П етимата музиканти Дони, Иван Лечев, Кирил Маричков (Вж. интервю с Маричков за Vesti.bg), Славчо Николов и Венко Поромански излязоха рамо до рамо снощи на сцената на Зала 1 на НДК, за да изпълнят най-големите хитове на групите, от които произлизат, но в нов, различен аранжимент.
Десет минути преди 20:00 ч. акустичната китара на Славчо от Б.Т.Р даде начало на вечерта и на концерта на супергрупата "Фондацията".
Подредбата на 20-те парчета в репертоара музикантите бяха подредили тематично, започвайки с "Пак ще се прегърнем" на ФСБ.
Прожекторите осветяваха постепенно всеки един в крак с думите "Мен ми стига, че си тук, имам само твойто рамо...".
След виртуозното изпълнение на цигулка от Левчев (Вж. интервю с Иван Лечев на Наталия Такова от Vesti.bg), Дони сложи розовите очила и с пълно гърло запя един от най-големите хитове на 90-те от родната поп и рок сцена "Червило", превръщайки черно-белите ни спомени в цветни.
Забавените тонове минути след това отвориха вратата отново към Б.Т.Р и петимата замечтано запяха "Няма връщане назад". Машината на времето продължи да се върти, връщайки ни в началото на 80-те с "Вълшебен цвят" на "Щурците", а Лечев не пропускаше възможността да каже някоя закачка между песните.
Двучасовото концертно забавление, трансформиращо се на моменти в тиха носталгия, приличаше на сбирка на стари приятели,
събрали се след години да попеят песни, седнали на високи столчета, но вместо в усамотението на изолираното звукозаписно студио, те го направиха пред няколко хиляди души в препълнената Зала 1 на НДК.
Петата позиция за вечерта бе отредена на големия хит от близкото минало на Дони и Момчил "Малкият принц", с която през 1995 г. печелят първа награда за видеоклипове на фестивала "Златната антена".
Музикантите изпълниха новоаранжираните версии на "Да погледна в теб" (Б.Т.Р.), "Не така" (ФСБ), "Уморени крила" (Дони и Момчил), а Лечев отново не пропусна възможността да се пошегува, че Дони не пее хубаво само своите песни.
"Фондацията" отдаде и трибют на двама свои приятели, които за съжаление вече не са между живите – това са китаристът на "Щурците" Пеци Гюзелев и незабравимият рокаджия Георги Минчев.
Публиката в Зала 1 затанцува между седалки и редове, а Дони се провикна за благодарност: "Върнахте ни младостта!".
Няколкото хиляди фенове от поне три поколения, запяха в един глас "казват, че без любовта прозаичен бил света" – стих от хита на "Щурците" "Две следи".
"Спасение" (Б.Т.Р.) – песен, на която преди години се прегръщахме през рамо и размахвахме пламъчето от запалки високо над главите си, днес в залата заиграха светещи мобилни телефони.
След това дойде и любимата на мнозина част – няколкоминутното соло на Венко Поромански, когото Лечев в началото представи като най-красивият барабанист в България.
Страхотната вечер продължи със "Страхотен ден" (Дони), "Няма как" на "Щурците" и хитът от едноименния им албум "Вкусът на времето".
Няма епоха, в която да не изпееш "Ближи си сладоледа" (песента, с която Дони и Момчил стават първите български изпълнители, излъчени по MTV). Дони я свърза тази вечер с неприятната новина, че отново е опожарен автомобилът на журналистката Генка Шикерова, музикантите пък я изпълниха във вариант, приличащ по-скоро на българо-румънско кънтри парче, което отново раздвижи редовете в залата.
Със "След десет години" (ФСБ) и естествено, превърналата се в последните години в саундтрак на родните балове "Клетва" ("Щурците") усетихме, че концертът е към своя край.
Новината, че през ноември в зала "Арена Армеец" ще има нов – този път с електронни китари и още музиканти, дойде ободряващо и даде сили за два биса.
"Кукла" на Дони повлече крак и последваха "Среща" ("Щурците") и песента, която мнозина чакахме с голямо нетърпение и която от доста време не бяхме чували "Бяла тишина"
