В место просто да си донесат сувенири, някои пътешественици се завръщат от лятната си почивка с напълно различен акцент, нов външен вид и непознати до момента маниери. Всеки познава някого, който след няколко дни в Париж започва да произнася думи с френски акцент, подписва имейлите си с „Намасте“ след пътуване в Азия или жестикулира с ръце като италианец след кратък престой в Рим, пише ВВС.
Макар подобно поведение често да е обект на подигравки в социалните мрежи, експертите твърдят, че хората понякога просто не могат да си помогнат.
Travel syndrome! Does not last long!
— Atul Gupta (@desibhai7) August 1, 2026
Kinda "Memory loss" for a short term!
Why do we act and sound like someone else after a trip? https://t.co/UfmsmtTOIB
- Желание за връзка и психологически ритуали
Научните изследвания показват, че човешките същества несъзнателно се адаптират към начина на говорене и държание на хората около тях. Пътуването на ново място изостря този процес.
Според д-р Шарлот Ръсел, клиничен психолог и основател на платформата The Travel Psychologist, основната мотивация за това е желанието за съхраняване на преживяното. „Някои хора наистина се свързват с дадено място и чрез тези нови навици искат да 'задържат' чувството за близост“, обяснява тя.
Понякога това се изразява в използването на конкретни думи, които носят по-дълбок смисъл, докато в други случаи промяната е много по-демонстративна. При втория тип поведение често се цели изпращане на сигнал към околните, че човекът е пропътувал света, което понякога носи и подсъзнателно усещане за превъзходство.
- „Миметично желание“ и социален капитал
Гарет Баркин, професор по антропология и социология в университета „Пюджет Саунд“ във Вашингтон, посочва, че възприемането на чужди обичаи често се дължи на уважение и благоговение към местната култура. Той се позовава на концепцията за „миметичното желание“ на френския философ Рене Жирар, според която пътешествениците искат не просто да консумират забележителности, а да попият самата култура.
„Често възприемаме чуждата култура като по-'автентична' и 'традиционна' в сравнение с нашия собствен модерен живот. Като възприемаме акцента или жестовете им, ние несъзнателно правим опит да 'станем Другия' с надеждата, че тяхното състояние на съществуване ще се пренесе и върху нас“, казва Баркин.
Освен това роля играе и т.нар. „престижна пристрастност“ — тенденцията да приемаме навиците на места, които оценяваме високо в културен план, като Великобритания, Франция или Италия. Чрез подражанието туристът се опитва да „заеме“ част от социалния капитал на дестинацията.
- Търсене на автентичност в ерата на масовия туризъм
С навлизането на масовия туризъм все повече хора търсят т.нар. „скрит престиж“. При него пътешествениците романтизират по-слабо развити или коренни общности, опитвайки се да се разграничат от традиционните туристи.
Завръщането с нови навици, външен вид или начин на говорене всъщност е начин човек да демонстрира пред себе си и пред останалите, че е бил трансформиран от преживяното — дори това понякога да изглежда претенциозно в очите на околните.
