С амо допреди няколко години въпросът къде точно една държава държи златния си резерв звучеше почти технически. Днес той все по-често се превръща в политически и стратегически въпрос.
Нидерландия премести десетки тонове злато от САЩ и Канада към Лондон. Франция приключи операция по замяна на златото си, съхранявано в Ню Йорк, с кюлчета в Европа. В Германия отново се води спор дали над една трета от националния златен резерв трябва да остане във Федералния резерв в Ню Йорк.
Vesti.bg вече писа поотделно за тези случаи. Погледнати заедно обаче, те показват по-широка промяна: централните банки не само увеличават интереса си към златото, но започват по-внимателно да преценяват къде го държат и колко бързо могат да получат достъп до него при криза.
Нидерландия си прибра 86 тона злато от САЩ и Канада
Защо изобщо европейското злато е в Ню Йорк и Лондон
Златните резерви не се държат непременно в държавата, която ги притежава.
Причината е практична. Ню Йорк и Лондон са сред ключовите световни финансови центрове и съхраняването на злато там позволява то по-лесно да бъде използвано при международни операции, да се продава или разменя срещу валута.
Исторически има и друга причина. След Втората световна война редица европейски държави натрупват злато чрез външнотърговски излишъци и част от него изобщо не е премествано от САЩ. По време на Студената война държането на значителна част от резервите извън Европа се възприема и като защита при евентуален военен конфликт.
Десетилетия по-късно логиката постепенно се променя. Въпросът вече не е само къде златото е физически защитено, а откъде може да бъде използвано най-бързо, ако финансовата система попадне под силен натиск.
Нидерландия премести 86 тона
Най-новият пример е Нидерландия. Между март и август 2026 г. De Nederlandsche Bank премести около 86 тона злато от резервите си в Ню Йорк и Отава към Лондон.
Централната банка обясни решението с „нарастващото геополитическо безпокойство“ и необходимостта страната да бъде по-добре подготвена за тежки кризисни ситуации.
Преди операцията 31,3% от нидерландското злато се е намирало в Ню Йорк и 19,7% в Отава. След пренареждането делът и на двете места е намален до 18,5%, докато този в Лондон нараства от 18,1% до 32,1%.
Нидерландия не е извозила всичките 86 тона с камиони и самолети. Около 59 тона са продадени в Ню Йорк и същото количество е закупено в Лондон. Над 27 тона са преместени физически от Северна Америка в Нидерландия, а сходно количество злато от трезора на централната банка в Зейст е изпратено в Лондон.
Така общият резерв не се променя. Променя се мястото и формата, в която част от него може да бъде използвана.
Защо точно Лондон
На пръв поглед изглежда странно една европейска централна банка да изтегля злато от Ню Йорк, но вместо да го върне у дома, да го изпраща в Лондон. Обяснението е ликвидността.
Лондон е основният световен център за търговия с физическо злато. Кюлчетата, съхранявани в Bank of England и отговарящи на международния стандарт London Good Delivery, могат да бъдат използвани и търгувани сравнително бързо.
Именно това посочва и нидерландската централна банка. За нея целта е не просто златото да бъде „по-близо“, а да бъде по-лесно достъпно и продаваемо при извънредна ситуация. Затова случващото се не може да се сведе до просто „Европа си прибира златото от Америка“.
Франция избра Париж
Франция направи различен избор. Banque de France приключи операция с 129 тона злато, които представляваха около 5% от общия ѝ резерв и се съхраняваха в Ню Йорк.
Франция окончателно изтегли златото си от САЩ и спечели 13 милиарда евро
Причината, посочена официално от френската централна банка, е техническа. Старите кюлчета не са отговаряли на съвременния стандарт за чистота на London Bullion Market Association.
Вместо те физически да бъдат транспортирани и преработени, банката ги продава и купува еквивалентно количество злато в Европа. Новите кюлчета вече се съхраняват в Париж. Количеството на френския златен резерв остава непроменено - 2437 тона.
Операцията е донесла и изключителна капиталова печалба за Banque de France от общо 12,8 млрд. евро, разпределена между 2025 и 2026 г. Важно е обаче тази печалба да не се представя като причина Франция да мести златото си. Самата банка посочва стандартизирането на кюлчетата като основна цел.
