Отличието се присъжда на 74-годишния перуанец "за картографията на структурите на властта, за неговите ярки образи на съпротива, бунт и поражение на индивида", съобщи сайтът на наградите nobelprize.org.
На български език са издадени много негови романи: "Зелената къща" (1973), "Градът и кучетата" (1980), "Панталеоне и посетителките" (1981), "Разговор в "катедралата" (1985), "Възхвала на мащехата" (1992), "Празникът на козела" (2004), "Раят зад другия ъгъл" (2005), "Леля Хулия и писачът" (1981, 2006), "Лудориите на лошото момиче" (2007) и др.
Марио Варгас Льоса е роден през 1936 г. в Арекипа в семейство от средната класа. Той е единствено дете на Ернесто Варгас Малдонадо и Дар Льоса Урета, които се разделят пет месеца след женитбата си.
Варгас Льоса прекарва детството си със своята майка в Кочабамба, Боливия, където учи в колеж.
През 1946 г. отива в Лима, където се среща за първи път с баща си. През следващите години родителите му живеят заедно. Той учи в колеж, а през 1950 г. баща му го изпраща във Военната академия.
Година преди завършването на академията Варгас Льоса вече работи като любител-журналист. Напуска и довършва образованието си в Пиура, където работи за местния вестник "Ла Индустрия", като междувременно поставя първата си пиеса "Бягството на инката" (La Huida del Inca).
През 1953 г. постъпва в Националния университет "Сан Маркос" в Лима, където учи литература.
През 1955 се жени за 13 годинипо-възрастната Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му. Връзката им продължава няколко години, а след това, през 1959 г. той заминава за Испания, където подготвя докторска дисертация в университета "Комплутенсе" в Мадрид.
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата" (La Ciudad y los Perros, 1962). Книгата е посрещната с широко одобрение, авторът веднага е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес.
Затвърждава репутацията си с романа "Зелената къща" (La Casa Verde", 1966), за който получава наградата "Ромуло Галегос" в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.
През 1965 г. Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син Алваро Варгас Льоса също става писател.
През 80-те години на миналия век Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм.
През 1990 г. се кандидатира за президент на Перу, но губи срещу Алберто Фухимори, който сега излезажава 25-годишна присъда затвор заради организираните от него наказателни отряди, избивали политическите му противници.
Льоса заминава за Испания, през 1993 г. получава испанско гражданство, след което се връща в Лима. През 1994 г. получава наградата за испаноезична литература "Мигел де Сервантес".
Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г.
и се присъжда от Шведската академия по литература в Стокхолм. Тя ще бъде връчена на 10 декември, в деня на смъртта на Нобел. През тази година тя е на стойност 10 милиона шведски крони или 1,4 милиона долара.
Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. В периода 1940-1943 г. наградата не е присъждана. Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания).
Сред носителите на наградата са такива известни писатели като Хенрик Сенкевич, Ръдиард Киплинг, Джон Голсуърти, Ърнест Хемингуей, Джон Стайнбек, Хайнрих Бьол, Гюнтер Грас, Албер Камю, Габриел Гарсия Маркес...
Но постянен упрек към комитета, определящ наградите, са пропуснатите редица знаменити имена от световната литература.
Миналата година отличието бе присъдено на родената в Румъния германска писателка Херта Мюлер.
Последвайте ни
