Брутният външен дълг на България – публичен и частен – възлиза на 68,798 млрд. евро към края на август 2026 г. Това е с 13,884 млрд. евро, или с 25,3%, повече в сравнение с края на август 2025 г., когато дългът е бил 54,914 млрд. евро, сочат предварителните данни на Българската народна банка.
Дългът се равнява на 53,6% от прогнозния БВП при 47,1% година по-рано.
Спрямо края на юли обаче брутният външен дълг намалява с 1,038 млрд. евро (1,5%) – от 69,836 млрд. евро.
Евробанкнотите вдигат задълженията на БНБ
Външните задължения на централната банка са 10,446 млрд. евро (8,1% от БВП). Те се увеличават с 8,507 млрд. евро спрямо края на август 2025 г., когато са били 1,939 млрд. евро.
България пое още 2,25 млрд. евро дълг, общо 6,5 млрд. евро от началото на годината
От БНБ обясняват, че ръстът отразява основно задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната на 1 януари 2026 г. От тази дата положителната разлика между законното емитиране на евробанкноти в България по капиталовия алгоритъм на ЕЦБ и прогнозното общо количество евро в обращение се записва като краткосрочен пасив на централната банка. Към края на август тези технически задължения в рамките на Евросистемата са 8,711 млрд. евро.
Краткосрочният дълг почти се удвоява
Краткосрочните задължения са 17,754 млрд. евро (25,8% от брутния дълг, 13,8% от БВП). Те нарастват с 8,515 млрд. евро, или с 92,2%, спрямо август 2025 г., когато са били 9,239 млрд. евро (16,8% от дълга).
Дългосрочните задължения възлизат на 51,045 млрд. евро (74,2% от дълга, 39,8% от БВП) и нарастват с 5,369 млрд. евро (11,8%) за година.
Дефицитът стигна 4% от БВП, а дългът скочи с близо 10 млрд. евро за година
С остатъчен матуритет над една година са 40,910 млрд. евро, или 59,5% от брутните външни задължения. В евро са деноминирани 72,3% от тях при 80% година по-рано.
Държавата остава най-големият длъжник
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ е 19,279 млрд. евро (15% от БВП). За година той се увеличава с 1,617 млрд. евро (9,2%). Секторът остава с най-голям дял във външния дълг – 28% към края на август 2026 г. при 32,2% година по-рано.
Външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар (сектор „Други парично-финансови институции“) са 10,048 млрд. евро (7,8% от БВП) и нарастват с 2,435 млрд. евро (32%) за година.
Задълженията на „Други сектори“ са 14,859 млрд. евро (11,6% от БВП) с ръст от 608,6 млн. евро (4,3%). Вътрешнофирменото кредитиране е 14,167 млрд. евро (11% от БВП), с 716,3 млн. евро (5,3%) повече спрямо година по-рано.
Публичен срещу частен дълг
Според допълнителните показатели на БНБ външният дълг на публичния сектор е 31,879 млрд. евро (24,8% от БВП), с 47,8% повече спрямо август 2025 г. Външният дълг на частния сектор е 36,919 млрд. евро (28,8% от БВП), с 10,7% повече за година.
България отново е в топ 3 на ЕС по най-нисък държавен дълг
Нетният външен дълг остава отрицателен
Към края на юни 2026 г. нетният външен дълг – разликата между брутния външен дълг и брутните външни активи – е отрицателен в размер на 27,051 млрд. евро (21,1% от БВП). Отрицателната му стойност намалява с 6,640 млрд. евро (19,7%) спрямо края на юни 2025 г.
Причината, според БНБ, е по-голямото увеличение на брутния външен дълг (с 15,858 млрд. евро, или 29,3%) спрямо нарастването на брутните външни активи (с 9,218 млрд. евро, или 10,5%).
За периода януари – юни 2026 г. общият нетен поток е положителен – 12,015 млрд. евро (9,4% от БВП), при 4,269 млрд. евро за същия период на 2025 г.
Данните са предварителни. С отчета за септември, който БНБ ще публикува на 30 ноември, ще бъдат ревизирани данните за юли и август.