А Германия?
Германия е особено интересният случай, защото притежава втория по големина национален златен резерв в света след САЩ. Темата за германското злато в Ню Йорк периодично се връща в обществения дебат.
Още преди повече от десетилетие Bundesbank започна програма за връщане на част от резервите. От Ню Йорк бяха прехвърлени 300 тона, а всичките 374 тона, съхранявани в Париж, бяха върнати във Франкфурт.
На сигурно място ли е германското злато в САЩ?
Въпреки това значително количество германско злато остава в САЩ. По данни, по-рано през 2026 г., около 1236 тона, или приблизително 37% от германския резерв, се намират във Федералния резерв в Ню Йорк.
На фона на политическото напрежение около САЩ се появиха нови призиви то да бъде върнато в Германия.
Bundesbank обаче засега не е променила позицията си. Банката заявява, че Федералният резерв в Ню Йорк остава важно място за съхранение на германското злато.
Точно това показва защо не можем да говорим за общо европейско решение за изтегляне от САЩ. Отделните централни банки правят различна преценка на риска.
Започва ли масово изтегляне на златото от САЩ?
Засега - не. Има видима тенденция централните банки да преразглеждат местата, на които съхраняват резервите си, но данните не показват масово изтегляне на злато от Ню Йорк.
Проучването на World Gold Council сред 76 централни банки през 2026 г. показва, че 10% са диверсифицирали местата за съхранение на златото си в чужбина през последната година, при едва 2% година по-рано. Други 9% са увеличили съхранението в собствената си държава.
Още 9% планират да разнообразят местата за съхранение в чужбина през следващите 12 месеца.
В същото време Bank of England остава най-популярното място за съхранение сред участвалите централни банки - посочено е от 57% от тях.
По-точно е да се говори за пренареждане и разпределяне на риска, а не за бягство от Северна Америка.
Защо златото отново става толкова важно
Паралелно с въпроса къде се пазят резервите, самото злато отново заема по-голямо място в стратегиите на централните банки.
Според World Gold Council централните банки са купували средно около 1000 тона злато годишно през последните четири години, двойно повече от средното за предходното десетилетие.
В проучването за 2026 г. 89% от участвалите централни банки очакват световните златни резерви да продължат да растат през следващите 12 месеца. Рекордните 45% очакват да увеличат и собствените си резерви.
Сред основните причини са поведението на златото при кризи, диверсификацията на резервите, защитата от инфлация и геополитически риск.
Има и друг интересен сигнал. 74% от анкетираните очакват делът на щатския долар в световните резерви да бъде по-нисък след пет години.
Златото изпревари американските държавни облигации - но има уловка
Европейската централна банка отчете, че в края на 2025 г. златото вече представлява около 27% от световните официални резерви, докато американските държавни облигации са около 22%, а еврото - 15%.
Това изглежда като огромна промяна, но ЕЦБ прави важно уточнение.
Голяма част от нарастването на дела на златото идва от силното поскъпване на метала. Ако стойността му се изчисли по цената от края на 2023 г., картината е различна - американските държавни облигации остават с по-голям дял.
С други думи, централните банки действително купуват повече злато, но част от впечатляващия му ръст в резервите е резултат от цената, а не само от нови покупки.
Какво общо има България?
България също държи значителни резерви в злато. По последния месечен баланс на БНБ стойността на позицията „злато и вземания в злато“ е около 4,67 млрд. евро.
Още преди присъединяването към еврозоната БНБ купи допълнително 66 хил. тройунции злато. Причината беше техническа - при приемането на еврото България трябваше да предостави част от резервни активи на Европейската централна банка, като 15% от тази вноска е в злато.
Това е още един пример, че златният резерв не е просто запас от кюлчета в трезор. Той е част от финансовата инфраструктура на централната банка и може да има конкретна роля при управление на резерви и при кризи.
Европейските банки засега не обръщат гръб на Ню Йорк, но вече много по-внимателно разпределят златото си между собствените трезори и големите международни центрове. След години, в които въпросът беше основно колко злато притежава една държава, все по-важен става и другият - къде се намира то, кой го пази и колко бързо може да бъде използвано, ако се наложи.
