през 2024 г. до десетки през тази година под натиска на санкциите, съобщават руски медии. Междувременно не се очаква руските ускорители Baikal да бъдат готови преди 2029 г.
Това е надпревара, която се решава от мащаба.
Частните инвестиции в изкуствен интелект в САЩ са достигнали 285,9 млрд. долара през 2025 г., а само Пентагонът е поискал 53,6 млрд. долара за автономни системи, платформи за дронове и логистика в условия на оспорвана среда в бюджета си за финансовата 2027 г.
CSIS, изследвайки водещия руски производител на дронове, установи, че големите му твърдения за рояци от дронове и автономност не са се превърнали в способности, които силите на Кремъл действително са успели да произведат или използват.
Русия демонстрира забележителна способност да импровизира, както отдавна е принудена да прави заради санкциите. Но импровизацията не е заместител на изчислителната мощ, а има малко признаци, че страната е способна да изгради собствена.
Вътрешните способности в областта на изкуствения интелект ще помогнат да се определи кой ще има водеща роля при автономните оръжия, насочването на цели, разузнаването и модерните кибервойни.
Те също така ще определят кой може да реши оперативните недостатъци на изкуствения интелект и да разработи ефективна защита срещу него.
Ако сега не сте на върха на технологичното развитие, скоро ще останете назад.
Това е рискът, пред който е изправена Русия.
- Аргументът, че Путин все пак може да го направи
Нищо от това не гарантира, че Русия няма да предприеме необмислени действия срещу НАТО.
Путин многократно е понасял разходи, които Западът е смятал за непосилни, а ограничен тест на ангажимента на НАТО към колективната отбрана е привлекателен именно защото би струвал малко на Русия.
Както посочва анализаторът от Chatham House Кийр Джайлс, единственият начин Москва да разбере дали член 5 действително функционира, е да го подложи на изпитание.
Според съобщения американското разузнаване вижда периода между тази есен и 2029 г. като най-вероятния прозорец за подобен тест на НАТО, като същевременно оценява сухопътното нахлуване като най-малко вероятния сценарий, тъй като именно то би задействало член 5.
Според съобщенията оценките на американското разузнаване сочат, че слабостта на Путин всъщност може да увеличи стимула за ескалация спрямо НАТО.
Загубата в Украйна или излизането от конфликта без нещо, което Путин да може да представи у дома като победа, означава, че той може да се нуждае от по-голямо разсейване или от начин да подкопае подкрепата за Киев чрез проверка на единството на НАТО.
Самото НАТО също е уязвимо там, където вероятно би бил извършен подобен тест.
IISS посочва, че европейските сухопътни сили все още не са конвенционалният гръбнак, от който НАТО се нуждае. GLOBSEC определя противовъздушната и противоракетната отбрана на съюзниците като „твърде недостатъчна“, а Вашингтон обмисля изтеглянето на 25 000 или повече от приблизително 80 000-те си военнослужещи в Европа.
Словашкият премиер Роберт Фицо дори заяви, че не иска страната му да воюва „заради някакъв член 5“, което поставя нови въпросителни относно ангажимента на някои държави членки към основополагащия принцип на НАТО.
Въпреки това САЩ, Канада и основните европейски съюзници многократно са заявявали ясно, че ще се притекат на помощ един на друг в рамките на член 5.
За да натисне спусъка, Путин би трябвало да има много голяма вяра в силата на Русия и в разцеплението на НАТО.
Засега, освен ако ситуацията не се промени съществено към по-лошо отвъд размяната на заплахи и демонстрацията на сила, може да се очакват повече опити на Путин да тества реакциите на НАТО, а не война.
