„За” и „против” новите цени на винетките

Социологът Мирослава Радева и Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по автомото подготовка коментираха новите цени на винетките в студиото на „Здравей, България” по Нова ТВ.

„С повече дупки няма да станем по-богати. С добри пътища имаме този шанс”, смята Радева по повод покачването на цената на винетния стикер, като годишната такса е предвидена да стане от 67 на 97 лева.

„Вместо да мислим напред във времето, както е в нормалните европейски държави, кой колкото пътува, толкова да плаща, ние сега се мъчим да запълваме някакви дупки в бюджета.

И понеже не можахме да ги вземем от полицаите, сега ще ги вземем от гърба на малкия човек в тази държава. За да пълним виадукта в Елешница”, добави Йонко Иванов.

„Действително има голям проблем. Аз съм пътуващ човек.

Всичко, което се нарича първокласна пътна мрежа, то няма нищо общо и с четвъртокласна пътна мрежа.

Например, ако се опитате от Ихтиман или от Костенец да хванете магистралата, първо попадате в дупки, в които колата ви ще пропадне. Вие трябва да ги знаете, за да ги заобикаляте. А и няма указателни табели”, коментира още Мирослава Радева.

За да си представим къде сме ние и скъпа ли е винетката у нас направихме следното сравнение. Просто казано за какво плащаме – колко километра са пътищата и съответно колко е цената на годишната винетка, без да делим на платени и безплатни пътища – обща дължина.

В Унгария – близо 200 000 км пътна мрежа винетката респективно е и най-скъпа – 286 лв. Следва Австрия – близо 125 000 км пътища и винетка за година от 165 лв. Доста скъп е стикера в Словения – 230 лв. за пътна мрежа почти колкото българската. Но само тук ще си позволим да отбележим, че средната работна заплата в Словения е около 800 евро на месец.

Ако се сравним със съседна Румъния – два пъти повече пътища, два пъти почти по-евтина годишна винетка от догодина. И по-висока средна работна заплата.