"Гейша" по принцип означава творческа личност - творец, който развлича. Според японските разбирания това е момиче, което свири на шамисен и разказва истории, за да поддържа доброто настроение на мъжете.
Униформата не допуска вариации - бяло лице, възглавница на гърба, чорапи и традиционните налъми. Това е така от векове, така е и днес.
Жените влизат в тази професия чак в края на 18 век - дотогава единствено мъже са имали ангажимента да забавляват императора като придворни шутове.
А когато към съсловието се присъединяват и жените, характерът на дейността логично се разширява - към досегашните задачи се прибавя и "развлечението за цялото тяло". Или както пише Сайо Масуда в книгата си: "В живота си съм усвоила единствено изкуствата и любовната игра".
Не особено елегантна професия
Официално между проститутката и гейшата има разлика, но поне през 30-те и 40-те г. на ХХ в. не е съществувало никакво разделение между двете професии, разказва Масуда.
Междувременно преспиването с клиентите не е сред ангажиментите на гейшата, това става само по нейно желание. Въпреки това никой не би пратил дъщеря си на училищния карнавал с костюм на гейша.
Както се знае отдавна, професията съвсем не е толкова елегантна, колкото са кимоната, носени от нейните представителки. Сайо Масуда само потвърждава това.
Гейшата трябва на първо място да може да разсмива, да забавлява с приятни разговори, да танцува. И постоянно да налива на мъжете оризово вино - за да може като пийнат, да се отпуснат и да продължат фиестата с дамата на някое сепаре, най-добре за цяла нощ.
Така печелят и съдържателите на заведенията, и тези, които предоставят гейшите. Всичко е организирано много строго, момичетата носят и табелки с имената, за да няма дублиране на заявките. Оръдието на труда е собственото тяло. Но не само за секс, а и за танци.
Паралелно гейшата подрънква на триструнния шамисен - инструмента, от който гостите още повече се отпускат.
Моралът, бизнесът и кариерата
Коя е най-неприятната страна на работата? Мъжете естествено, категорична е Сайо Масуда. На момичетата им се налага да вземат това, което им се дава. Масуда например попаднала при един кривоглед тип, който можел да й бъде дядо.
Но все пак да бъдеш гейша може и да е добре. За Масуда например пътят към тази професия е бил нещо като спасение.
В продължение на няколко години тя е била подложена на тежък физически труд в една ферма. Един ден обаче майка й я продала на една госпожа, която искала да я превърне в "творческа личност", за да може да изкарва от нея пари.
Продължителността на кариерата обичайно се договаря с пазарлък, разказва още Масуда. Пълноценна гейша се става за около десет години, но има и една допълнителна година - в знак на благодарност за обучението.
След това гейшата вече може да започне да работи за своя собствена сметка. Тази професия е всъщност само за смирени и услужливи жени, забили поглед в земята, обобщава Масуда. И не е лъжа, че в дъното на всичко стои търговията с хора.
