Националната агенция за приходите ще получава повече информация за хората, които търгуват с криптоактиви. Това предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, одобрени от парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Законопроектът беше подкрепен с 21 гласа „за“ и един „против“. Той въвежда в българското законодателство европейски правила за обмен на данъчна информация между държавите членки на ЕС.
Целта е данъчните администрации да могат по-лесно да проследяват доходи от сделки с криптоактиви и да обменят информация, когато ползвателят е местно лице за данъчни цели в друга държава.
Нови правила за криптоуслугите в ЕС
Информацията ще се подава от доставчиците на услуги за криптоактиви — тоест от компаниите, които са регистрирани и лицензирани да предлагат такива услуги.
Те ще трябва да предоставят на НАП идентификационни данни за своите клиенти. Сред тях са име, адрес, дата и място на раждане, държавата, в която лицето е местно за данъчни цели, както и данъчен номер.
Освен данни за клиента ще се подава и информация за самите сделки. Законопроектът предвижда да се докладва за всеки вид криптоактив, по който са извършени сделки, прехвърляния или обмяна.
В тази информация влизат общата брутна сума от реализираните трансакции, броят на изтъргуваните единици и броят на сделките. Обхванати са както операциите срещу традиционни валути, така и сделките, извършени изцяло в криптоактиви.
Данните ще се подават веднъж годишно по електронен път. Срокът ще бъде до 30 юни на годината, следваща отчетния период.
Идеята на промените е да се намали възможността доходи от криптоактиви да остават извън данъчно облагане. Доходите на физически лица от продажба или замяна на криптоактиви и сега попадат в обхвата на облагаемите доходи и трябва да се декларират по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Новите правила обаче дават на приходната администрация повече информация, с която да сравнява декларираните доходи с данните, получени от доставчиците на криптоуслуги.
Промените са част от по-широка рамка за автоматичен обмен на информация за криптоактиви. България вече е страна по многостранно споразумение за такъв обмен, което е в сила за страната от 22 април 2026 г.
Законопроектът включва и данни за ползватели на електронни пари в обхвата на автоматичния обмен на финансова информация. Предлагат се и промени, свързани с трансферното ценообразуване, които са част от ангажиментите на България във връзка с процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Следващата стъпка е текстовете да бъдат разгледани в пленарната зала на Народното събрание.
- Защо се въвеждат тези правила
Европейският контекст е важен, защото подобни правила вече действат при обмена на информация за финансови сметки. Банки и финансови институции подават определени данни, които данъчните администрации на различните държави обменят помежду си. Сега този модел постепенно се разширява и към пазара на криптоактиви.
Причината е, че търговията с криптоактиви често се извършва през платформи извън държавата, в която човек е данъчно задължен. Така доходи от продажба, замяна или прехвърляне на криптоактиви могат по-лесно да останат недекларирани. Новите правила целят именно това да бъде ограничено — не чрез нов данък, а чрез повече обмен на информация между държавите.
На ниво Европейски съюз темата е свързана с т.нар. DAC8 — промени в директивата за административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Те разширяват обхвата на автоматичния обмен на данни, така че данъчните администрации да получават информация и за определени сделки с криптоактиви.
