Този път темата на един от най-големите майстори в жанра на шпионския трилър е страхът от тероризма, особено след 11 септември 2001 г.
В романите на някогашния британски шпионин Дейвид Корнуел - вече 32 на брой - Германия често е място на действието. В Годините на Студената война тя бе модел на разделения свят, а тази тема най-често определяше сблъсъците в затаяващите дъха истории, които писателят, решил да избере псевдонима Джон льо Каре, разказваше.
Сега сюжетът е разположен в Хамбург - най-богатият град в Европа, по друга причина. Скоро след атаките през 2001 г. светът узна, че именно в Хамбург атентаторите начело с Мохамед Ата са подготвяли нападението срещу Световния търговски център и Пентагона.
Героят е някакъв неясен, може би фанатизиран, а може би наивен чеченец с баща руски полковник - водещ червеноармейски мафиот.
Дълбоко вярващият мюсюлманин, измъчван в руски и турски затвори, нелегално се е промъкнал в Германия, където търси своето огромно наследство от мръсни пари на крадци, изнасилвачи и убийци.
Неясните му връзки с ислямистки терористи го правят болезнено интересен и важен за всички тайни служби - германските, британските и особено за американските, които накрая ще ударят всички други през ръцете. Никой не си го признава, но всички са достатъчно объркани заради безсилието си в битката с невидимата "Ал Кайда"...
Скритата власт на специалните служби и позорните тайни на някои от милионите в тежкарските банки са тема, която писателят също знае как да изследва.
Джон льо Каре измисля великолепни увлекатални сюжети, но далеч не всичко е фикция. Преди да започне да пише романи през 60-те години на миналия век той е работил на британската разузнавателна служба МИ-6 като чиновник на Форин офис в Хамбург и Бон.
Набира твърде богат опит и със съгласието на доскорошните си работодатели започва да пише. Става световно известен с третия си роман "Шпионинът, който дойде от студа" (1963), а няколко години по-късно и с "Един малък град в Германия" (1968).
Тогава и до края на 80-те години той се занимава с онова, което познава най-добре - Студената война. Никак не е склонен да идеализира Запада в стила на масовото забавление с марка "Джеймс Бонд".
В книгите на Джон льо Каре в битката с комунизма западните служби прибягват твърде често до методите на своите противници и така, според писателя, предават идеалите, които защитават.
20 години след срутването на Берлинската стена, Джон льо Каре остава верен на темите си. Героите му отново са хора, които защитават достойнството на личността срещу враждебните институции, а всичко това е проникнато от упреци спрямо политиката на богатия Запад, на транснационалните финансови институции или на могъщите фармацевтични и оръжейни концерни.
Преди 1990 г., в условията на строга идеологическа цензура, беше немислимо да се издаде книга на Джон льо Каре в България. Но през последните 20 години преведените романи никак не са малко:
"Шпионинът, който дойде от студа, "Убийство от класа", "Събуждане на мъртвеца", "Сингъл&Сингъл", "Секретният пилигрим", "Отдел "Русия", "Нашата игра", "Един малък град в Германия", "Вечният градинар", "Абсолютни приятели".
По романите на Джон льо Каре, понякога по негови собствени сценарии, са заснети 13 филма, сред които особено популярни са "Отдел "Русия" (The Russia House), "Шивачът от Панама", "Вечният градинар".
На въпрос, зададен му неотдавна от Радио Дойче веле, как очаква да реагират читателите на "Най-търсеният човек", 80-годишният писател отговаря:
"На моята възраст човек има своите ценители и приятели, те не са се променили кой знае колко. Онези, които смятат, че съм бил надценяван, ще кажат, че съм надценяван. Другите, които са на мнение, че съм бил подценен, ще намерят ново потвърждение, че съм подценяван.
А след няколко години и без друго никой вече няма да си спомня как е била приета книгата ми. Всеки що-годе сериозен писател инстинктивно знае кога е дал най-доброто от себе си и кога е останал под възможностите си.
Да имаш широк кръг от читатели е привилегия и в това отношение аз имах голям късмет.
Смятам тази книга за една от най-добрите, които съм написал, това много ме радва. Още повече бих се радвал, ако и читателите ми са на същото мнение."
Романът е преведен на български език от Венцислав К. Венков.
Последвайте ни
