Музикантът, обявен за един от най-добрите изпълнители на 20-и век, е роден през 1929 г. в еврейско семейство в София, в дом на улица "Плиска", днес - "Модест Мусоргски".
Едва тригодишен започва да се занимава с музика с майка си, а от 4-годишен е на пианото по половин час всеки ден. След това негов учител става Панчо Владигеров, който му преподава и композиция. Първият си концерт Алексис Вайсенберг изнася, когато е 10-годишен - изпълнява произведения на Й. С Бах, Бетовен и Шуман.
Поради опасения от антисемитски преследвания в България, през 1941 г. майката и единственият й син заминават за Турция, където живее един от братята й.На границата немци ги задържат заради фалшифицирани документи и след три месеца в лагер, двамата се спасяват благодарение на войник на Вермахта, който се възхищава от таланта на момчето. На акордеон то му свирело Шуберт.
До края на войната Вайсенберг живеят в Палестина, където Алексис продължава да учи. 14-годишен той изпълнява третия концерт на Бетовен със симфоничния оркестър на Йерусалим.
Година по-късно предприема първото си турне - 15 концерта в Южна Африка. Един от тях е дирижиран от Ленард Бърнстейн и в резултат през 1946-1949 г. Вайсенберг учи в престижното училище "Джулиард" в Ню Йорк при Ванда Левандовска, Артур Шнабел и Олга Самароф-Стоковски.
Владимир Хоровиц го кани да участва в големия международен конкурс "Лейвънтрит", който печели и това му открива пътя към световна кариера.
В периода 1957-1965 г. Вайсенберг прекъсва концертната си дейност и обогатява своя репертоар. През 1966 г. прави повторен дебют с оркестър под диригентството на Херберт фон Караян и веднага се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.
Завръщането му е триумфално - в Париж и цяла Западна Европа, в Ню Йорк и Япония той свири под диригентството на Лорин Маазел, Сейджи Озава и др.
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 г. и преминава с триумфален успех. В периода 1974-1979 г. изявите в България на изтъкнатия пианист са ежегодни.
По здравословни причини той намалява и прекратява концертните си изяви, но продължава да работи като педагог.
Владимир Хоровиц и Глен Гулд са коментирали като феноменални неговите изпълнения на произведения от Рахманинов, Шопен, Бах, Мусоргски, Моцарт, Лист. Изключително високо са ценени и записите му на творби от Дебюси, Шуман, Брамс, Чайковски, Стравински, Прокофиев, П. Владигеров, Гершуин и др.
Критиците подчертаваха неговата виртуозност като "хладна" и "интелектуална", но и категорично "безупречна". Диригентите, с които е работил, както и други знаменити пианисти са били винаги респектирани от техниката му, но повече - от музикалната интерпретация.
През 2004 г. Екатерина Дочева пише във в. "Култура": "За Вайсенберг сякаш имаше отредена една специална, почетна ложа в този, най-важния ред, на най-големите пианисти. Всеки се прекланяше пред изумителните съчетания в него - на логика и чувствителност, на математика и нежност, на перфектна подготовка с илюзията за ставане в момента... Звукът на Вайсенберг, може би не толкова, но маниерът му на представяне на музикалния текст не може да се сбърка. То е като подпис, последен щрих на Майстор. И с това остава уникален в световната клавирна практика. И, разбира се, не само с това.
От май 2007 г. Алексис Вайсенберг е почетен доктор на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (nma.bg).
Вайсенберг е автор и на собствени клавирни композиции, както и на един сюрреалистичен джаз мюзикъл - "Носталгия" от 1986 г.
-----------------------------------
Алексис Вайсенберг изпълнява втория клавирен концерт на С. Рахманинов - диригент Херберт фон Караян:
http://www.nme.com/nme-video/youtube/id/8DCwvQsFetw
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
