Б ългарският китарист, цигулар и композитор е роден през 1956 г. в София.
Започва да учи цигулка в класа на баща си – цигуларя Боян Лечев, а през 1975 г. завършва Музикалното училище в София. През 1981 г. завършва Музикалната академия, отново в София.
От 1978 г. е добре познат като китарист на българската рок група "ФСБ", но е правил и редица колаборации с други известни музиканти.
Женен е за актрисата Жени Александрова, от която има момче, от 2013 г. той е част от супергрупата "Фондацията", в която свири заедно с Кирил Маричков, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански.
Бандата се събра в началото на 2013 г. и още през октомври направи турне в Северна Америка, което обхвана градовете Лос Анджелис, Лас Вегас, Сиатъл, Сан Франциско, Чикаго, Ню Йорк, Бостън, Торонто и Монреал.
Поводът за разговора ни е предстоящият концерт на "Фондацията", който ще се състои на 2 април в зала 1 на НДК от 19:00 ч., а организатор на събитието е продуцентска къща "Артишок".
Какво разказа Лечев за предстоящото шоу, какви изненади издаде за почитателите на "Фондацията", но и какво празнува на 14 февруари – Свети Валентин или пък Трифон Зарезан – с известния китарист разговаря Наталия Такова от Vesti.bg:
- Всички в "супергрупата" сте страхотни музиканти, оставили отпечатък в българската музикална история. Как обаче дойде идеята да се съберете и да сформирате "Фондацията"?
- Идеята всъщност е на Дони. Един хубав ден ми се обади, разказа ми намерението си и веднага приех. В началото започнахме да свирим парчетата такива, каквито са. Впоследствие решихме да направим промени в аранжиментите, така че реално направихме съвсем нови версии на всички песни, които изпълняваме.
- На сцената сте в невероятна хармония помежду си, а в живота – приятели ли сте?
- Тенденцията е, че ставаме все по-добри приятели (Смее се). Нали знаеш – виж как живеят хората, за да ги опознаеш. Ние изкарахме месец и нещо заедно на турне в Америка и се оказа, че доста добре се погаждаме помежду си, което е голям показател. Всички знаят, че изобщо екип трудно се създава, а ние се разбираме много добре, при положение, че работим в различни групи.
- През 2013 г. имахте и доста концерти в чужбина. Какви са впечатленията ти от чуждестранните изяви?
- Ние бяхме в Северна Америка основно, както и в Канада. Имаме идея да отидем в Лондон и Рим, обаче това засега е само на теория. Засега се знае само, че наесен със сигурност се връщаме отново в САЩ, където този път ще имаме не 9 (като през 2013 г.), а 19 концерта. Хората много добре ни приеха предния път и тъй като не знаеха какво да очакват, с всеки изминал концерт ставаха все повече. Накрая в Монреал се наложи организаторите да наемат друга зала, защото наетата се оказа малка и местата се разпродадоха за шест часа. Там се събраха 1200–1300 души. Хората в Америка знаят какво правим и са с много големи очаквания, а ние нямаме намерение да ги разочароваме.
- Предстои първи голям концерт в зала 1 на НДК. Какви са очакванията ти от събитието?
- Това, което знам до момента, е, че продажбите вървят много добре. Явно има защо да го правим цялото това нещо.
- С останалите очаквате да напълните зала 1, защо не опитахте с „Арена Армеец“?
- Някой ден може и това ще стане. Гледаме да не избързваме, искаме всичко да върви по план. Ние искаме тази група дълго време да си я „отглеждаме“. Затова, като му дойде времето, може и да направим един концерт в „Арена Армеец“.
- Издай ми поне мъничка част от изненадите, които сте подготвили за почитателите на 2 април?
- Най-различни изненади ще има. Няма да издавам всичко, но, например, имаме намерение да изпълним още парчета, за които публиката не знае, че ще изсвирим, както и да поканим на сцената и други хора, които обаче не издавам. Имаме доста фокуси в ръкава, както и доста сериозни планове за бъдещето, но – да поживеем и ще видим.
- Помня, че в края на миналогодишния рок концерт на ФСБ „Вълче време“ в края на шоуто ти излезе на сцената с малкия ви син на теб и Жени. Какво прави мъникът – расте ли?
- В общи линии, ситуацията е такава, че и като пътуваме, той е с нас. Не е лесно, но аз мисля, че мястото на детето е при родителите. Малко тежко е, но той е много разбрано дете, много мъжко момченце. Въпреки, че е много малък – на годинка и половина. Вече проходи, опитва се да говори, казва „мама“, „тати“.
- Няма как да не те попитам надяваш ли се някое от децата да започне да върви по стъпките на татко си и да се занимава с музика или ще го оставиш сам да избере пътя си?
- Тези неща не стават насила, ако има желание – естествено, че ще бъде насърчен. Големият ми син Иван стана банкер – той със съвсем други неща се занимава. Но малкият – каквото го влече, естествено, че ще бъде поощрен.
- 14 февруари е – какво ще празнуваш свети Валентин или Трифон Зарезан? А може би и двете?
- Аз съм сомелиер и за мен Трифон Зарезан е по-близък празник. Сякаш свети Валентин е привнесен. Е, няма нищо лошо в това човек да подари едно цвете на близък човек. Просто за мен и Жени всеки ден е свети Валентин. Ние не гледаме на 14 февруари по по-особен начин.
- Какво е пожеланието ти към всички родни почитатели и читатели на Vesti.bg?
- Да бъдат верни почитатели на хубавата музика и да бъдат врагове на лошата музика. Това им пожелавам, за да можем и ние да съществуваме и да се радваме взаимно. Ние всичко, което правим, го правим за тях. Иска ми се да има повече концерти, на които да се срещаме с публиката, за да радваме ние нея, а тя – нас.
