Американски балет за България

П�з �з април в Софийската опера и балет (OperaSofia.bg) ще бъде поставен спектакъл от четири балета на великите американски хореографи Джордж Баланчин, Джером Робинс и Уилям Форсайт.

Спектакълът ще бъде изнесен на пет дати - 19, 20, 21, 27 и 28 април, а четирите балета са Концертът на Джером Робинс по музика на Шопен, In the Middle, Somewhat Elevated на Уилям Форсайт и Кончерто бароко по музика на Бах заедно с Чайковски Па де дьо по хореография на Джордж Баланчин.

За първи път тази година

и четирите балета ще бъдат играни изцяло от балетната трупа на Софийската опера и балет.

Билетите за третото издание на "Американски балет за България" вече се продават в мрежите на "Ивентим" и "Тикетплюс", както и на касите на НДК и Софийската опера и балет.

"В трупата ни има изключителни балерини и балетисти. Трета поредна година работим с Американски балет за България и съм изключително горда, но също и трогната, че този път организаторите се довериха изцяло на балетната трупа на Софийска опера и балет. Ще дадем най-доброто от себе си, а то никак не е малко", споделя Сара-Нора Кръстева, директор на балетната трупа на СОБ.

С нашите балетисти вече работят трима световнопризнати постановчици, оторизирани да поставят произведенията на емблематичните хореографи - Киплин Хюстън (Джером Робинс), Катрин Бенетс (Уилям Форсайт) и Даяна Уайт, която за втори път е у нас (Джордж Баланчин).

Киплин Хюстън е постановчикът, който пръв пристигна в България и ще остане тук повече от месец, за да вдъхнови балетистите на СОБ за творчеството на Джером Робинс, за да им покаже тайните и духа на неговата хореоргафия и за да ги преведе през изключителния балет Концертът, който самият той не веднъж е танцувал.

"Не всеки може да поставя големите хореографи. Най-често артистичното им наследство се пази от фондации, които определят кой може да поставя творбите им - критериите са колко е работил и познава хореографа, танцувал ли е самото произведение, вниква ли в чувството и внушенията точно на този балет", разказва Киплин и продължава:

 "Запознах се с Джери (Джером Робинс) през 70-те години в Ню Йорк.

Като тийнейджър живеех в Лос Анжелис. Занимавах се с балет, идваше моментът да избера школа, в която да продължа да танцувам. Можех да замина за Лондон и да пробвам късмета си в Кралския балет. Стилът им тогава, така безпогрешен и съвършен еталон, все пак беше класически, европейският стил на балетен танц.

Аз търсех някакъв експеримент, по-скоро неокласицизъм,

както определяхме стила на Баланчин например. Един ден трупата на Баланчин пристигна в Лос Анжелис, те играха на открито, в амфитетеатър, с черно-бели дрехи, и дъхът ми спря. Вече знаех, че мечтата ми е да танцувам с тях"

Малко след тази среща, Киплин заминава за Ню Йорк и остава там. Приет е в школата на Баланчин, където среща и Джером Робинс.

"По онова време Баланчин беше икона, а Джери - два пъти икона - продължава Киплин Хюстън - Робинс беше перфекционист, неуморно експериментираше, искаше от нас по няколко версии на един и същи танц. Беше работил много на Бродуей и всички знаеха кой е".