С премиерата на "Рейнско злато" се поставя начало на тетралогията "Пръстенът на нибелунга", който трябва да завърши през 2013 г., когато ще се навършат 200 години от рождението на композитора Рихард Вагнер.
Целта на директора на театъра, режисьора Пламен Карталов, е да бъде опроверган предразсъдъкът, че музиката на Рихард Вагнер е само за немски певци.
Около убеждението, че всеки добър белкантов певец - а българските са такива, може да пее Вагнер се е обединил екипът на първата постановка от неговата мащабна тетралогия "Пръстенът на нибелунга" - "Рейнско злато".
Режисьор е Пламен Карталов, диригенти - Павел Балев, който от години работи в Германия, и Велизар Генчев, подготвял изпълнителите в продължение на месеци.
С артистите, за тяхната стилова и езикова подготовка, работи и световноизвестният музикален педагог Рихард Тримборн, смятан за един от най-добрите познавачи на Вагнеровите творби в света.
Солистите са били избрани между близо 70 кандидати - само българи, включително работещи в немскоезични страни: Мартин Цонев, Николай Петров, Гео Чобанов, Мирослав Андреев, Даниел Острецов, Бисер Георгиев, Пламен Папазиков, Ангел Христов, Петър Бучков, Мариана Цветкова, Цветана Бандаловска, Елена Чавдарова-Иса, Милена Гюрова, Цвета Сарамбелиева.
"Идеята за този проект тръгна от амбицията да бъде осъществен само с наши артисти. После разбрах, че още през 1943 г. у нас операта "Рейнско злато" са представили само български изпълнители," казва Пламен Карталов.
Постановката не е обвързана с време и място на действието - благодарение и на абстрактния метафоричен декор на работещия в Париж художник Николай Панайотов, който разчита на въображението, интелигентността и асоциативното мислене на зрителя.
"Пръстенът на нибелунга" е проект за четири години, посветен на 200-годишнината от рождението на композитора. Сюжетът се развива в четири опери - "Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете".
Амбицията е всяка година на 22 май, рождения ден на Вагнер, да се представя по един нов спектакъл.
"Тетралогията на гениалния композитор "Пръстенът на нибелунга" е била и остава най-дискутираната работа, между всички, от творчеството на Вагнер. Наистина, може да се нарича „космическа трагедия", казва маестро Карталов.
И обяснява: "Тя е базирана на митове и е политическа сага за разрушението на човешкото общество, на мрачен сблъсък и кървави борби между кланове."Рейнско злато" е символ на богатство, откраднато заради алчност, користолюбие и борба за могъщество и власт.
От един свободен свят на всемирната хармония на природата се ражда злият дух на разрушението, завистта, насилието и алчността за власт.
Вагнеровите герои могат да са между нас, да са за съжаление наши съвременници, да са напъхани в нашето общество и в класови борби, познати ни толкова добре.
Затова най-съвременният прочит на Вагнер днес е политически."
